Всички публикации от Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Desperados – уестърн игра на сляпа баба

Уестърн тематиката винаги е била нещо актуално, било то десетки години след излизането на уестърн класики на пазара. Ако питате който и да е човек, едва ли ще се намери такъв, който да не знае значението на думата каубой и факта, че всеки каубой винаги носи поне два пистолета със себе си. И че има кон. И че е много готин. Дори и във времена като днешните, в които вече почти всички касови екшъни са фентъзи базирани, често се намират привърженици на каубойската идея. Разбира се, това не подминава и света на настолните игри, така че нека хвърлим поглед на нещо сравнително ново и интересно.

Можете да видите нашите ревюта на други уестърн игри.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/nowheresville-review/“ target=“blank“ ]Nowheresville[/button] [button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/colt-express-review/“ target=“blank“ ]Colt Express[/button]

Desperados

Става въпрос за настолна игра и знам, че сте много изненадани от това съобщение, но ми се случва понякога да пиша и за такива неща. Настолната игра Desperados на Argentum Verlag е до голяма степен вдъхновена от филма Desperado с Антонио Бандерас или поне с такива впечатления останах, свързвайки някои елементи в играта със заглавието на филма или с петте минути, които всеки път успявам да хвана от него(последните 5-10). Основната идея на играта е доста интересна – всички срещу един, бандитите срещу маршала и неговите шерифи. Вашата цел като бандити е да играете екипно и да крадете от където ви падне по възможно най-безсрамния и неочакван начин, а целта на маршала е да ви вкарва често в затвора и да ви проваля плановете по един или друг начин. Може да не е нещо ново, но аз поне приемам тази идея като нещо нестандартно и разнообразно за момента, а за в бъдеще времето ще покаже.

Играейки играта, няколко неща ми направиха силно впечатление и понеже целта е да ви опиша всичко максимално точно, ще се опитам да ви въвлека в атмосферата, която се получава по време на игра. Нека започнем от самото начало, а именно с…

Правилата

Отваряме книжката с правилата и четем. Четенето продължава около час до час и половина (за десетина страници текст максимум, и дори не е на китайски) и полезната информация от него се свежда до по-малко от половината игра. За да съм по-точен, ще спомена само няколко примера за тази доста добре компресирана и орязана представа за играта. Когато някой обира банка, взима плочката на банката от борда и… нищо друго не пише? Другите 10 плочки, които се заделят в началото на играта не се ли използват за допълване на празните места по картата? Казва ли ти някой, в правилата не пише какво се случва. Кога се движат тези шерифи, които трябва да помагат на маршала? Кога се изиграват тези дискове с действия, когато се сложат или в края на хода? Има много неуточнени неща и трябва да призная че е доста дразнещо за някой, който иска да научи възможно най-бързо как се играе.

Също така, много правописни грешки! Не съм очаквал такова непрофесионално отношение към правилата на играта. По-добре да бяха махнали правилата и да имаше само едно съобщение вътре, което да казва „Направете си сами правила”. Честно, направо си помислих да не се занимавам повече с тази игра, защото предчувствах същото отношение и към геймплея и дизайна, но в крайна сметка реших да пробвам да си доизмисля правилата и да изиграем поне една игра за проба. Това беше много добро решение, защото играта се оказа доста приятна и интригуваща, нещо което въобще не очаквах от нея. В тази връзка, нека поговорим за основата на играта.

Блъф

Играта е базирана на блъф и програмиране на ходовете, два механизма с широко приложение последно време. Програмирането на ходовете не е нещо специално в играта, използван е абсолютно стандартен подход към този механизъм – всеки играе карти с лицето надолу и след като всички са готови, обръщате картите и движите. Всичките преговори между играчите обаче, всичките разпръсквания по картата и бягства по тъча, всичките напечени ситуации и разминавания с маршала правят ситуацията много динамична и наистина е много трудно дори да предположиш кой какво ще направи в даден момент. Хубавото нещо, което дизайнерите са направили в случая е, че са се сетили все пак да включат по едно дискче на играч, за да имат шерифите време за реакция, време да стигнат до мястото на дадения обир. Това работи много добре – не дава възможност на бандитите да направят атаките си още в първото си действие, защото ако направят така, възможността за противодействие е голяма и си увеличават много шансовете да бъдат вкарани в затвора. Вместо това, те трябва да издебнат момента и мястото, така че всичко да сработи по план, но дори тогава не е сигурно, че шерифа няма да им е дошъл на гости преди това.

Щеше ми се да има малко разнообразие в изиграванията от ход на ход, някакви събития или просто нещо като умения, но дори без тях може да се каже, че играта работи изключително добре и надлъгването което се получава е доста завладяващо.Това води и до най-силният елемент от играта, нещото което ме впечатли по някакъв начин и кара играта да изпъква сред останалите блъф игри – не се налага да лъжете някого в очите, за да блъфирате, достатъчно е да гледате в определена част на картата, докато планирате хода си на съвсем друг място. Този вид индиректна интеракция е нещо ново за мен, но ми беше много забавно докато съм маршал да наблюдавам кой на коя посока гледа, да се опитам да разпозная действията на играчите и целите им, а в останалото време да се разминаваме постоянно от град в град и да се дебнем. Сигурен съм, че и за другите е било така – смеейки се вътрешно гледат към един град, а в картите си вече са заложили маршрут на съвсем друго място и приготвят дискчето за кражба.

Заключение

Да си призная, за първи път играя такава игра и не мога да кажа нищо лошо, голяма веселба е – всички ти бягат, ти ги гониш, вкарваш в затвора и после им забраняваш да стъпват в града (шерифа е идеален за хора със садистични нагласи). Дори мога да кажа, че освен големите забележки относно правилата, играта е доста преиграваема и достатъчно добра за да остане в колекцията ми засега. Харесва ми уестърн темата и как е реализирана, елементите са тематични и не си пречат един на друг, както в други игри. Като цяло, една много добра игра за блъф и малко загадки, която да запълни вашето свободно време.  

 В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

1. Игра с най-лошо написани правила
2. Най-интересна каубойска игра
3. Най-интересна блъф игра

[divider]

Ако случайно сте играли Desperados и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Yunnan – игра за търгуване на чай

– Джон, миличък, би ли ми направил малко от онзи хубавия чай, май се разболявам.

– Разбира се, Маргарет, но за кой чай точно става въпрос? Добре знаеш, че всяка седмица набавям различни видове чай, така че ще ми е доста трудно да позная от кой вид чай искаш.

– Но, Джон, няма как да не помниш този чай, за който говоря. Онзи в зелената кутийка, със странните знаци по него…

–  Зелена кутийка, зелена кутийка ….. Та те половината са със зелена кутийка! Странни знаци казваш, зелена кутийка…. май се сещам за какво говориш…. Ами да! Да не би да искаш от китайския чай, който купих миналата седмица от билкаря на Трафалгар Скуеър?

– Разбира се, Джон! Точно за него става въпрос, как бързо се сети! Винаги съм казвала на приятелките ми, че ума ти е като бръснач. Хайде, набързо направи един чай на печката, че е почти 5 следобяд вече! Нали знаеш каква е традицията у нас?

– Да, Маргарет, знам за традициите, не съм чужденец или някакъв хванат от гората дивак! 

Yunnan

Yunnan (Юннан) е една скромна провинция в югозападен Китай, простираща се на  394 хиляди квадратни километра (колкото три пъти и половина площта на България!) и населена от около 46 милиона души (тук дори не мисля дори да сравнявам). Както може би предполагате, всички тези хора няма как да се изхранват без някакво производство, храната не пада от небето и както се казва „това го знае всяко хлапе“. За да могат да се изхранват, хората от Юннан са се възпозвали от образувалия се там тропически климат и са засаждали най-различни, може да се каже дори експериментални, култури. Още по-интересното обаче е, че в Юннан има невероятно големи площи с растения, от които се правят най-различни видове чай, най-известния сред които е чая Пу-ер. Не само това, но се оказва, че китайците са засаждали такива растения и пили чай от тях още преди 1000 години! И после ще ми казват, че само в Англия има традиции относно чая. Да, ама не! 

Досадния инспектор!

В настолната игра Yunnan всеки играч поема контрол върху една от китайските чаени династии, като целта на играча съответно е да изгради търговска система за своите чайове с помощта на всякакви средства. Може да звучи много лесно на пръв поглед, но не се подлъгвайте – борбата в играта е на доста високо ниво, независимо дали го искате или не. Има борба за територия, борба за влияние, борба за подаръци (ако представляват интерес за повече от един човек), борба за работници, борба за сгради. С две думи, за да успееш в търговията тук трябва да се бориш. И то много.

Стратегия

Поне 90% от играта Yunnan разчита на стратегията и това е напълно нормално за търговска игра. Дали ще се борите за влияние, за да можете да връщате хора в по-слабо платените области, или ще се борите за кончето, което от своя страна ще ви даде шанс да се движите до малко по-далечни дeстанции, всяко нещо си има плюс и минус и наистина е много трудно да определиш точно какво искаш в момента (казвам го от личен опит). Може да искаш повече работници за повече приход, може да се бориш за повече граници за минаване, дори имаш избор нищо да не правиш като специално действие и да вземеш пари. Толкова много възможности има, че понякога ти се струва невъзможно да избереш. И понякога наистина е така.

