Всички публикации от Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Concept – асоциативна настолна игра

Дърво. Човешка ръка. Празник. Кръг. Небе. Захарно петле. Сняг. Червено. Подаръци. Много символи, а само един верен отговор. За какво става въпрос въобще?


Concept e настолна игра, създадена от двамата френски дизайнери Gaëtan Beaujannot и Alain Rivollet. Играта е изградена изцяло върху идеята за асоциации, като идеята е пригодена към бордовите игри (трябва да се признае, че са ограничили доста играта, за да я докарат до картонената дъска). Пише, че могат да играят от 4 до 12 играча, но лично според мен размера на групата няма значение (въпреки че се получава доста неприятно, когато десет човека се блъскат около една малка картонена дъска). Целта ви е да обяснявате предмети, личности, събития и какво ли още не с помощта на кубчета, няколко удивителни и една въпросителна фигурки. Типично като за парти игра, с колкото повече хора играете, толкова по-весело ще ви бъде изиграването. Нямате право да говорите, само да насочвате хората с наличните средства и да се надявате някой да разбере вашата идея, било то налучквайки или мислейки затормозено над тази загадка, която сте му предложили. И все пак не си мислете, че щом за вас е очевидно, то всеки друг би се сетил!

Компоненти

В  играта Concept има следните компоненти на ваше разположение:

  • Книжка с правила
  • 4 картончета с обяснение на различните знаци
  • 4 удивителни знака и един въпросителен в различни цветове
  • 8 полупрозрачни кубчета от всеки цвят удивителни знаци (10 за въпросителния)
  • 110 карти с различни предизвикателства за обясняване
  • 12 двойни крушки и 27 единични крушки (това са точките)
  • Игрална дъска

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и всички крушки, кубчета и знаци се слагат наблизо. Тестето с карти се размесва хубаво и първия играч си изтегля карта от него. С това играта е готова да започне (очаквахте повече подготовка, нали).

Ход на играта

Ако някога сте играли на асоциации, значи знаете почти всичко за тази игра. По време на хода си всеки играч тегли карта и се опитва да обясни нещо от картата си на останалите играчи (има думи и изрази с различна трудност и даващи  различни точки, ако ги познаете). Играча избира главната следа, която да даде на останалите и поставя зеления въпросителен знак върху нея. Всяко нещо свързано с тази следа, той ще отбелязва с някое от зелените кубчета (10 на брой, но не се престаравайте, понякога повече подробности водят до по-голямо объркване), а ако иска да добави нова следа, трябва да използва някой от удивителните знаци в други цветове (и съответните кубчета от този цвят по начина описан горе). Ако някой успее да познае загадката, получава съответния брой крушки (колкото по-трудна е загадката, толкова повече точки ще получи позналия играч), а обясняващия играч печели една крушка. Ако обаче никой не познае загадката на играча, никой не печели точки и се продължава директно със следващия играч.

Играчите обясняват един по един, въртейки се по часовниковата стрелка, като края на играта идва, когато и последната крушка е взета от масата. Броят се крушките на всеки играч и се прави крайно класиране. Победителя се обявява за най-добрия асоциатор (ако въобще съществува такава дума) и играта приключва.

Моето мнение

Какво мога да ви кажа за тази игра … за мен е доста постна. Не само на фона на всички игри които съм играл, не само на фона на парти игрите, а дори на фона на асоциативните игри. Борда е много малък и е сложно да се играе с повече хора. Около 6-7 играча е максимума според мен. Символите много ограничават играта като цяло (не е като да можеш да покажеш каквото искаш) и честно казано, картите в играта не ме впечатлиха много. След две игри се отказахме от тях и си измисляхме сами какво да обясняваме. Не ме разбирайте погрешно, аз съм голям фен на асоциативните игри, но факта, че са взели една асоциативна игра и са я ограничили до такава степен прави играта много по слаба от самата игра на асоциации. Според мен идеята можеше да е много по-развита, можеше да има някоя и друга механика поне, все пак е бордова игра. А в случая, бордовата част даже ограбва играта, много е жалко, но е истина. Дори играта не е лесно преносима, което щеше да е един плюс на фона на доста минуси. От друга страна, компонентите са приятни и въпреки че не са много, оставят приятно впечатление. Надявам се в бъдеще да има подобрена версия на асоциативна игра, този път по-разнообразна и завладяваща.

