Автор на нашите статии свързани с Yu-Gi-Oh! TCG i TCG игрите като цяло. Професионален Yu-Gi-Oh! TCG играч. Занимава се с играта вече девет години като главен организатор на събития и притежава дълбоки познания в областта на играта.
Сигурно още от времето, през което сте гледали анимацията ви е направило впечатление как всеки един персонаж има собствена и оригинална тема в тестето си. Тази тенденция започна да се практикува последните години (след 2007г.).
В условията на сериозен стремеж към печелившите места на турнирите, хората пренебрегват удоволствието да играят любимите си карти с това да играят печелившите карти. Това беше дълго време заложено в Yu-Gi-Oh! TCG и предоставяше на всички нас една много скучна и еднообразна обстановка. Явно това се беше видяло от по-висшестоящите, които от своя страна решиха да променят нещата в играта и започнаха да създават мощни архетипове, които се ограничават с използването на карти само в тяхната тема.
Тези уникални идеи са производни на най-различни тематики като например: Облаци, насекоми, богове, динозаври, английската армия, химия, самураи, магьосници и какво ли още не. Те наброяват вече сто и девет различни архетипа като абсолютно всеки един от тях е с уникална механика за играта. Както преди можеше да си направиш тесте базирано само на силни чудовища така сега можеш да си направиш тесте базирано на сложни комбинации между карти, които образуват едно сладкишено кралство:
ABYR-EN025
ABYR-EN027
ABYR-EN048
ABYR-EN074
REDU-EN022
REDU-EN024
REDU-EN025
REDU-EN026
REDU-EN061
REDU-EN071
Но това е само началото. Замислете се колко интересно би било да внедрите малко химия в цялата история:
DR04-EN074
DR04-EN075
DR04-EN103
LCGX-EN190
Не може да се пренебрегнат и мощните японски представители на бойната сцена – самураите:
Number39UtopiaYS11-EN-UR-1E
SDWA-EN016
SDWA-EN017
SDWA-EN018
STOR-EN023
STOR-EN024
STOR-EN041
STOR-EN049
Всеки един от всичките сто и девет архетипа в играта притежава собствена сила и слабост, но в правилните ръце, всеки един притежава нужната мощ да побеждава. Това, което видяхте е само малка част от огромното и разнообразно семейство, което представлява Yu-Gi-Oh! TCG
Почти винаги, когато започна да говоря с някой любител на Yu-Gi-Oh! TCG, неизбежно се стига до фразата „Душата на картите“. Какво значи тя? Дали наистина има нещо такова?
Да започнем с малко история. Yu-Gi-Oh! TCG и изобщо цялата поредица Yu-Gi-Oh! е създадена от Казуки Такахаши. Годината на издаване е 1996г. Мястото е именно Япония… Ех, тези японци… Идеята ми беше, че произхода на цялата идея за Yu-Gi-Oh! е японска, което автоматично слага някакви (макар и малко) японски корени и разбирания в цялото творчество на мангата. Защо ви изпратих чак в страната на изгряващото слънце? Като японист по образование ще споделя с вас за този характерен за Япония термин наречен かみ(Ками – Божество). Много от съвременните преводачи, го определят като заместителя на Бог в японския език, но реално това не е така. За японците Ками не е просто Бог, ами то е една такава сила, в която вярват. Сила която не се изразява в бяла светлина идваща от небето ами напротив, сила която е именно тук до вас и по-конкретно в нещо около вас. Да, идеята е, че за тях божеството не е едно, ами всичко съществуващо си има собствено такова. Например за тях има Ками на реките, Ками на планините, Ками на храната и дори Ками на хартията, изобщо това е един образ, който съществува във всичко.
Ето тук идва и идеята за така известната ни фраза „Душа на картите“. Реално това на различните езици се превежда по различен начин – „Heart of the Cards” (Сърцето на Картите) „Душата на картите“ (нещо невидимо за нас) „Ками на картите“ (именно божеството на картите) с идеята да се възприеме по-лесно от аудиторията, но реално истината е именно в корените на понятието Ками – Божеството на картите.