В част от случаите, толкова много опции в дадена настолна игра я правят трудна за балансиране и мисля, че тук това важи в пълна сила. Всичките опции изглеждат толкова различни и същевременно нужни, че хем не знаете какво точно правите, хем не искате да изпуснете никоя от възможностите, за да се задържите в играта. Правите сложни планове кой какво се опитва да вземе, как да се противопоставите и какво ви е най-изгодно в момента, правите си финансови отчети и прогнози без дори да се замисляте, че вече сте спечелили играта. Като цяло, наистина се чувства търговията, тежестта от взимането на решения знаейки, че конкурентите ви винаги са готови да ви изиграят някой номер. Много мислене, много действие и много стратегия. Не е лесно да си търговец, а?    

Тема и дизайн

Относно темата в Yunnan мога да кажа това – „добро или нищо“. Темата с чаените династии и всичките малки детайли ми хареса много, не е нещо обичайно и включвано под каквато и да е форма в настолна игра и мисля, че това е един много добър ход от страна на дизайнерите. Хареса ми, защото аз лично обичам теми, които успяват да те вкарат в атмосферата – в началото хората ти се борят едва ли не за оцеляването си, а на края на играта вече става състезание кой да вземе повече територия и да събере повече пари или повече точки, като през цялото време това изглежда много свързано и логично.

За дизайна мога да кажа, че съм още по-впечатлен. Играта използва много добри, прости и изчистени механики, събрани по много добър начин на едно място. Харесва ми идеята за балансиране на всички опции за изиграване използвайки банката, а също така и целия механизъм на движение между териториите, включващ мостовете, търговските пунктове, кончето и инспектора. Всичко е максимално просто и изяснено, сякаш са изтествали дори това дали играта би се сторила много сложна за начинаещи фенове на настолните игри (в случая отговора е отрицателен, въпреки многото на брой различни идеи и механики).

Компоненти

Компонентите в играта са много приятни – дървени и в различни цветове, много тематично изработени. Искам да отбележа, че доста ми хареса колко внимание са отделили на компонентите като част от темата на играта, даже според мен ако не го бяха направили, играта нямаше да е толкова интересна и тематична. Борда е доста семпъл, не е претъпкан с цветове, но пък е достатъчно шарен, за да не е скучен и за да е лесно различим. Дървените компоненти са изпипани и страхотно допълват тематично борда – разхождащите се работници с чанти на гръб, кончето, чаените къщички, та дори и инспектора! И на всичко отгоре, парите са направени по много интересен начин – всяка деноминация си има различен по форма и големина токън, като по-този начин много бързо можете да определите колко пари сте взели току-що.

Истината е, че дори компонентите да могат да бъдат подобрени, най-важното е налице – желание от страната на дизайнерите да направят качествен продукт, а не само да отбият номера. Можеха съвсем спокойно да представят играта с Meeple човечета, но как ще знаем, че те отиват да работят, как ще знаем с какво точно се занимават в тази игра, каква им е ролята, а? Важното е, че не са се подвели да търсят евтиното, а са заложили на качественото и резултата е игра с добри компоненти. Даже много добри, ако питате мен. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Останах с много приятни впечатления от Yunnan. Не защото съм голям фен на настолните игри с търговия, по-скоро е обратното – повечето търговски игри ми се виждат доста еднообразни и статични, дори в някои игри самата идея за търговията е хаос. Фактът, че тук всичко беше изчистено откъм глупости и възможни проблеми, че компонентите са направени много детайлно и внимателно и че дизайна на играта се позовава на идеята за повече на брой и по-прости механики ме привлякоха в тази игра. Всичко е подредено, чисто и приятно. Като момичешка стая, ама в настолна игра.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-внимателно направени дървени компоненти
  2. Игра с най-много стратегическо взаимодействие между играчите 
  3. Най-интересна игра с търгуване
  4. Игра с най-необиЧАЙна тема

Ако случайно сте играли Yunnan и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/1465/yunnan.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]  

Lifeboats – корабокрушенска блъф игра

Гледали ли сте Титаник?. Ако не сте, гледайте го, филма е класика и има от всичко – бой, любов и драма (какво повече му трябва на човек?). С две думи казано, хит за времето си. Най-интересното обаче е, че всичко е направено почти както в действителния случай, има доста добри визуални ефекти като за преди толкова време и сцената с потъващия Титаник и борбата за оцеляване е толкова драматична, че не малко хора са се разплакали на нея (включвам и себе си, но ще се оправдая, че тогава бях на 7 години и това беше първия или втория филм който съм гледал на кино). Там някъде, покрай целия хаос и неразбория във филма, се прокрадва и връзката с играта за която ще говорим, връзка доста очевидна като се замислите след като прочетете статията.

Lifeboats

Lifeboats ( Спасителни Лодки) е една много тематична и хаотична игра с постоянна борба за оцеляване. Както може би се досещате, за да получи това име, играта определено има елемент на потъване и пак както предполагам се досещате, местата в спасителните лодки са ограничени и доста малко.

Две лодки се спасиха

В Lifeboats всеки играч играе с екип от моряци, чиято цел е най-вече да оцелеят и да пристигнат живи и здрави на някой от спасителните острови. Колкото и лесно да звучи това, играта добавя малко информация за самите лодки и ситуацията тотално се променя. Понеже лодките са стари и изгнили, всеки рунд в някоя от тях възниква пробойна. Готино,а? Като вземете и елемента на бягащи хора от лодка на лодка, някои от които се удавят, защото няма къде да избягат, играта придобива все по-хаотичен и отчайващ имидж. И след няколкото изиграни игри мога да кажа само – „Така и трябва!”.

Блъф

В играта има голямо количество блъф. Даже може да се каже, че 90 процента от играта е блъф, а другите 10 се играят почти механично понякога и определено не са толкова вълнуващи ( въпреки че около бягствата от лодките имаше доста моменти на емоционални изблици). Играят се карти в различни цветове с цел прецакване на „другарчетата”, а може и така наречените там „капитански шапки”, с които можете тотално да объркате играта – или чуждата или своята.

Кой какво ли е играл?

За да не се чудите защо съм написал кавички на „другарчетата”, ще поясня – в тази игра няма отбори, всички приятелства отпадат като фактор по време на игра и ще трябва да имате добри маркетингови умения за да успеете да „продадете” гласа си и да спечелите поне временно доверието на някои от играчите. Ако пък нямате такива умения или дори възможност ( случва се да настроите всички срещу себе си, казвам го от личен опит), то поне можете да се опитате да подобрите нещата подкрепяйки някоя от заинтересованите страни при някой спор ( а такива в играта има много ) и да наклоните везните малко по малко на своя страна.     

Стратегия

Стратегията в играта е един елемент който трябва да се отбележи като много силен. Въпреки че всичко зависи и от хората около вас, можете така да изиграете ходовете си, че стратегически накрая да имате положителен изход от всяка ситуация. Това е нещо, което много ми хареса, особено с оглед на това че играта първоначално изглежда сякаш няма какво толкова да се прави в нея. Можете да спечелите с дипломация и съюзи, с хитрина и дори просто от това че успявате да се набутате на правилното място в правилния момент.

 

В стратегическата част на играта може би най-интересното са временните съюзи (понеже постоянни не съществуват, както уточних по-горе) и социалния елемент. Може да сте много силни в някоя от лодките, но в тази игра през повечето време силните стават неудобни за останалите, а слабите – излишни. Може да се каже, че е малко като Werewolf – винаги трябва да имаш едно наум и винаги могат да те прецакат, дори да се чувстваш неуловим по време на играта. Тази постоянна сигурност обаче довежда до много стратегическо социализиране с другите, наговарянията и договорките правят играта много весела и разнообразна, а и никога не се знае до кога ще важат. Като цяло, можете да направите много бели, но трябва и да сте много предпазливи. Поне ако много искате да имате шанс да спечелите. Иначе си правете каквото искате, това е само игра.

Компоненти

За компонентите мога да кажа, че не са кой знае колко, но са много приятно направени. Сякаш играта е замислена да бъде „усмихната” и от гледна точка на компонентите – всичко изглежда много просто и предполагащо веселата нагласа за игра. Картите са изрисувани като смешни карикатури и са много шарени и предполагащи положителни емоции, а борда, моряците и лодките са дървени и обагрени пак в същите много шарени цветове.

Много шарени компоненти

 

Имам чувството, че до голяма степен това е причината играта да ми харесва – освен стратегическата възможност в играта, разбира се. Просто самия факт, че се давите един друг, правите си мръсни номера и е възможно да има сърдити, напълно се неутрализира от цветовете и нагласата за игра, която налагат компонентите. Дори и да се ядосаш, като погледнеш потъващите шарени лодки и празните шарени острови, шаренията в лодките и картите с карикатури, някак се успокояваш и продължаваш да кроиш нови планове и да играеш. Какво по-хубаво от това – забиваща нож в гърба блъф игра която се стреми да не те ядоса (досега не знаех, че съществува такова нещо).  