Заключение

Ако сте фенове на асоциативните игри и задължително искате да играете бордова такава, пробвайте с Concept. Това е типичната парти асоциативна игра, погледната от друг ъгъл и въпреки че разочарова в доста детайли, не мисля, че това ще ви попречи да си изкарате весело с останалите играчи. А и може да създадат нова асоциативна игра скоро, дано това да се случи и да сме свидетели на една много разнообразна игра с много интересни неща в нея, която да не можем да спрем да играем. А до тогава си имаме Concept, не е перфектна, но при липса на алтернатива, перфекционизма не помага.

King of Tokyo – наточете си ноктите и зъбите!

Дим. Шум от диви животни, роботи и още десетки типове мистериозни чудовища. Вишневите дръвчета около вас са къде с прогорени, къде с накъсани от неизвестна за вас сила листа. Някакви хора хаотично бягат по улицата пищейки, но вие съвсем не им обръщате внимание. Време е за вземете надмощие и за тази цел трябва да стигнете до центъра на събитията. Трябва да стигнете до Токио.

King of Tokyo e настолна игра създадена от американския дизайнер Richard Garfield. Идеята на играта е битка между най-различни страховито изглеждащи същества, които се стремят да се задържат възможно най-дълго в Токио (направо да му се доходи там на човек от толкова реклама). Играе се от 2 до 6 играча и целта ви е, след като мелето приключи или дори и преди да е приключило, да сте все още живи и или да сте единствените такива, или да сте първите събрали заветните 20 точки. Доста динамична игра, с колкото повече хора играете, толкова по-динамична става. Ще трябва да нападате, но и да си пазите гърба, защото на тези в Токио лошо им се пише (в повечето случаи), но и те много бели могат да направят. Наточвайте ноктите и зъбите, събирайте енергия и заминавайте да се борите за кралското място в Токио!

Компоненти

В King of Tokyo има следните компоненти:

  • Книжка с правила
  • 66 карти
  • 28 картончета за използване с определени карти
  • 6 черни и 2 зелени зара
  • 6 картонени фигурки с чудовища (за всяко си има по една пластмасова поставка)
  • 6 дъсчици с чудовища (имат много приятни дискчета за отброяване на точките)
  • Игрална дъска

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и всеки играч взима картонената фигурка на едно чудовище по свой избор. Също така взима и картончето за отброяване на точките. Поставя дискчетата на таблото така, че да показват 0 точки и 10 жизнени точки.

Картите се поставят до таблото с Токио, така че да се виждат от всички и се обръщат три карти за начало на играта. Кубчетата енергия и заровете е хубаво също да се поставят на една ръка разстояние, така че всеки да може да си вземе каквото му трябва на момента. Всичките картончета за специални карти се слагат по същия начин и двата зелени зара се отделят от черните. Tе са за по-късен етап от играта.

В началото на играта всички са извън Токио, като при 4 и по-малко играчи се ползва само града, а при 5 или 6 се ползва и пристанището (може да има двама души в Токио едновременно).

Ход на играта

Играта започва и е ред на първияt играч. По време на своя ход, той хвърля черните зарове, като има право на три хвърляния (на първото е задължително да хвърли всичките 6 зара, на другите си избира дали да хвърля всички, или да запази резултатите от някои зарове). След трите си хвърляния, поглежда какви резултати са му се паднали на заровете и действа спрямо тях:

  • Има резултат лапа – ако няма никой в Токио, влизате вие. Ако вече има някой там и не сте вие, тогава всяка лапа хвърлена от вас сваля жизнените точки на чудовището в Токио с 1 и ако нападнатия реши да бяга, влизате в Токио. И най-накрая, ако вие сте в Токио, нанасяте една щета (пак сваляте по една жизнена точка) на всяко чудовище извън Токио.
  • Има резултат число – ако имате 3 еднакви резултата с число, взимате съответните точки (3 зара с резултат 3 – 3 точки, 3 зара с резултат 1 – 1 точка). За всеки следващ зар с такъв резултат взимате по +1 точка (тоест при 6 зара с резултат 3 ще вземете 3+ 1 +1 +1 = 6 точки, а при 6 зара с резултат 1 – 4 точки)
  • Има резултат сърце – ако не сте в Токио, получавате 1 жизнена точка за всеки един такъв зар (максимума е 12). В Токио обаче тези зарове нямат ефект
  • Има резултат светкавица – получавате едно кубче енергия за всеки такъв резултат. Енергията се използва за купуване на специални карти и за използване на ефекти на вече закупени такива.