В момент на отчаяние или трудност, момент в който няма нещо физическо, което може да ти помогне, човек започва да търси помощ от другаде – в най-честия случай това е Господ. В анимацията този момент е описан именно като момента, в който Yugi е на прага на загубата и няма какво да го спаси освен чудото или „Душата на картите“. Много пъти с хората от клуба сме коментирали тези моменти във филмчето като:
– Е, то това са пълни измислици няма как да винаги да теглиш, това което ти трябва.
– Ето, трябва да си като Yugi и винаги да имаш всичко, което ти трябва.
Аз лично съм склонен да вярвам на фразите „Търси и ще намериш“ и „Вярвай и ще ти се даде“. Налудничаво? Да, и аз така мислех до един момент, в който наистина ми се наложи да изтегля правилната карта, и след нея другата правилна и третата след това и т.н. Получава се, но не винаги J. Някои казват, че всичко е до това колко силно искаш да спечелиш, други го оприличават с чист късмет, трети пък, в случай на такива моменти си докосват най-горната карта на тестето, представят си каквото им трябва и го теглят. Последния пример лично съм го изпитвал на собствен гръб – Играем на турнир с настоящият ни национален шампион и се случва така, че аз надделявам много над играта, стига се до момент, в който опонента може само да играе с най-горната карта на тестето си, при което прави следното : „Трябва ми тази карта (съответно казва името) Тегли, и е точно тя!
Казвам си „Добре нали, случва се да изтегли каквото му трябва и т.н.“, но се оказва, че това не е достатъчно, за да обърне играта и се стига до следващия му ход, в който той прави същото – казва името на най-горната си карта и тегли същата. И така цели три пъти!(като естествено това е по време на мач и няма как да си ги е нагласил), след което обърна победата в негова полза.
Дали всичкото това е плод на фантазия, силата на волята или си е чиста доза шантаж на съдбата, оставям вие да си решите, но за мен може да не е душа/божество или каквото и да било, но определено има нещо, което движи нещата от някъде си и понякога отговаря на очакванията ти.
Всеки Yu-Gi-Oh! фен е играл малко или много PC играта – Joey The Passion и най-вероятно има представа как се изгражда едно тесте за игра. Взимайки този пример, реално не сте много далеч от истината, само че има малко промени в правилата от както Konami пое щафетата на играта през 2009г.
Ще започна с малко брифинг откъм понятията:
MainDeck – Главното тесте за игра, което трябва да съдържа от 40 до 60 карти. Разполага се от дясната страна на играча.
ExtraDeck – Странично тесте, което трябва да съдържа точно 15 карти или 0 (нито повече нито по-малко). Разполага се от лявата страна на играча.
Side Deck – Специално тесте, което се използва за подмяна на карти измежду единичните игри от мача (може да се използва само след завършването на първата игра), като след всеки завършен рунд картите от Side Deck-а трябва да се върнат по старо му.
Пример: Играч А печели първия дуел от мача и заедно с играч Б започват да Sideboard-ват като играч А сменя 3 карти от Main Deck-а с 3 от Side Deck-a, а играч Б решава, че няма да заменя нищо. В последствие играч А печели и следващата игра, след която връща тези 3 карти, които е разменил от Main и Side Deck-а обратно.
Side Deck-a седи извън игралното поле и може да съдържа от 0 до 15 карти. И истината да ви кажа, именно това е границата между обикновения и добрия играч – Това как си построяваш и използваш Side Deck-а!
За всяко едно от тези тестета важат две изисквания:
1 – Можеш да играеш всяка карта максимум по 3 пъти.
2 – Трябва да се спазва списъка със забранени и лимитирани карти.