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като заключение мога да кажа, че не очаквах Lifeboats да ми хареса толкова. Така да се каже, очаквах да „понеса” играта, но не и да искам с готовност и предчувствие за весело изкарване да играя пак. Още по-малко пък очаквах толкова много хора да я харесат – играли сме я поне 20 различни човека и нямаше дори един който да каже, че не харесва играта. Сигурно трябва да поиграя с още хора, за да намеря някой, който да се обяви против идеята или изпълнението на играта. Няма проблеми, ще го направя, така или иначе ми се играе още.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-приятелски настроена ужасно прецакваща блъф игра
  2. Игра с най-много стратегическа интеракция между играчите (все пак всеки иска да оцелее до края)
  3. Игра с най-шарени компоненти
  4. Игра с най-готини лодки
  5. Игра с най-просто представена реалистична тема

Ако случайно сте играли Lifeboats и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]  

King Of New York – ревю на Ник Колев

Няколко години след ужасяващата атака над Токио от гигантски “Кайджу” чудовища, заплахата отново надвисва над света, но този път арената е Ню Йорк. Грамадни силуети изплуват от дълбините на Атлантика и се впускат в свирепа битка за Голямата Ябълка! 

Добре дошли в света на “King of New York”, играта, в която вие поемате роля на чудовище подобно на тези от филмите от 40-те и 50-те, и трябва да се биете с други подобни вам, с цел – доминацията на мегаполиса.

В тази статия, често ще срещате сравнения между играта, за която ще говоря сега и предшественика ѝ, “King of Tokyo”, за съжаление такива са неизбежни, а сега смело напред!

 

Но Николай, що за бордова игра е това?

“King of New York” е бордова игра, в която вие и другите играчи (от двама до шест) се опитвате да достигнете заветните двадесет победни точки или да унищожите всички ваши противници и да сте последното останало живо чудовище на игровото поле (принципа на Шотландски Боец!). Точките се печелят по много начини: карти, престой в Манхатън или със зарове. Игровата механика на играта не се различава много от тази на предшественика ѝ, на Кайджу ветераните няма да им е трудно да я хванат и веднага да се впуснат в битка.

Как по дяволите се играе това?!?

Ако все пак сте новак (т.е. сега тепърва ще ви тупат праха от дрехите, както се казва) ще обясня набързо в какво се състои игрането на King of Tokyo:

  • Всеки играч, по време на хода си, хвърля зарове (шест специални зара, може и повече, но това се случва при определени обстоятелства), като е позволено заровете да бъдат прехвърляни (rerolled) два пъти – ползва се Yahtzee механиката. Идеята е да се получават определени комбинации от зарове, или по-скоро желани комбинации, чрез които играчът ще може да изпълни определени действия, такива които облагодетелстват него самия/нея самата. Всеки зар има специфични иконки, които обозначават различни действия – Плесница (атакувай), Разруши сгради/военни единици, Звезда (точки), Череп и кръстосани кости (военните атакуват) и Сърце (жизнена сила/здраве).
  • След цялата патаклама с хвърляне на зарове и изпълняване на действията от тях, играчът може да закупи карти (както в King of Tokyo), или да добави ефекти от вече притежавани карти, към резултата от заровете си.
  • Карти се закупуват със спечелени енергийни кубчета, които от своя страна се добиват чрез резултати от зарове. Картите дават на играча различни възможности или специални умения.
  • Атака над други чудовища се реализира отново чрез зарове, като логиката е същата както в King of Tokyo, ако сте в Манхатън (респективно в Токио), атакувате всички отвън, а ако сте отвън, атакувате само чудовищата в Манхатън.
  • Победни точки се печелят като сте в Манхатън, от зарове или като разрушавате сгради и военни единици (новост спрямо King of Tokyo).

Чувството за хумор…

Играта като цяло е много забавна и лека, но с едно ниво по-сложна от предната в серията. Както един мой добър приятел се изрази за нея, и перифразирам: „Ако ще играя с хора тепърва запознаващи се с King of… сериите ще играем King of Tokyo, а King of New York бих играл с малко по-опитни хора!“. Отново всеки има възможност да избира между 6 оригинални и забавно направени чудовища, сред които гигангтски дълбоководолазен костюм, в чийто скафандър с размери на олимпийски басейн плува кашалот с капитанска шапка. Също, това, което много ме разсмя е съществуването на специфична карта, която получаваш, ако успееш да предизвикаш военните в целия град да атакуват едновременно.  Това което е забавното в картата е, че в случай на такова събитие, Статуята на Свободата се съживява и се съюзява с теб срещу останалите чудовища. Няма да кажа повече, но определено играта е правена с обилно количество чувство за хумор!

Какви са нововъведенията?

  • Нови карти, съобразени с новата механика.
  • Нови зарове свързани с нови действия.
  • Нови чудовища.
  • Изцяло ново бойно поле – Ню Йорк.
  • Токъни за сгради и военни единици.

Разликите

За разлика от King of Tokyo, играта може да бъде по-дълга, но от друга страна с новодобавената механика, не я прави по-тягостна, а по интересна. Ричард Гарфийлд и Ко са се опитали да се приближат малко повече до идеята за гигантски Кайджу, биещи се, и в процес на това разрушаващи града, в който се намират. С оглед на това, че филмите на тази тематика не могат никога да се приемат на сериозно и са винаги по-скоро забавни от колкото драматични, то и играта е успяла да хване малко от този дух (Кайджу филмите са ми слабост!).

Динамиката ѝ е по-биткаджийска и „принуждава“ играчите да играят по-активно, нещо от което страдаше King of Tokyo. Сега не можеш просто да се свреш в своето си ъгълче и да играеш просто за точки, сега се налага да излезеш на двора и да си поиграеш с големите момчета! Това, което също много ми харесва в нея и липсваше в първата е, че сега можеш да си изградиш някаква стратегия за игра и не е просто шанс. Това не означава по никакъв начин, че я окачествявам като стратегическа, не, просто сега играчите трябва да се осланят по-малко на резултата от заровете, което за хорицата алергични към игри разчитащи само на късмет е добре дошло.

 Финални мисли

Играта е отличен избор за хора обичащи леките семейни игри, изпълнена е с хумор и се играе леко и плавно. Горещо я препоръчвам и на хората харесали King of Tokyo, а с тях ще се видим на бойното поле…

Автор: Ник Колев

[divider]
Може да закупите играта от: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/king-of-new-york-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]Boardgames.BG[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.bigbag.bg/product/2074/king-of-new-york.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

League of Six – Кой не си е платил данъците?

Представете си, че е 1430 година. Трудна работа, а? Добре, ще ви опиша как биха изглеждали нещата тогава. Мореплавателите постоянно обикалят и откриват нови земи, от новите земи се пръкват някакви непознати и невиждани досега нови народи, изобретяват се невероятни за времето си съоражения и машини, науката се развива с пълна мощ, с две думи възход в непреувеличения смисъл на думата. Борбата за открития, завоевания и развитие е много голяма и ожесточена, но въпреки това на някои места нещата изглеждат спокойни, дори прекалено спокойно. Всичко си се развива както се очаква, хората си вървят спокойно по улиците в 6 процъфтяващи града, по всичко личи че тези градове са абсолютно непоклатими от хаоса покрай тях. Както се разбира малко по-късно, наистина е така, но не съвсем.

Лигата на Шестимата (League of Six) представлява сформиран съюз между 6 богати на ресурси града, които с две думи просто си просят облагане с данъци. Тези 6 града са толкова богати на ресурси и възможности, че сформираният съюз им се вижда самодостатъчен и съвсем спокойно си се развиват, пазейки си гърбовете един на друг. Истински хаос настава в тези градове обаче, когато дойдат данъчните на ревизия (който сега си запява песен на Ъпсурт ще бъде официално поздравен в някой бъдещ ден). 

В League of Six вие ще сте… данъчните, които се чудят кой град да си изберат да обложат с данъци (винаги в някой град данъците са много по-големи, следователно взимате повече плячка). Понеже всички сте данъчни, а градовете са ограничен брой, доста бързо ще настанат конфликти, както във всяка пиратска приказка (все пак данъчните не са ли един вид пирати, грабят без да плащат :D). В играта има така да се каже подреден хаос, но всичко се базира на…

Търговия

Може да се каже, че играта е търговска. Въпреки че в началото всеки избира град и събира някакви данъци, малко по-късно по време на хода си играча слага всички събрани данъци в каруцата и бързо бързо отива да се подмазва я на краля, я на някоя от обособените гилдии в кралството (рицари, селяни, магьосници), за да получи подкрепата им. За хора, които не са играли играта, мога да ви дам един съвет – да не ви пука за краля. Той не дава толкова много точки в играта, а гилдиите направо могат да ви изстрелят стремглаво напред (ако успеете да останете начело, разбира се). Може да звучи малко нелогично, но така е направен дизайна на играта и след няколко изиграни игри мога да кажа, че не е чак такъв проблем, просто е странно.