Ако влезете в Токио, директно получавате една точка, а ако се задържите за цяло завъртане в Токио (всички играчи се изреждат и е пак ваш ред), печелите 2 точки.

Следва възможността за закупуване на карти. Виждате колко налични кубчета енергия имате и с тяхна помощ можете да закупите карти от пазара (от трите обърнати с лице нагоре). След като закупите карта, веднага излиза нова на пазара (обръща се нова от тестето), така че ако не харесвате другите две карти все пак можете да купите новата появила се.

Когато сте приключили със закупуването на карти, поглеждате какво пише на тях. Ако са Discard, тогава използвате ефекта на момента, след което ги махате (слагате ги най-отдолу в тестето с карти за пазара). В другия случай, ако са Keep карти, ги пазите пред себе си и можете да използвате ефекта им всеки ход.

След фазата със закупуване и изпълнение на ефектите на картите, давате заровете на следващия по часовниковата стрелка играч и е негов ред да изиграе своя ход. Играта приключва, когато само едно чудовище остане живо или когато някой играч събере 20 точки ( и в двата случая съответния играч е победител).

Моето мнение

Първото нещо, което ми идва на ум е, че играта е доста простичка и лесна за учене. Няма нищо сложно в това да се хвърлят зарове и да се гледа резултата, а след това реално няма и кой знае какъв избор какво да се прави с този резултат – просто следвате указанията по-горе. Компонентите са много добри, артyt е красив и шарен, но компонентите ме навеждат на едно от нещата, които не ми харесват в играта: тези карти, които са толкова много на брой, но никога не се купуват повече от 10. Предполагам, че идеята да има толкова много карти е да има разнообразие, но истината е, че никой не ги използва почти. Също така, мога да кажа, че играта не трябва да се играе с двама или трима души, а поне с четирима. Когато сте двама или трима и един от вас влезе в Токио, няма избутване от там поради факта, че той сам трябва да пожелае да се махне и престоя му там му дава много точки, с които много бързо печели. Ако играете повече хора, ще можете да го накарате с хвърляне на много лапи, но при двама души е направо безмислено да се играе – който първи влезе в Токио, печели неминуемо.

Заключение

Ако искате нещо лесно и бързо със зарове, пробвайте се да станете крал на Токио, да видите дали е лесно. В игра с 5 или 6 човека е доста весело, постоянното бутане, бой и лекуване прави играта доста динамична непредсказуема и весела. Красива игра, весела и неангажиращо проста, но има достатъчно да предложи като игра и емоции. Ако си закупите и допълненията, ще имате доста повече възможности при игра (мутации, костюми, нови карти). Не е игра като за всеки ден, бързо писва ако играете редовно на нея, но за игра веднъж на седмица става. Все пак, не всеки ден се става крал на Токио.

Cthulhu Gloom – какво ли си е мислил дизайнера?

Прибирате се вкъщи. Един часа през нощта е и навън се чува само далечния кучешки лай на някаква неизвестна за вас порода куче, събудено от някой случаен минувач. С тихи стъпки се добирате до кухнята и изваждате от шкафа добрия стар сатър на дядо ви. Наточвате го внимателно и като на тренировка започвате да го размахвате насам-натам, насичайки на парченца въображаемия противник. Прибирате сатъра, така че да е на една ръка разстояние във всеки момент и слагате маската и ръкавиците, за да подсилите своята анонимност. Вече сте набелязали реална жертва и се придвижвате с тихи стъпки към нея.

Няма време за губене.

Gloom e картова игра създадена от американския дизайнер Keith Baker, развиваща се в Lovecraft света. Играе се от 2 до 5 играча и още започвайки да разбирате играта, осъзнавате колко тъмна тематика има тя. В играта целта ви е да избиете всички членове на семейството си преди другите играчи да избият своите, като същевременно имате натрупани достатъчно отрицателни точки върху мъртвите членове на семейството си, за да спечелите играта. Също така можете да избивате и членове на семействата на другите играчи, като се стараете да е в крайно неприятна за тях ситуация. Играта включва постоянно прецакване, убийства и възкресения, това е една игра на страховит хаос през цялото време. Преди да започнете играта, както и при всяка друга игра, е важно да си обещаете да си останете приятели без значение от това което ще се случи след малко (ако има съмнения относно това, по-добре да не започвате да играете и да смените играта с някоя друга, по-приятелски настроена игра). Подгответе своя виртуален арсенал от смъртоносни събития, същества, оръжия, като цяло всичко смъртоносно, което можете да намерите и се хвърлете смело напред в играта!