Хората имат един такъв първичен инстинкт на събиране, идващ още от древни времена, когато всеки скатавал храна за тежките зимни условия. Времената се менят и днес всички събират най-различни неща като се започне от марки и се стигне до видове редки животински телесни части и т.н. Този фактор на събиране го има и в Yu-Gi-Oh! TCG, но какво имам предвид с това? Много опитни играчи споделят, че именно едно от най-интересните неща в играта е периода, в който си събираш карти за тестето, което си си харесал или измислил. Става дума за времето, през което разменяш, купуваш и печелиш всяка една от тези карти, които след време образуват едно мощно и непобедимо тесте!
След навлизането на Konami като водеща фирма се появи една нова и доста по-благоприятна за новите играчи практика. Така наречените Structure Decks. Те представляват готови за игра тестета:
Всяко едно от тези тестета (вече 13, скоро ще излиза и 14-тия) се превърна във водещ дек за периода на издаването му (едно тесте излиза на всеки 3-4 месеца). Като обаче самата колода се модифицира с карти от другите издания или просто се купуват 3 такива Structure Deck-а с цел придобиването на 3 бройки от най-силните карти в него (Всеки дек идва с по едно копие от всяка карта и съответно като си купите 3, имате по 3 от всяка карта). Това, в момента е най-печелившата практика за един нов играч:
Купуваш си Structure Deck и си го подобряваш с карти от другите издания.
Yu-Gi-Oh! TCG е сфера, в която можете да намерите най-различни забавления, но кое ще е вашето? Това ще оставя вие сами да си решите!
Миналата събота нещо много интересно ми направи голямо впечатление. Човек, когато свикне с нещо, понякога не осъзнава, че това нещо е непонятно за другите хора. Какво имам предвид? На турнира в съботата се записаха две нови момчета, не за да се опитат да спечелят или нещо от сорта, ами просто искаха да се възползват от промоцията (всеки нов регистрирал се играч за турнир получава един бустер за това). До тук добре, но… Принципно всички ние – играчите сме свикнали да си играем класическите турнири и всички си знаят форматите за тях, но тези две момчета си нямаха и представа за какво става дума. За щастие нещата се наредиха така, че аз седях до едно от тях по време на първи рунд и забелязах, че след като (тук е момента да спомена, че турнирите при нас са BO3 или Best of 3, тоест трябва да се спечелят две от три игри, за да си победил в мача) загуби първата игра, той доста разочарован си събра нещата и тръгна да си ходи, Ние попитахме момчето, срещу което играеше защо неговия опонент си тръгва като все още има да играе евентуално две игри, пък и има втори, трети, четвърти и пети кръг от турнира. При което се оказа, че представата на момчето за турнир е – загубя ли веднъж, отпадам от турнира.
След като разбра, че всъщност е далеч от тази идея, много се зарадва и продължи да играе. Тази случка ме наведе на идеята да започна да давам колкото се може повече информация за турнирите и това как се провеждат при нас, защото изобщо не се и бях замислял всъщност колко е важно това за новите играчи…
Турнирната система ни е простичка… до известен смисъл на думата. Всеки един турнир се провежда във формат – Swiss. Това ще рече, че на базата на броя участници се преценява броя кръгове (съответно: 4 играча – 2 кръга, 8 играча – 3 кръга, 16 играча – 4 кръга и т.н.). Всяка победа ти носи 3 точки, загубата 0 точки и равен 1 точка. На базата на тези точки се изкачваш в крайното класиране по-нагоре и по-нагоре. Ще кажете: „ ами ако има 3-4 играча с един и същ резултат, тогава какво става?”.
Тук влиза един термин(който ние всички доста мразим J ) наречен Tiebreak. Това представлява онази тежест, която натежава на везните. Целта й е да изчислява силата на противника, срещу когото си играл на базата на броя победи, които са направили играчите, срещу които пък той самият е играл. Или иначе казано, всеки един, с когото си имал вземане-даване по време на един турнир може да ти качи или съответно свали Tiebreak-а. Това, колкото и неудобно да звучи (Защо моят краен резултат ще зависи от това, как някой друг се представя) трябва да го има, но ако погледнем нещата от друга страна, това малко или много ни свързва като мини-група в един турнир.