Оставяки това настрана (проблема не е чак толкова досаден, че да му обърнем повече внимание), следва да поговорим за основната механика и най-веселата част от играта а именно

Разпределянето

Разпределянето в играта се случва много интересно, весело и стратегическо. Може би не за всички, но за мен винаги е така. Просто много занимателно ми изглежда да гледам как данъчните се разхождат с бодигардите си и се избутват един друг от градовете, за да могат да се позиционират добре (да вземеш най-много данъци не е толкова лесно, колкото изглежда). Та избирате си вие едно градче с обещаващи такси и идва някой друг с много бодигарди, казва ви „Ето ти тука двама души, да те ескортират извън града.” и ви изгонват съвсем приятелски от града, освен ако не наддадете с още хора (търговията не подминава дори и тях).

И тук идва веселата част – въпреки че са ви изгонили от един град, можете пак да се върнете в него и да си го вземете. Знам че не звучи нормално, но всъщност се случва следното нещо – гонят ви от града и взимате хора, отивате в друг град, гонят ви от там и пак взимате хора, след което се връщате с много хора и направо изнасяте другия данъчен заедно с каруцата! Това прави играта много щура и хаотична, всеки постоянно прескача насам-натам и честно казано, това е елемента който най-много ми харесва в играта. Ако го нямаше това, почти със сигурност играта нямаше да ми е интересна, защото в по-голямата си част е просто събиране и търгуване на стоки.

Най-накрая, но не на последно място, време е да поговорим и за…

Компоненти

Ако трябва да определя играта откъм компоненти спрямо други евро игри, бих казал че компонентите са много добро качество, направени са хубаво и не дразнят по никакъв начин. Тук е и проблема им обаче, не дразнят дори и в добрият смисъл на думата, не оставят кой знае какво впечатление по време на игра. Наистина, има дървени кончета с каруци (които винаги наричат слончета заради това, че като се обърнат наопаки наистина приличат на слончета), има приятен борд и малки цветни ресурси, но трябва да кажа, че не съм очарован от компонентите и ако зависеше само от тях, нямаше въобще да купувам играта.

Трябва да се отбележи обаче, че има много оригинални идеи в компонентите. Имате шестоъгълни картончета със стрелки, с които избирате какъв данък да вземете от дадения град, малки бордове образуващи нещо като цял пазар за вашите току що събрани данъци, коне и каруци за поставяне на ресурсите и определяне кой ще пристигне първи на пазара, борда със самите градове. Изображенията можеше да са малко по-шарени, по-идиотски или просто по-цветни, дървените компоненти можеше да са по оформени от кубчета, но в крайна сметка най-важното е, че всички идеи в играта работят добре заедно. Играта – супер, компонентите – стават.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като заключение мога да кажа, че определено League of Six е много добра игра. Правилата не са толкова трудни, колкото и да изглеждат такива, геймплея е супер и темата и компонентите са задоволително не дразнещи, играе се относително бързо (час и половина, ако всички знаят как се играе), така че това е една от игрите които всеки път играя с удоволствие и бих ви препоръчал да я пробвате.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-интересна игра със трансформиращи се слончета
  2. Най-интересна игра със кратка до средна продължителност ( тоест от 45 минути до час и половина)
  3. Игра с най-шарени ресурси
  4. Игра с най-прости компоненти
  5. Игра с най-нетипична история

Ако случайно сте играли League of Six и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂
[divider]
Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Merchant of Venus – игра с космически търговци

Чели ли сте някога пиесата „Венецианският търговец” на Шекспир? Ако не сте, то ще ви разкажа малко за нея. Едно много интересно нещо, което окрих за тази пиеса е, че тя е писана за комедия и явно е доста весела в по-голямата си част, но заради злата участ на един от главните герои, критиците решават, че ще е драма. Странно, а? Ами не  толкова… Kогато бях в училище, по литература винаги ме караха да пиша „какво е искал да каже автора”, та нищо чудно тези хорица, критиците, да са решили да си поиграят малко с целта на пиесата.

Може пък Шекспир да е бил много весел тогава и да не е възприемал толкова трагично драматичната част на пиесата. Може дори да я е разбирал, но за него да е била второстепенно нещо, да е искал да е комедия и хората да се радват на тази пиеса заради смеха и веселите идеи, не да са потиснати заради трагедиите. Няма значение. Факт е, че това е една от най-известните му творби, дори и да не си я е представял така както критиците. Така му се пада, ще пише той драми и ще ги обявява за комедии. Измамник!

  Merchant of Venus

Играта, за която днес ще си поговорим има толкова объркващо заглавие, колкото и объркващ геймплей, но за това малко по-късно.

Merchant of Venus e настолна игра с космическа тематика, обвързана тясно с галактическите стопаджии, хиперпространствени скокове и всички други неща, с които са ни напълнили главите космическите екшъни като Star Trek и Star Wars. Играта има две издадени версии, като тази която ще разгледаме е второто издание, базирано на първото с много сходства в правилата и компонентите, но и доста подобрения (борда дори е двустранен, за да можете да играете играта и със старата карта и правила). Освен тези сходства, няма как да не забележите обаче и сходството между името на тази игра и името на пиесата, за която говорихме горе.  Дори това да не ви изглежда достатъчно привлекателно и заглавието да ви звучи толкова неоригинално колкото и на мен, нека видим какво имаме срещу себе си.

Merchant of Venus е космическа търговска игра, в която всеки играч е търговец, притежаващ космически кораб и иска много оборот (в космоса явно няма данък печалба). Тематично играта е много приятна и добре сработена откъм механики и космически компоненти. Като стана въпрос за компоненти, в играта има…

   Цяла кофа компоненти

Може да е малко преувеличено сравнението с кофа, но в Merchant of Venus има много на брой качествени компоненти. Страхотна игрална дъска, чудесни космически корабчета за движение и извършване на действия в играта, над 200 картончета и карти от най-разнородни видове. Уникално е да притежаваш такава игра, усещането е много приятно и необикновено (всъщност като се замисля, май като малък пак изпитвах нещо такова докато редях пъзели). Има толкова много шарени компоненти, че ще заситите нуждата от абсолютно всеки цвят от видимия спектър. За второто издание на играта (определено по-красивото и изпипано откъм компоненти) дори са добавени няколко шепи компоненти, позволяващи ви да играете играта и със старите правила (и старата карта с нови цветове, благодарение на идеята да направят борда двустранен). С няколко думи, нищо няма да ви липсва в тази игра откъм компоненти, даже ще имате поне 30% компонентен излишък по време на игра, вариращ в зависимост от това коя версия искате да играете.

Това обаче има и един негативен момент за играта – сетъпа в началото на всяко изиграване на играта. Ако сте сами ( двама души разбира се, ако сте сами по-скоро търсете друга игра), това ще ви отнеме поне по 15 минути докато свикнете. Казвайки ви това, предполагам, че се досещате и какво става в края на играта. Точно така, трябва да съберете всички тези хубави и разнообразни компоненти заедно и да загубите 15 мин за това. Може би вече се питате „Е колко часа е тази игра, та трябват 15 минути за сетъп и 15 минути за събиране?” и няма да ви лъжа, напълно обосновано е. Играта е 2 часа между двама играчи и 4 часа при игра с 4-ма души. Така да се каже, по час на човек. Може и да не ви звучи много, но нека ви попитам, колко често играете която и да е настолна игра над 2 часа?

Както и да е, отговорете си сами на този въпрос и нека да продължим натам с факта че….

Като казвам кофа…

 Играта е много тематична

Преди да кажа какво има в играта и какво мисля за това, искам да призная, че това беше една от непланираните ми игри. Това означава, че тогава на момента купих играта защото беше с много голяма кутия и имах големи очаквания от нея. Истината е, че това не е проста игра, ама хич. В играта има прекалено малко време да направиш нещата, които искаш, а дори и да имаш достатъчно време по твоите сметки, винаги ще ти излязат я някои космически пирати да те натупат едно хубаво, я някой астероид ще те размаже насред нищото. На всичко отгоре, за да си добър конкурент на останалите винаги трябва да правиш по няколко неща едновременно. В противен случай много бързо се отпада от първите две места (не е никак лесно да си търговец в днешно време… или в бъдеще време).

Сега по същество. Играта е направена много тематично, бих казал, че това е една от малкото игри, в които мога да се вживея толкова, че да се почуствам част от ситуациите в  играта и след време да си спомням някакви неща, все едно наистина съм пътувал в космоса и съм се виждал със същества от други планети.

Освен идеята на играта, която много добре се е съпоставила с механиките и космическите компоненти, според мен трябва да се отдаде заслуга и на самите компоненти и техните значения. Например, в играта започвате с пластмасов космически кораб, който минава през астероидни полета, поправяте си постоянно кораба и го подобрявате, използвате си щитовете и оръжията, слагате си нови хипердвигатели, умения на самия кораб, много начини да промените хода на играта или просто да имате възможност на избор. По-хубаво от това, здраве му кажи! При всичките хвалби за играта (които тя заслужава, разбира се), трябва да се отбележи и нещо по-негативно, а именно че…..