Компоненти

Компонентите които предлага играта са само карти, като картите са няколко вида:

  • 20 карти с членовете на четири семейства – Character карти
  • 54 карти с точки и приятни и неприятни събития (приятните в повечето случаи се пазят за прецакване на чуждите семейства) – Modifier карти
  • 11 карти със събития – Event карти
  • 20 карти с различни и доста болезнени видове смърт – Untimely Death карти
  • 5 карти с история – Story карти

Както виждате, компоненти няма толкова много, но ви уверявам, че са напълно достатъчни за целта на играта – хаос, покушения, убийства и не на последно място извършване на добрини (на противниците най-вече).

Подготовка за играта

 Подготовката за игра става доста бързо и се извършва в следните три стъпки:

  • Всеки играч избира по едно семейство с което да играе и слага картите на това семейство пред себе си с лицето нагоре. При игра с 5 човека, всеки от 4-мата маха по един член от семейството си и го дава на петия играч, като по този начин всеки играч има по 4 карти за семейство.
  • Взимат се картите с история, размесват се и на произволен принцип се избират две от тях. Слагат се в центъра на масата, така че да са видими за всички играчи по всяко време.
  • Всички карти освен картите с членовете на семействата и картите с историята се събират и оформят едно тесте. Размесват се хубаво и всеки играч си взима по 5 карти от тестето.

С това всичко е готово и играта може да започне.

Ход на играта

 По време на хода си, всеки играч може да направи две действия. Те вкарват всичкото разнообразие в играта, всичката интрига и поддържат играчите на тръни до самия край. Възможните действия за изпълнение са следните:

  • Можете да играете Modifier – това променя точките на вашия член на семейството (или на член на семейството на друг играч, ако решите да я играете там) и може да ви даде някой полезен символ или ефект
  • Можете да играете Event – прочитате и изпълнявате ефекта на събитието
  • Можете да играете Untimely Death – убивате един член на семейство (независимо дали е от вашето или чуждо семейство). Трябва да се отбележи, че можете да играете такава карта само като първо от двете си налични действия, като персонажа който сте посочили трябва да има отрицателна сума от точки върху себе си. Единственият начин да играете Untimely Death като второ действие е като ефект от изигран Event или Modifier
  • Можете да вземете Story карта – ако имате нужните знаци, посочени на картата, можете като действие да я поставите пред себе си и да получите написания на нея ефект (докато е ваше притежание). Ако някой друг е взел Story карта, можете да му я отнемете като действие ако имате повече знаци от него от вида написан на картата, но пак трябва да имате минималния брой знаци за взимане на Story картата
  • Можете да изхвъллите всичките си карти. По този начин хода ви приключва и теглите нови карти до достигане на своя лимит за карти в ръката
  • Можете да пасувате – да пропуснете действие ако искате, не сте длъжни винаги да правите по две действия

След като извърши двете действия (или колкото е преценил), играчът изтегля толкова карти, колкото не му достигат за да допълни картите в ръката си до своя лимит за карти в ръката. Лимитът първоначално е 5 карти, но по време на игра се променя.

Някои карти със събития (Modifier или Event) могат да ви дадат допълнителни действия, с което действията ви от две могат например да станат четири, така че се оглеждайте за тези специални ефекти. Картите Modifier също могат да ви дадат моментален или постоянен ефект написан долу на самата карта, а някои карти дават временен ефект, който е в сила само докато тази карта е най-отгоре върху персонажа. Това означава, че сложите ли друга карта върху нея, ефекта на тази карта се губи. Знакът за моментален ефект е насочена надясно стрелка, за постоянен ефект има знак с въртящи се в кръг две стрелки (също така има и символ на самата карта в дясната част най-отгоре). За временния ефект означението е насочена надясно стрелка с кръгче.

Също така, важно е да се отбележи че на всяка Modifier карта има символи (както и на някои от картите за смърт). Те се ползват за придобиване на Story картите и за използване на други карти с ефекти зависещи от символите (повечето карти за смърт имат специални ефекти зависещи от символите на дадения персонаж). Но най-интересното е, че тези символи постоянно се менят – поради прозрачността на картите се гледат само видимите знаци и точки и картите често си препокриват знаците и точките една върху друга. По този начин играта става доста динамична и непредсказуема. Всеки може да играе карти не само на своето семейство, а и на чуждите и борбата е безмилостно жестока, както се казва.

Играта се играе докато някой не избие цялото си семейство, самостоятелно или с чужда помощ, след което  се раздават точките. Точки се дават само за загиналите персонажи на всеки играч (освен ако няма Story карта със специален ефект). Всички точки на играча се сумират по персонажи и се прави крайното класиране.

Моето мнение

Играта е доста мрачна, доста странна, и доста притеснително забавна. Харесва ми ефекта на прозрачните карти, който е една от основните механики в играта. Играта се учи бързо и предлага достатъчно разнообразие. От друга страна обаче, тази игра не е за всеки. Чисто тематично играта отблъсква много хора, нещо което според мен е напълно разбираемо с оглед на идеята на играта – не звучи много добре да си избиваш семейството ей така, за кеф, дори и да е виртуално семейство, както в случая. Може би ако тематиката беше обърната, ако трябва да запазиш семейството живо, щеше да е малко по-приемлива. И дори да беше така, пак идеята да избиваш хора (и същества в случая) без причина не би допаднала на доста хора. Аз лично смятам, че ако беше с друга тематика, може би малко по-миролюбива, тази игра щеше да стане хит сред картовите игри. И въпреки това, дори и с тази тематика, играта е доста популярна.

 

Заключение

Ако се абстрахирате от тематиката и идеята с всичките тези убийства, играта е доста забавна. Определено минусите от тематична гледна точка се балансират с плюсовете откъм интересни механики, идващи най-вече от прозрачността на картите. Поне за мен е така. Има много сметки и не чак толкова много стратегия, но пък достатъчно, за да има мислене по време на игра. Ако обичате да играете нестандартни игри или просто обичате игри със смятане, то тази игра ще ви допадне много и даже може да ви стане любима. Не е прекалено дълга (в повечето случаи се изиграва за около един час) и се играе доста добре с трима и повече играчи – при двама играчи е малко предвидима и не чак толкова интересна. Като цяло – ако намерите компания, която да е съгласна да играе на игра с такава тематика, ще си прекарате доста весело и след първата игра ще ви се играе още.

Tokaido – ваканция откъм механики

Шест часа сутринта е. Няколко слънчеви лъча едвам-едвам преминават през бамбуковите щори на стаята и ви подканват светейки ви в очите да се събудите. Времето навън е чудесно и вие най-накрая се отлепяте от леглото. Ставате, обличате се, хапвате набързо, събирате всички налични карти, сувенири и хранителни запаси и слагате на гръб туристическата раница. Отваряте вратата и смело се втурвате към неизвестното. Време е за път.

Tokaido e настолна игра създадена от френския дизайнер Antoine Bauza. В нея вие сте в ролята на пътници, които искат да извървят Tokaido – пътя между Токио и Киото. Играе се от 2 до 5 играча, а това което трябва да постигнете е да сте човека с най-богат житейски опит от пътуването, след като то приключи. Това може да се промени многократно по време на играта, понеже всеки един елемент може да обогати вашето преживяване по време на пътуването.

Важното в тази игра е никога да не се отказвате, защото до последно нищо не се знае и няма как да изостанете от другите. Правилата ги задължават да ви чакат. Пътят е обсипан с интересни неща, различни по вид и важност за всеки играч, така че оглеждайте се наоколо за следващото итнересно преживяване и се гответе да изпреварите другите!

Компоненти

Компонентите, които предлага играта са много карти, доста пари, и по малко от всичко останало, или по-точно:

 

  • 142 карти – включват 60 карти с панорами, 12 карти с минерални бани, 25 карти с ястия, 24 карти със сувенири, 14 карти за срещи с интересни хора, 7 карти за постижения
  • 50 монети
  • 10 плочки с различни пътници
  • 5 фигурки за пътниците (в 5 цвята)
  • 5 дискчета за отброяване на точки (в 5 цвята)
  • 5 картончета за поставяне върху пътниците (в 5 цвята)
  • Игрална дъска

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и всеки играч си взима две карти от 10-те с пътници. Избира си цвят и си взима картончето за поставяне на пътника. Всички карти се размесват по тестета и  нареждат на обозначените места по игралната дъска. Всички цветни дискчета се слагат на полето показващо 0 точки.

Играчите избират един от двамата пътници, слагат му картончето със своя цвят и го поставят пред себе си с лицето нагоре. След това всички неизползвани плочки с пътници се махат от играта и всеки играч получава толкова пари, колкото е обозначено на неговата карта с пътник.