 

Не можеш да я изиграеш пълноценно!

Звучи странно, но това е факт. Имате много различни варианти за изиграване на хода, а ходовете са 30 на човек и после падат сметките за крайното класиране. Това ще рече, че след 30-тия ход играта свършва. Малко странен елемент е за мен, признавам, и то не за друго, а защото искам да изиграя една игра, в която да мога да видя крайната си цел в края на играта. По друг начин казано, няма завършеност в играта. След последния ход всичко увисва и почвате да смятате по една мега сложна математическа схема всичките си притежания, за да видите колко точки ще имате и дали си е заслужава да се борите за каквото и да е постижение в играта.

 Това разбира се има и положителен ефект. Поради липсата на завършеност в играта, всяко изиграване е доста хаотично, което пък от друга страна прави играта по-забавна за изиграване. Проблем е обаче ако я играят хора, които искат да си направят добра стратегия, защото в играта просто няма време за това и трябва да се действа на момента. Ако такива хора играят  Merchant of Venus, едва ли ще им хареса много ( аз съм от този тип хора и ако не бяха арт-а и компонентите , сигурно нямаше да ми е интересна.)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Играта много ми харесва, въпреки малките недостатъци, за които говорих горе. Дори да е малко бавна, добре е да пробвате за да видите с какво си имате работа …  Тази игра няма да ви разочарова с арт-а, няма да ви разочарова с компонентите, няма да ви разочарова и с геймплея. С две думи, попадне ли ви някъде, намерете време да я пробвате.

Като последно, за информация на всички искам да кажа, че играта се намира в моите класации за НАЙ, като се нарежда на следните първи места:

  1. Най-интересна космическа игра
  2. Най-интересна игра със средна продължителност ( тоест от 1:30ч до 5ч)
  3. Игра с най-хубави компоненти
  4. Игра с най-много компоненти
  5. Най-неопределена игра
  6. Игра с най-добре реализирана тематика
  7. Игра с най-хубаво лилаво зарче

Сега поне разбрахте нещо – дори и да ви е недостатъчна информацията, ако не друго, то поне може да съм успял подразня любопитството ви и да пробвате да намерите играта, а после и да изиграете една-две с някой приятел или просто познат, ей така,  за спорта.

Играта можете да закупите от:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.bigbag.bg/product/633/merchant-of-venus.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]

[divider]

Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

 

Tikal – иманярска настолна игра

Маите са много интересно племе – много различни религиозни нрави, многобройно население, много интересна архитектура, летоброене (помните ли майския календар, с който през няколко години ни плашеха за края на света? :D). Били са много развити в ръчния труд и имат много на брой златни орнаменти и съкровища, вече разпръснати по целия свят от иманяри и музеи. И въпреки това, когато испанците решават да завземат техните земи, маите оставят междуособиците и наивността да ги подведат , след което се получава един погром от страна на испанците с шепа хора (били са близо 600 човека, а маите са били поне хиляда пъти повече). Все пак, за такива диваци каквито са били маите тогава, испанските пушки са били много страшно и непознато нещо!

 Tikal

Tikal (на български Тикал) е може би най-известната архитектурна находка от времето на маите, руините на цял град от древността. Предполага се, че както и всички други големи открития на древни находки, и тук става въпрос за древен град, който е бил столица и притежава гробница с останки на много от майските владетели ( или владетелите на маите, за тези които не ме разбраха). Но не за това искам да говорим.

Да, има настолна игра Tikal! Да, интересна е! Да, има разкопки! Не, победителя не печели истинско злато в края на играта!

Идеята на играта Tikal е вдъхновена от този град, изникнал след векове под земята, от неговата архитектура, съкровища и уникалност. В играта ще бъдете водач на археологическа експедиция, ще копаете и откривате нови неща, ще крадете откритията на другите играчи и ще ги провъзгласявате за свои. С две думи, доста реалистично са описали археологията напоследък.

 Какво представлява?

Първо, искам да кажа, че играта е доста приятна. Не включва кой знае какви механики и кой знае какви специални действия по време на игра, но това което е под кутията работи добре заедно. Може да се каже даже неочаквано добре. Движението по картата, слагането на плочките, извършването на изкопните процедури, всичко е толкова лесно за ориентиране, че играта оставя усещане за игра, която спокойно можеш да играеш с нови хора или с малки деца (но достатъчно големи, за да не глътнат някой археолог от любопитство).

Както и да е, малко за идеята. Всички сме археолози и се стремим да открием възможно най-ценните артефакти и руини, възможно най-много, възможно най-бързо (състезание за слава с други думи). Тематично играта много добре пасва на механиките, като в част от случаите тичате из гората, за да отидете и да вземете някоя огърлица, а в други случаи стоите без да мръднете на върха на храма, който разкопавате, само и само някой да не ви го завземе. Играта се печели с точки и приключва когато разкриете всичко по картата (или поне сте имали възможността да го направите),тоест когато се сложи последната модулна шестоъгълна плочка на последното свободно място на картата. А до тогава, хаос. Много хаос.

Компоненти

След като миналата игра обра моите овации за компоненти (за Jamaica говорим), мога да кажа, че тук нещата са една идея по-недовършени. Не че не ми харесват компонентите, хубави са като цяло, просто тематично не се връзват едни с други. Имате много готини картончета за етажите на храмовете, които никнат като разкопавате руините, имате хубава, красива карта и човечетата ви са… дървени призми. Началника на вашата експедиция се различава от другите с това че… е по-голяма дървена призма. Ами не ми харесва, ама какво да се прави. Лесно е да се сравнява с новите игри по компоненти и да се казва, че е по-зле от тях обаче тази е на 15 години! Със сигурност когато е излязла това е било едно от най-добрите неща, които е могло да се направят. Или поне така се надявам. Щеше да е готино да имаш човечета на експедицията, а не някакви неодушевени, дори и във въображението, предмети. Щеше, ама не е. 

 Всичко си пише на картончето

Това е една от игрите, за които казвам, че всичко си пише на картончето, защото наистина е така. Всичко си пише, стига да можеш да го разбереш. С нови хора винаги е трудно, понеже  нещата на картончето за тях нямат никакъв смисъл и гледат само някакви шарении и числа, които незнайно защо са изрисувани едно до друго, едно под друго, или едно в друго игра. На втората вече половината разбират, на третата почти всички. Малко е като математиката, повторението е майка на знанието и трябва малко да се раздвижи въображението и дизайнерските разбирания за да се стигне бързо до същността на идеята. А тя в случая е.. ами написали са ви всичко което можете да направите, било то по странен начин. Заради това често казвам „Хубаво е че няма никакъв текст, ама не съвсем.”

Играе се сравнително бързо!

Това е може би най-хубавото качество на играта, освен интересната тема. Това да можеш да изиграеш една игра по-бързо отколкото си очаквал е нещо което е голям плюс за настолна игра и може да те накара да поиграеш пак скоро. Очакванията ми бяха играта да се играе доста мудно и скучно, понеже някои хора са го написали по форумите, но се оказа приятна изненада. Дори времето, написано на кутията, не е много обективно и честно казано при 120 минути – написани на кутията, играта излезе около 90. Това е нещо, което при повечето игри е насочено в обратната посока. Ако това много ви впечатли, затаете дъх защото идва най-впечатляващата част, а именно че…

Играта е скучна!

Не претендирам да съм играл играта много, но от опита, който имам мога да кажа, че играта е скучна. Може би това е базирано на мои пристрастия към други игри, с които я сравнявам. Може да не съм бил в настроение като я играем, но е факт, че играта, въпреки интересната тема, някак не се възползва максимално добре от нея. Механиките работят добре, без съмнение, компонентите са готини в по-голямата си част, но нито ти е кой знае колко весело докато играеш, нито запомняш играта после и разказваш на някой за това колко ти е била интересна. Просто ми се вижда посредствена, не в най-лошия смисъл на думата, но в достатъчно лош.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мога да кажа, че играта е приятна, но лично мен не ме грабва. Компонентите са горе-долу добри, изиграването е горе-долу весело, играта има горе-долу добри механики. Като цяло… играта е горе-долу добра. Разбира се, не ангажирам никого с мнението си, но според мен от новите игри има доста по-качествени заглавия, които могат да се изиграят за същото време, както и доста по-красиви и по-весели.

Хайде да не съдим прекалено строго. Според мен играта е добра за времето си на производство, има интересни елементи и е занимателна, приятна е на външен вид и има интересна тема. Ако не сте играли от новите, по-динамични и пристрастяващи игри, спокойно можете да играете Tikal докато си пиете чая или четете сутрешния вестник и да сте доволни от това. Без съмнение. 

[divider]

Защо бих я препоръчал:

  • Много хубава и интересна тема
  • Приятни компоненти
  • Хората без опит могат да се справят по-добре от тези с опит
  • Играе се бързо
  • Чел съм книги за маите и имам малко пристрастия по тази тема

Защо не бих я препоръчал:

  • Компонентите можеше да са по-добри
  • Играта е малко постна и скучна

Jamaica – игра с йо-хо-хо и бутилка ром!