За финал, на произволен принцип, играчите се подреждат на дъската при първата страноприемница. Играта е готова за началото.

 Ход на играта

 Един интересен елемент на играта (а за някои и много досаден на моменти) е че винаги на ред е играчът, който е най-изоставащ на пътя (на най-задно поле или в случай на равенство – най-далеч от главния път). Това значи, че не трябва да бягате много бързо напред, защото ще чакате много време докато пак сте на ход. Но както и да е, стига подробности, нека преминем към основното в играта – как протича един ход.

 По време на своя ход, играчът може да избере едно поле на което да отиде, като полето трябва да е преди следващата страноприемница (като можете да изберете и самата страноприемница). Избирайки поле, играчът трябва да се загледа в специалното умение на пътника си, защото от това може да зависи какво допълнително може да спечели от мястото където отива. В играта трябва да правиш всичко, за да спечелиш и баланса между различните възможни действия е доста сложен за постигане. В зависимост от това къде решите да се спрете, имате следните възможности:

  • Ако сте избрали да отидете в града – изтегляте три сувенира и можете да ги закупите с наличните ви пари. Сувенирите дават по една точка на края на играта ако са от един вид, а ако са от различни дават повече – ако имате два сувенира от различен вид, взимате 4 точки, ако са три взимате 9 точки, а ако имате пълен комплект от разнообразни сувенири взимате 16 точки на края на играта
  • Ако сте избрали да отидете в храма – можете да дарите пари на храма и да се борите за точки в края на играта. Който е дал най-много пари дарение за храма, получава 10 точки
  • Ако сте избрали да срещнете някой интересен човек – изтегляте най-горната карта от тестето с интересни човеци и изпълнявате ефекта на картата
  • Ако сте избрали да отидете на минерални бани – изтегляте най-горната карта от тестето с минерални бани и я добавяте към останалите си карти (дава точки в края на играта)
  • Ако сте избрали да отидете във фермата – получавате 3 пари
  • Ако сте избрали да отидете да снимате панорами – взимате следващия номер панорама от дадения тип (пролетна, лятна, зимна)
  • Ако сте избрали да отидете при следващата страноприемница – ако не са теглени карти с ястия все още, теглите карти, една за всеки играч плюс още една. Това значи, че ако играете трима ще теглите 4 карти. Ако са теглени карти, ще ядете каквото са ви изтеглили (ако имате пари да си го позволите и не се налага да ядете нещо два пъти) . Можете да купите ястие или да не купите, като не можете да ядете едно и също ястие два пъти за цялото пътуване и не можете да купувате повече от едно ястие на страноприемница. Важно е да се каже, че всички играчи са длъжни да минат през всяка страноприемница и да изчакат другите там, така че колкото и да сте назад, ще наваксате рано или късно.
  • Ако сте първият, който събере всички карти за дадена панорама ( 3 за пролет, 4 за зима, 5 за лято), тогава получавате карта за постижение, която ви носи три точки в края на играта. Останалите карти за постижения се връчват, когато играта приключи, тоест когато всички се приберат в последната страноприемница от пътешествието.

След като направите каквото сте избрали е ред на човека най-отзад на опашката с пътници (това може пак да сте вие) и играта продължава по същия начин, описан по-горе.

Когато всички се приберат в последната страноприемница от пътешествието, можете да спечелите постижение за най-много къпания в минерални бани, за най-много срещнати интересни хора, за най-много сувенири и за най-скъпи закупени ястия, като това може доста да ви помогне в борбата за челната позиция. Събират се всички възможни точки, които сте събрали през пътешествието си и се прави крайното класиране за това кой е най-обогатения от пътуването пътник.

 Моето мнение

Най-интересното нещо в играта според мен е нейния арт. Той е доста добър и поради това мога да кажа, че Tokaido е една от игрите с най-добър арт от тези, които съм играл. Интересни монети, японски ястия и сувенири, пеизажи с вишневи дръвчета… Определено играта може да те омае с външния си вид. От друга страна, определено геймплеят куца (с експанжъна може би не толкова, но съм го играл само веднъж и не мога да преценя още). Изборите за това, което да правиш са доста, но в повечето случаи не ти излиза изгодно да правиш това, в което е силен героя ти, понеже даваш много ходове на другите играчи по този начин. Това малко или много обезмисля тези избори. Фактът, че можеш да стъпиш където искаш между две съседни страноприемници, тоест половината правила на играта също допринася за това.. Но…все пак играта продължава към час най-много. Лека е и приятна за игра, идеална за хора, които не са играли настолни игри преди. Ако купувате тази игра, бих препоръчал да я купите заедно с експанжъна, тогава поне имате някакъв избор какво да правите, когато сте на едно поле. Добавят се доста нови карти и дори малко хазартен елемент с възможността да отидете в игрална зала и да си залагате парите.