Ето ви една интересна история. Капитан Хенри Морган (повечето сигурно го познават само като капитан Морган или „оня на ромa“) е един от най-известните пирати въобще (не случайно най-хубавия ром е на негово име) Той извършил много на брой поразии, нападайки многократно най-различни испански градове и в крайна сметка британския крал му дава рицарско званиеЯвно не само в България се случват така нещата. Само че тук говорим за история преди почти 4 века (сега разбирам какво искат да кажат с това, че другите държави са много по-напред от нас). Както и да е, та този капитан Морган става човек с връзки във Великобритания благодарение на набезите си срещу испанците и като награда получава възможността да е заместник-губернатор на Ямайка (рома също се прави в Ямайка, да знаете). И ако се чудите защо ви натъпках с тези исторически и крайно интересни факти, сега ще ви кажа. Да, познахте, играта, за която ще говорим има общо.

 Какво представлява Jamaica?

 Jamaica е една доста пиратска семейна игра, в която се превръщате в капитани на пиратски кораби и се състезавате в открито море, колкото и странно да звучи това.

Аз лично не съм срещал много пиратски игри, но трябва да призная, че тази игра ми допадна като идея от самото начало. Може би защото идеята хем е тематична, хем ми звучи малко абсурдно. Според сетинга на играта, самият капитан Морган обявява това състезание, привиквайки своите стари познайници и карайки ги да обикалят около Ямайка като луди. Няма как да отречете че звучи странно. Но и забавно.

Честно казано, когато купих играта и ми я представиха като „много лека семейна игра с приятна тема”, трябва да призная, че очаквах играта да е по-сложна от това, което се оказа в действителност. Трябва да призная също и че това до голяма степен всъщност това ми хареса. Не че ако беше по-сложна нямаше да я играя, но така играта е много по-удобна за разпускане и честно казано я играя доста по-често от другите, по-сериозни и сложни игри с по пет-шест механики и главозамайващи понякога избори, които трябва да направиш по време на игра.

Може да се каже, че основните неща които описват играта до голяма степен са:

  • Много добре изработени компоненти
  • Достатъчно силно изразена тема
  • Много лесна за игра и обяснение
  • Липса на какъвто и да е текст (което от друга страна не е чак толкова добре)
  • Лесно може да те накара да се засмееш

 Защо няма истински фигурки за барут, храна и злато?

Трябва да се наблегне на това, че компонентите в Jamaica са чудесно направени – пластмасовите пиратски корабчета, багажните отделения на корабите и токените за храна, барут и злато, дървеното зарче,забавните карти за изиграване на действие (дори забелязахме, че има как картите да се нагласят така, че да стане една обща картинка, хората доста са си поиграли). Всичко е толкова добре направено, че няма как да не се появят проблеми.

Това, компонентите да са хубави е чудесно, но и пристрастяващо. Подтиква играчите винаги да искат още и още. Няколко пъти чух въпроси от сорта: „Ама защо храната не е по-обемна, а е просто плочка?”, „Защо златото е от картон, а не по-реалистично изглеждаща пластмаса?” и други подобни. Това ме накара да се замисля над това как хората възприемат компонентите в една игра. Както знаете, каквото и да направят дизайнерите, винаги ще има поне един недоволен.  Стига толкова празни приказки – компонентите са страхотни, но да поговорим малко повече за самата игра!

 Jamaica е много лесна за учене

Както се казва, можете да я научите и на едно шише ром (не е тествано, но не се съмнявам във възможностите на средностатистическия българин). Играта толкова лесно върви, че дори деца на по 6-7 години се справяха доста успешно и едно от тях спечели две игри една след друга. Само че като казвам лесна, не си представяйте Монополи или Скрабъл, за които знаем че са лесни… но и до голяма степен разочароващо прости за изиграване след като се мине една определена възраст (15 години максимум). Тази игра не е такава, има достатъчно дълбочина и развитие така че да се чувстваш все пак част от играта, а не заместник на играч-бот или някакъв страничен наблюдател. Като цяло, в играта имаш избори, които да правиш и не винаги са толкова лесни и тривиални.

Всеки от играчите има по едно багажно отделение, където събира своите провизии (храна, злато и барут), като ги събира чрез изиграването на карта всеки ход. Тези провизии са много важни и през повечето време се чудиш как да ги наместиш в багажното (с изключение на барута, той в повечето случаи се изхвърля през борда). Парите и храната се ползват за изхранване на екипажа при движение, а барута е верен помощник през битките.

Движението е много важно в тази игра, особено ако искате да пристигнете преди другите и да вземете бонус или искате да се върнете назад преди да са ви настигнали, за да оберете някое пиратско съкровище. Битките обаче са предимно скучни и еднообразни – освен барут от двамата бойци, има две специални карти и едно зарче, които се използват. Всичко се смята накуп и ето ти резултата от битката. Разбира се, освен ако някой от играчите не хвърли звездичката на зарчето – тогава той печели автоматично. Въпреки, че това е пиратска игра, фокусът е преместен върху съкровищата и състезанието. Няма лошо, но поне да бяха развили малко повече тези битки…. Както и да е, нека споменем един много интересен момент от тази игра, а именно че…

Винаги можеш да спечелиш!

Това е колкото хубаво, толкова и лошо, понеже щом ти можеш винаги да спечлиш, значи и другите могат. На няколко пъти ми се случи да съм толкова уверен в успеха, че като пристигна първи на финала… се оказвам втори или трети в крайното класиране. Реших да говоря за това, но не само поради личната си травма, а и за да покажа кой е най-впечатляващия елемент на играта за мен. Колкото и да ми беше неприятно, че са ме надиграли игра след игра, след като уж всичко се нареждаше по план, си дадох сметка, че точно това прави играта интересна за мен.

Никога не знаеш кой ще спечели. Биха ме на състезанието веднъж (имаше по-бърз от мен), биха ме със събиране на злато (а аз бях вече много пред другите, завършил състезанието), биха ме и със събиране на съкровища. Няма сигурност в играта и точно това я прави пиратска – всички тези три неща са важни и в повечето случаи не можеш да се концентрираш върху трите едновременно

Можеш само да се надяваш, че ще успееш да събереш повече точки от другите накрая, но гаранция нямаш никаква. И това води до един отрицателен ефект в играта.

 Jamaica e предназначена за 45 минути игра. Звучи страхотно – бърза игра с много приятни елементи и достатъчно възможности. Факт е обаче, че играта никога не отнема толкова малко време. Това, че можеш да спечелиш винаги кара всички играчи да обмислят оптимална стратегия всеки ход и понякога може толкова да забави играта, че времето за изиграване на една игра да стане 2-3 часа. Не, че не е забавно, не че е натоварващо, но просто не е нормално лека семейна игра да е 3 часа. А може би за някои хора е.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Играта е уникална! Пиратски кораби, битки, състезания, има много неща в тази игра, които ми харесват. И като казвам харесват, не говоря само тематично, а и като изпълнение. Вижда се, че е направена с внимание, изпипана е така, че да не е прекалено лесна, но не и прекалено трудна. Може да ти остави едно такова усещане, че можеш да се справиш и по-добре. Всеки път е малко по-различен от другите – дали всички ще бягат бързо към финала или ще се стремят да вземат повече съкровища, или просто ще се бият докато не се ограбят тотално един друг…  не се усеща някаква статичност. В тази връзка обаче трябва да кажа следното: препоръчително е да се играе с приятели или непукисти.

Като всяка игра с нападение между играчи и толкова чести взаимодействия, несъмнено има потенциал за много сърдити хора. И то не защото играчите са лоши и си нямат работа, та правят мръсно на другите, а защото играта е такава –динамична, несигурна и пиратска.

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Висококачествени компоненти
  • Много добра игра за хора без опит с настолни игри
  • Добре изградена тематично
  • Винаги има шанс да спечелиш!
  • Създадена по истински случай (поне част от нея)

МИНУСИ:

  • Понякога играта е прекалено бавна
  • Разчита се почти изцяло на късмет

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/jamaica-nastolna-igra.html#.VK_7jCusX6s“ target=“blank“ ]BoardGames.BG[/button]

Източник на снимките: BoardGameGeek
[divider]
Ако сте харесали ревюто и желаете да правим дори още по-качествени ревюта, моля да ни подкрепите! Ако го направите, имате шанс да получите подарък!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Игра на тронове – настолна игра, в която можем да завладеем Вестерос!

Днес ще поговорим за една игра, която ще ви накара да се пренесете в едно съвсем различно настроение. Може да не ви се струва така първоначално, но научите ли веднъж правилата и изиграете ли една-две игри, ще ви се иска да изиграете още десет. Но нека не ви мъча повече, нека мистерията се разкрие и поговорим малко за Игра на Тронове.