 

 Заключение

Ако сте фенове на пътешествията и имате нужда от някоя лека игра за изиграване, поиграйте на Tokaido. Въпреки съществуването на недостатъци в играта, ще се забавлявате докато играете и почти няма да се чувствате ангажирани да мислите задълбочено върху каквото и да е в нея. Tokaido според мен е създадена повече заради самия арт, отколкото заради геймплея, но това не пречи да си изкарате добре. Не бих я определил като игра, която може да е основата на една игрова вечер, а по-скоро нещо като допълнение след по-сериозна игра. Но това често пъти е хубаво нещо, особено след като сте играли някоя 3-4 часова игра и искате да разпуснете малко, да не мислите върху нищо.

 

[divider]

Източник на снимките – Boardgamegeek.com

 

Shadow Hunters – да бъдеш или да не бъдеш.

Тъмнината е толкова гъста, че през нея едвам-едвам се процежда светлината от далечната луна. Подобна е само наситеността на нищото насред което се намирате. Дори и случайните минувачи ви гледат съмнително, така че не можете да определите дали са приятелски настроени или просто изчакват удобния момент да ви нападнат. Вашите врагове са някъде там, скрити на сигурно или добре дегизирани като мирни граждани и подготвящи началото на спектакъла от кръвопролития. Кои обаче са те?

Shadow Hunters e настолна игра създадена от японския дизайнер Yasutaka Ikeda с елементи на блъф и риск. Като идея е доста подобна на The Resistance и Werewolf сериите, някой даже казват че е „нещо средно между двете”. Играе се от 4 до 8 играча,и целта ви е да постигнете своето условие за победа, което ако сте Shadow е да унищожите всеки изпречил се на пътя ви Hunter, a за Hunter… точно така, същото, но в обратна посока – искате да избиете всички Shadow герои по един или друг начин (по желание без реален физически контакт). Освен двата кръвнишки настроени един към друг отбора, съществува и трети тип роля – Neutral, или по-точно хората, на които в повечето случаи им е все едно как се развива двубоя между Shadow и Hunter героите, стига да не бъдат нападани и да се движат уверено към победата. Бой ще има много, а победители малко, затова гледайте ако сте неутрални да не се намърдате между шамарите!

Компоненти

Източник: BoardGameGeek

Играта не е много богата на компоненти, но въпреки това е важно за следващите обяснения да знаете че ще разполагате с:

  • 64 карти – включват 10 роли (с червен гръб), 6 места за посещаване (с жълт гръб) и по 16 зелени, бели и черни карти
  • 8 плочки за поставяне на ролите в 8 различни цвята
  • 16 цветни цилиндърчета – по 2 за всеки от осемте цвята
  • Игрална дъска
  • Шестстенен и четиристенен зар

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и върху нея се разпределят 6-те места за посещаване на случаен принцип, всеки си избира цвят и си взима плочка за поставяне на ролята, а едното му цветно цилиндърче се слага на „No Damage” полето от Damage пътеката вляво на дъската. Бялото, зеленото и черното тесте се размесват и слагат в дясната част на дъската и се избират ролите, които да се включат в игра (при различен брой хора и предпочитания ролите в игра са различни).

След това нещата се развиват като в типична блъф игра – получавате една от многото роли (стават 20 ако се играе с разширението), всички ви гледат съмнително и вие гледате съмнително тях. Но… в тази игра не знаете с кого сте в един отбор. Начина на получаване на това познание ще намерите в „Ход на играта”.

Източник: BoardGameGeek

Нека поговорим малко за самата карта за роля. На всяка карта за роля има няколко важни неща за забелязване. В горния ляв ъгъл можете бързо да разберете какъв герой точно сте избрали ( червено за Shadow, синьо за Hunter и жълто за Neutral) и да разберете колко HP (живот) има вашия герой (в средата на картата вдясно). Поглеждайки по-надолу, забелязвате Win Condition (условието ви за победа) и Special Ability (специалното умение на вашия герой), като на специалното умение на някои карти е указано със ситен червен текст, че умението се използва само веднъж на игра. Специалното умение може да се използва когато е указано на картата. Ако не е, вие преценете кога ще вие най-полезно да го използвате.

След като сте разбрали ролята си и се разберете кой да е първи вече е време играта да започне!

Ход на играта

По време на своя ход, играчът е нужен да се мести от място на място. За целта хвърля двата зара и събира резултатите, като това показва къде ще се премести и какво може да направи благодарение на новото място (задължително е да се мести всеки ход на ново място). Специално за това, всяка карта за място си има изобразени едно или две числа. Единственото липсващо число е 7 (феновете на Катан ще се зарадват на това) и ако получите сбор 7, просто избирате къде искате да отидете този ход (като нямате право да избирате полето, на което се намирате в момента).

Източник: BoardGameGeek

Вече сте на новото място. Въпреки че на картите си пише всичко нужно, ще спомена, че имате следните възможности:

  • Hermit’s Cabin – теглите една зелена карта и я изпълнявате;
  • Church – теглите една бяла карта и я изпълнявате ;
  • Cemetery – теглите една черна карта и я изпълнявате ;
  • Underworld Gate – избирате бяла, зелена или черна карта, теглите и я изпълнявате ;
  • Weird Woods – можете да излекувате 1HP на когото искате или да ударите някого, сваляйки му 2HP
  • Erstwhile Altar – можете да откраднете предмет от друг играч

Можете да изберете дали да теглите карти, но изтеглите ли няма връщане назад. Дори ефекта да е негативен за вас, вие трябва да го изтърпите (освен при зелените карти).

При теглене на бели карти получавате предимно предмети за защита или се лекувате, а при черните получавате предимно предмети за атака или карти за сваляне на HP.

Източник: BoardGameGeek

Зелените карти обаче са специални… Помните ли, че ви казах че никой не знае кой е в неговия отбор? Това е единственият начин само вие да разберете.

При теглене на зелена карта вие ще прочетете какво пише и трябва да дадете картата на някой друг за да разберете повече за него. Той също прочита какво пише и действа спрямо картата (например: лекува се, наранява се, нищо не прави), което ви подсказва с какво си имате работа. Картата е изиграна, поставя се с гърба нагоре и никой няма право да я обърне (така се запазва в тайна).

След използването или неизползването на ефекта от мястото имате право да атакувате някой намиращ се на същото или на съседното до вас място. Хвърляте пак двата зара и изваждате от големия резултат по-малкия. Разликата е количеството щета, което сте нанесли. Съответният герой губи HP в размер на разликата или по-точно се задвижва напред по Damage пътеката. Ако в даден момент играч стъпи на полето отговарящо на неговото максимално HP той излиза от играта, обръща си ролята и убиеца му има право да вземе един от неговите предмети.

Успял или не да покоси някого, играчът приключва хода си (освен ако не е решил да използва специалното си умение в края на хода си). След това е ред на следващия играч.

Моето мнение

Според мен играта е доста свежа! Бих казал дори, че е по-добра от Werewolf и The Resistance в група с по малко хора. Дори само факта, че играта продължава към час най-мнохо и има достатъчно свобода и разнообразие е достатъчен за това всички фенове на блъф игрите да я харесат. Много ми хареса идеята, която са използвали. За нещо средно между стандартна блъф игра и ролева игра – всичките тези предмети, движения и персонални битки правят играта много разнообразна. Понякога изиграването е изпълнено с мистерия и мислене, всеки играе предпазливо, за да не нападне грешния човек. Понякога играчите решават просто да се забавляват и да раздават шамари наляво и надясно, без да знаят дали това им е враг или съотборник. Някои хора казват, че това прави играта прекалено произволна, но според мен истината е, че всичко зависи от компанията, с която играете. Това важи и за всички други изпълнени с блъф и неяснота игри. Иначе казано, ако всички са решили да се забавляват, няма да има нужда от спорове и оправдания от типа „Не знаех че сме в един отбор, извинявай.”.

Заключение

Ако харесвате блъф игри и имате нужда от малко повече възможности и разнообразие по  време на хода си, определено мисля, че Shadow Hunters ще ви хареса. А и дори да не сте фенове на този тип игри, пробвайте тази и може и да станете! Върви в комплект с много емоции и различаващи се изигравания, така че можете да сте сигурни – няма да ви стане скучно. Дали ще се опълчите на противниците си, дали ще се криете до последно или ще се опитате някак да ги измамите да ви мислят за такива, каквито не сте – това зависи изцяло от вашите предпочитания и стратегия.