Игра на Тронове e настолна игра създадена от американския дизайнер Christian T. Petersen (в по-старата версия на играта участва и друг американски дизайнер – Кевин Уилсън). В играта вие представлявате различните родове описани в книгите на Джордж Р. Р. Мартин – Баратеон, Ланистър, Старк, Тирел, Грейджой и Мартел. Вие сте военоначалниците на своя род и целта ви е да вземете надмощие над другите, като в типична военна игра. Играта включва доста сформиращи се в движение съюзи, последвани от доста предателства и нападения над съюзниците, много битки и борба за територии, както и много динамично разпределение на властите. Както се казва – борбата е безмилостно жестока, но победата е много, много сладка!

Компоненти

В кутията на Игра на Тронове ще намерим следните компоненти:

  • Игрална дъска
  • Щитчета за криене на притежанията на всеки играч
  • Страхотни пластмасови фигурки
  • Токени за заповеди, за сила, за влияние, за точки и за продоволствие, гарнизони, неутрални и власт (половин кутия)
  • Книжка с правила
  • Маркер за рундовете
  • Карти с пълководци
  • Карти на Вестерос
  • Карти за модификация при битка
  • Карти и токен за диваците
  • Картонче за променяне на силата на властите при по-малко играчи

Подготовка за играта

  • Всички играчи взимат своите армии, щит и токени и според това, което пише на щита на рода който са си избрали, се позиционират на картата и съответно в различните власти и продоволствието. Играчите, които са на първо място по власт в съответните категории взимат символите на своята власт (трон, меч, гарван).
  • Всеки играч получава по 5 токена за сила на своя род и останалите формират една голяма купчина някъде на масата
  • Нареждат се тестетата на определените за тях места (Вестерос 1 , 2 , 3 и карти на Диваците) и маркера на Диваците се слага на позиция 2.
  • Върху картата се слагат неутралните сили на всеки играч
  • Върху картата се слагат гарнизоните за съответния брой играчи

Ход на играта

Всеки ход от играта се обобщава в 3 стъпки: теглене на Вестерос карти, планиране, изиграване на планираните заповеди. Тези три неща ще опиша малко по-подробно по следния начин:

  • Теглене на Вестерос карти – В началото на всеки ход освен първия, премествате маркера за рунда с едно поле напред и теглите трите най-горни карти от трите Вестерос тестета. Виждате дали има символ на диваците върху картите, които сте обърнали и ако има, то премествате диваците със съответните полета напред. След това изпълнявате ефекта на картите и продължавате със следващата фаза от играта.
  • Планиране – Всеки играч избира как да разпредели заповедите си и къде да ги постави (заповеди могат да се поставят само на места, където имате армия и не може да имате повече от една заповед на регион). Заповедите със звезда са специални заповеди, но за да ги използвате трябва да имате съответния брой звезди във властта с гарвана (така и не ги запомних като имена). След като всички са готови, започва се изиграването на заповедите.
  • Изиграване на заповедите – Всички заповеди се обръщат с лицето на горе. Владетеля на гарвана получава възможността да замени една чужда заповед с някоя друга неизиграна на същия играч или да види най-горната карта на Диваците и да реши дали да я остави там или да я сложи на дъното на тестето, след което се започват действията. Първо винаги се изиграват набезите (с факлите върху тях), след това брадвите (движение или нападение) и най-накрая коронките (събиране на сила или строене на войска ако е специална заповед, иначе само събиране на сила).
    • Набезите ви дават възможност да откраднете сила на играч, който е сложил коронка до вашия набег (в съседен регион) . Това е един допълнителен начин да събирате по-бързо сила, а ако набега ви е слепциална заповед, можете да премахнете защита в съседен регион (доста е полезно при атакуване на противник).
    • При използването на брадвите можете да се движите и да нападате или само да се движите ( при нападение гледайте да сложите заповед с по-голям бонус). Тук най-важно е да се спомене, че можете да движите колкото прецените от армията си, не е задължително всички да се местят заедно, но е задължително да е в съседна територия. Също така, ако искате да се местите с всичката си армия, можете да си запазите територията с поставяне на един токен за сила върху съответното място.
    • При използването на коронките имате право да съберете сила в зависимост от това, колко коронки имате на съответните региони (някои региони имат коронки принтирани върху себе си, така че можете да събирате по-бързо, ако ги владеете). Както казах и по-горе, имате възможност и да набирате войска, ако коронката е със звезда и е изиграна върху крепост или замък.

Последното нещо, на което искам да обърна специално внимание са битките (все пак играта е военна и би трябвало това да е от основните елементи). Когато се сбиете с някоя противникова армия се пресмята вашата начална сила + наличните ви бонуси, както и за противника (всеки конник е 2 точки бойна сила, всеки пехотинец 1, всеки кораб е 1 точка и всяка кула е 4 точки). След това изигравате по една карта (всяка идва с доста интересни опции, или е силна като бонуси или има много интересно специално умение) и ако някой от вас притежава острието от валерианска стомана (меча :D), той добавя една точка към бойната си сила. При равенство се гледа кой е по-напред в класирането за меча и това определя победителя в битката. В зависимост от кулите и мечовете изобразени върху изиграните карти, можете да загубите част от армията си (може и цялата да е) или да поразите армията на противника, доста е непредвидим този елемент от играта. Изиграните карти се слагат отстрани и могат да се върнат при вас след като изиграете всички останали (в повечето случаи).

Ако по време на играта някой владее 7 укрепления, то той автоматично печели играта като най-добър завоевател. В противен случай, след изтичането на десетия рунд се определя кой печели според броя на крепостите и замъците. При случай на равенство в сбора, играча с повече крепости печели играта, а ако и там има равенство се гледа нивото на продоволствие (ако и това не реши спора, просто се порадвайте малко заедно като споделите победата помежду си)

Моето мнение

Играта е доста развита, харесва ми големия набор от възможности и тактики, които могат да се развият по време на ходовете. Дали ще се съюзите с някого, дали ще играете сам срещу съюз, дали да правите набези или да се подкрепяте, дали да залагате повече за трона, за меча или за гарвана… Хубавото е. че изборите не са прекалено сложни, при всяко различно решение имате шанс да поправите нещата ако сте сгрешили (освен ако не оставите неохранявана крепост, разбира се). Много взаимодействие между играчите, играта е доста социална и съюзите се променят доста често в някои игри, а в други съвсем няма такива. Харесва ми стратегическата част на играта определено, но има и един друг тънък момент. Ако не сте играли играта и започнете от нулата, ще ви трябват поне 4-5 часа за една игра. Дори когато знаете как се играе играта, често пъти играта протича бавно поради стратегическия си фактор и пак се играе много бавно. Затова, препоръчвам ви да си намерите много свободно време преди да започнете да играете тази игра. И, разбира се, много голяма маса, за да можете да играете спокойно без да се чудите къде какво да сложите и защо не можете да си съберете всички неща както трябва. Играта е уникална, изисква време, но с подходящите хора ви гарантирам, че няма да усетите как сте изиграли една игра и е 3 часа сутринта. Точно така, сутринта.

Играта може да закупите от:

[button color=“purple “ size=“small“ link=“http://www.bigbag.bg/productv/602/igra-na-tronove-nastolnata-igra.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg – българско издание[/button][button color=“purple “ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/a-game-of-thrones-the-board-game-2nd-edition-strategieska-nastolna-igra.html#.VJQKtF4gKA“ target=“blank“ ]BoardGames.BG – английско издание[/button][button color=“purple “ size=“small“ link=“http://www.pikko-games.com/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B8/%D0%98%D0%B3%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5-c1id139.html“ target=“blank“ ]Pikko Games – българско издание[/button]

Cosmic Encounter – игра, която троши приятелства

Всеобятният космос – толкова просторен и величествен, толкова плашещо мистериозен и необятен, изпълнен с планети, черни дупки, звезди и други небесни тела, а защо не и с извънземни? Нима из тези хиляди галактики не може да съществува извънземна раса, скрита от човешките погледи и дори възприятия? Нима не е възможно някой ден тези извънземни да дойдат на нашата планета, стоварвайки чудно изглеждащите си кораби с трясък на повърхността върху някоя тучна ливада или пък напукана от ерозията скала? Но нека се върнем върху това, което знаем със сигурност.

Cosmic Encounter e настолна игра създадена от петимата американски дизайнери Bill Eberle, Jack Kittredge, Bill Norton, Peter Olotka и Kevin Wilson (игра с повече от трима дизайнери, защото това е римейк на много стара игра). В играта вие представлявате извънземни раси, които се стремят да създадат възможно най-бързо колонии в чужди планети, същевременно ревностно бранейки своите планети от чужди колонизатори. Играе се от 3 до 5 играча (като това се променя с включването на допълненията към играта) и едно изиграване приключва за час и половина до два часа (някои хора явно я играят доста бързо, пише един час на игра). Колкото до целта на играта, това е да имате космически кораби на различни планети (стартово започвате с 5 такива планети и трябва да се преборите да станат 10). Ще има съюзи и предатели, много напрегнати битки и неочаквани обрати. Целият космос е на ваше разположение, но не сте единствените, които искат да се възползват от това. Хайде да ви видим сега, колко сте добри на военни игри срещу извънземни!

Компоненти

В Cosmic Encounter има следните компоненти:

  • Книжка с правила
  • Warp
  • 5 маркерчета за колонии в различни цветове (по едно за всеки играч)
  • Hyperspace Gate (за построяване на мост между планетите)
  • 25 планети (по 5 на всеки играч)
  • 100 пластмасови космически кораба (по 20 на човек)
  • 50 големи карти с различни извънземни ( по мое мнение основната сила на тази игра)
  • 162 малки карти – 20 карти Destiny, 72 карти Cosmic, 50 карти Flare и 20 карти Tech
  • 42 Cosmic картончета
  • 7 Grudge картончета
  • Genesis планета
  • Картонче Lunar Cannon (Лунно Оръдие)
  • Картонче Prometheus (Прометей)
  • Алтернативна Filch Flare карта

Подготовка за играта

Warp-а се слага в центъра на масата и всеки играч си избира цвят за игра. Играчите взимат своите картончета за маркиране на броя колонизации и ги поставят на полето 0 на Warp-a.

Всеки взима космическите кораби от цвета който е избрал, след което от тестето карти Destiny се премахват излишните (махате цветовете които не участват в игра, ако сте 5 човека не махайте нищо).

Всеки взима две карти от тестето карти Flare и съответните карти на извънземни написани на картите. От двете извънземни всеки играч избира едно и го поставя с лицето надолу пред себе си, а другото изважда от игра. Всяко извънземно има определено ниво – със зелените се играе по-лесно от червените, но червените понякога дават повече предимства.

След като сте избрали извънземните си, всички съберете Flare картите които сте получили и ако са по-малко 10 общо, добавете толкова колкото не достигат. Ако не сте играли тази игра преди, по-добре не използвайте Flare картите за първата си игра (освен при избирането на извънземно, там са задължителни). Ако ще използвате Flare картите, добавете ги към Cosmic тестето и го размесете хубаво.

Всеки получава по 8 карти от Cosmic тестето които може да разглежда (но не и да показва на другите, все пак сте конкуренция), а останалите карти от тестето се слагат на достъпно централно място. Обръщат се карти от Destiny тестето докато не се падне цвета на някой от играчите – той ще е първи на ход за началото на играта.

Ход на играта

Всеки ход на играча представлява 7 стъпки: Regroup, Destiny, Launch, Alliance, Planning, Reveal  и Resolution. Това което играча може да направи по време на фазите е следното:

  • Regroup – ако имате жертви (пострадали кораби при битка намиращи се в Warp-а), взимате един от своите кораби там и го връщате в редиците си (на място където имате колония). Ако нямате колония обаче, кораба ви директно се слага върху Hyperspace Gate-а, надявайки се да превземе нещо или да договори взаимна изгода с някой от противниците си
  • Destiny – това са картите с вашите противници. Ако само една карта е останала неизиграна в тестето, добавете останалите и размесете преди да теглите. При изтеглянето на такава карта ще разберете срещу кого ще се изправите ( не е задължително да се биете постоянно за да ви се получат нещата, но за това малко по-късно). Има три вида знаци на Destiny картите – определен цвят, Wild или Special. При изтегляне на цвят директно се насочвате към дадения играч, освен ако цвета не е вашия. Ако това ви се случи, можете или да изтеглите нова карта, или да се опитате да си върнете колония на някоя от вашите планети (с вашия цвят) когато някой я е завзел.Ако ви се падне Wild, тогава си избирате какво да направите от описаните по-горе възможности (или си избирате играч към който да се насочите, или се опитвате да си възвърнете колония на собствена планета). А ако ви се падне Special, просто прочетете какви условия трябва да се изпълнят и това ще ви насочи автоматично към определен играч.
  • Launch – сега е време за екшън. Играчът избира от един до 4 кораба и ги поставя на Hyperspace Gate-a насочвайки някоя планета на играча, който му се е паднал при теглене на Destiny карта. Понякога може да имате случаи в които ви нападат на място където нямате никаква или почти никаква защита, но това не бива да ви плаши, в тази игра никога не се знае какво ще се случи след малко. След като целта е посочена е време да се събират съюзите и да става патакламата.
  • Alliance – В тази фаза нападащия играч казва кои играчи би искал за съюзници в евентуалната битка. Логично, не можете да поканите за съюзник играч, който след малко може да нападнете. След това защитника прави същото нещо – кани играчи за съюзници след което играчите трябва да решат какъв отговор ще дадат на тези покани. Движейки по часовниковата стрелка, всеки поканен за съюзник играч решава дали да помогне на някого, и ако да на кого. След като изкаже решението си на глас, ако помага на нападателя, поставя от един до четири космически кораба от своите на страната на нападателя ( върху Hyperspace Gate-а). Ако пък иска да сключи временен съюз със защитника, играча може да постави от един то четири космически кораба от своите на посочената от нападателя планета.
  • Planning – тук двамата играчи избират картите с които да играят. Ако защитника няма в ръката си карти приложими в битка, той може да махне всичките си карти и да изтегли 8 нови от тестето Cosmic карти. Ако това се случи на нападателя обаче, хода му приключва веднага и е ред на следващия играч.Картите за сблъсък са три вида – Attack, Morph и Ако и двамата играчи играят Attack карти, директно се пресмята изхода на битката. Както атаката, така и защитата числото на гледат числото на своята карта и добавят към него броя на корабите които участват в битката на тяхна страна. Вижда се кое число е по-голямо и съответната страна печели битката (при равенство битката печели защитата), след което се отива на следващата стъпка (Resolution).
    Aко един играч играе атакуваща карта, а другия играе Negotiate, тогава страната изиграла Negotiate автоматично губи битката и трябва да понесе последствията от това. Ако пък някой играч е изиграл Morph, тогава стойността на неговата карта се води еднаква като на неговия противник (при Negotiate имаме спогодба, при Attack имаме битка и всичко се смята както по-горе).
    При два резултата Negotiate нещата стоят по-различно – двамата играчи пряко участващи в битката трябва да се споразумеят за една минута. Това което могат да направят е да разменят карти от ръцете си и да позволят един на друг добавяне на колония в чуждата територия (съответно нападащия позволява на защитника и обратното, ако така са се разбрали). Ако не се разберат за минута, сделката пропада и нищо не се случва. Трябва да се разменят поне колонии или карти, за да има успешна сделка.
  • Resolution – Тук се решава изхода от сблъсъка. Ако победител е нападащия, всички защитни сили на планетата отиват в Warp-a, a всички атакуващи сили отиват на нападнатата планета (става въпрос за целите съюзи,ако има такива) и образуват колония там. Ако има кораби на играчи които не са участвали в битката на дадената планета, те остават там. Ако това е първата атака на атакуващия играч, той получава правото да нападне пак (тегли нова Destiny карта и т.н.).При победа за защитата нещата стоят по-различно – атакуващите сили отиват в Warp-a а съюзниците на защитника трябва да махнат корабите си от планетата му и да ги сложат някъде по своите планети. Като награда обаче взимат по една карта или взимат по един свой кораб от Warp-a и го прибират на някоя от своите планети, по едно действие от двете за всеки кораб с който са помогнали на защитата. Това дава някаква тактическа възможност поради възможността да комбинирате действията (ако сте дали повече помощ, разбира се)При успешна сделка, играча който е на ред може да направи още един сблъсък. При неуспешна такава обаче, всеки от двамата играчи трябва да махне по три от своите кораби и да ги сложи в Warp-a.Ако сте прецакани ( играли сте Negotiate, а другия ви е нападнал) утехата ви е, че за всеки кораб който сте изгубили по този начин, можете да вземете една карта от картите на нападателя си.

След приключване на Resolution фазата е ред на следващия играч да се опита да се добере до заветните 10 колонии (ако вие вече не сте го направили). Когато някой стигне до тези 10 колонии, играта приключва и съответния играч е победител в играта.

Моето мнение

Първо, тази игра не е за всеки. Ако хората с които играете принципно се сърдят лесно и после ги държи така дълго време, не играйте Cosmic Encounter с тях. В тази игра има много възможности да направиш мръсно на другите и в повечето случаи се налага да го направиш, за да победиш. Както във всяка типична военна игра – разделяй и владей. Също така, трябва да се отбележи колко хитро е измислена частта с Destiny картите – може да ви се наложи да се сблъскате с доскорошен съюзник, а случи ли се това вече нещата опират доста до блъф. Той може да ви нападне когато най-малко очаквате и точно този елемент на играта най-много хора не харесват – предателството. Ако обаче възприемете играта като чиста форма на забавление (защото все пак това е идеята на игрите), определено няма да сгрешите с тази игра. Има блъф елемент, има битки, има карти, има стратегия и тактика, красива е, със средно ниво на сложност и страшно много преиграваемост благодарение на 50-те карти с извънземни с уникални умения. Има много неща в тази игра които я правят добра. Малко е произволна при избирането на противник, но точно това я прави забавна и я разделя от сериозните военни настолни игри – никога не знаеш кой какво ти мисли.

Препоръчвам Cosmic Encounter на хора, които обичат малко по-сложните игри, но не биха отделили 6 часа или повече за такава. Усещането е достатъчно сериозно и може да се мисли много в играта. Или пък да не се мисли. Вие си решавате.