Какво имам предвид – когато се случи да победиш някой противник, в доста голям процент от случаите, той се натъжава и започва да мисли негативно за прогреса си от тук нататък. Това е момента, в който вече губиш Tiebreak-а още преди реално да се е случило, защото вероятността играчът да загуби и следващата игра е доста голяма. В такъв момент аз се опитвам да насърчавам противника си, като му казвам неща от сорта на „Добра игра човече! Ако не бях направил това и това нямаше как да успея. Не позволявай на една загуба да те сломи. Аз ще се опитам да печеля, за да ти качвам Tiebreak-а, затова хайде заедно да се изкачваме по-нагоре и по-нагоре“ . Случвало ми се е (и то на много голям турнир) да ме питат „След тази загуба имам ли шанс да се класирам високо в крайния резултат?“
И аз като честен човек отговорих, че реално няма как да се получи, при което играчът отиде и drop-на (отписва се от турнира още преди да е завършил той). След секунди осъзнах, че сам се прецаках, защото Tiebreak-а, който той можеше да ми донесе със следващата си победа се оказа критичен и именно това не ми позволи да вляза в Топ 32 (където се организира Top Cut или иначе казано – нов турнир с тези 32 играча във формат „директна елиминация”), където имах шанс да стана първи. Човек се учи от грешките!
След като има турнири, трябва да има и награди! Често в повечето състезания първите трима вземат всичките награди. Това и при нас беше актуално преди горе-долу 7 години… С опита установихме, че всички са по-щастливи, когато получат някаква награда. Може би сега е момента да вметна, че при нас награди под формата на парични суми не се дават. Всичко, което се получава под формата на печалба са продукти съдържащи карти или съответно фиксирани карти.
Най-често това са бустери. Нашата практика е следната – Вземаме цялата награда от бустери и я отваряме, като слагаме всички карти на една маса. Съответно после по ред на номерата, от първия по класиране до последния, си избират по една карта. Така всеки получава това, което си хареса и не си тръгва без нищо ( в почти всички случаи, повечето карти се дават даром на новите играчи, като помощ за стартирането им).
В тази статия ще се опитам да ви покажа какво е това ново и уникално хоби – Trading Card Game (или на кратко TCG).
Началото на цялото занятие идва още през ранната 1993г. Първото отроче на така популярният в наше време хоби жанр – Trading Card Game е… Спокойно! Няма да ви отегчавам с история и неща, които можете да си прочетете и в уикито. Реално за мен, това не е просто вид хоби, ами по-скоро начин на живот. Какво имам предвид? От вече девет години се занимавам с този вид игри като почти всяка събота отделям време за тях. Зарибен? Маниак? Шматка? По малко от всичко! Но най-вече бих искал да се имам като – Иноватор, защото това, което правя е просто началото на нещо много по-велико!
По мое време ежедневието беше сиво и скучно – Училище, компютри, домашни, спане и после обратно пак. Случваше се от време на време да разцъкваме баскетболче или футболче в двора на училището, но нищо по-интересно. Всичко се промени в деня, когато стъпих за първи път в клуба (дам… твърде много филми J). Да си призная, беше ми много интересно, за първи път виждах нещо подобно – Голямо помещение изпълнено с маси и столове, специално предназначени за приятно прекарване на свободното време.
И като малък асоциален човечец си ме беше срам да разговарям с когото и да било, но желанието ми да покажа колко съм добър в дадената игра някак си надделя у мен. Започнах да посещавам редовно само и само да играя с всякакви хора и да търся по-добри и по-добри противници. След време, или по-скоро след първия турнир, постигнах едно от най-големите ми постижения като „малкия асоциален човечец“ – запознах се с едни от най-добрите ми приятели и до ден днешен. Тогава осъзнах колко много от живота съм изпуснал докато седя вкъщи пред ПЦ-то играейки на разни игри от типа Diablo 2, Star Craft, War Craft 3, Counter Strike и т.н. Реално навън кипи и ври живот, докато вкъщи постигах… нищо…
Мина се време и играта ни се развиваше и развиваше. Стигнахме до един такъв момент, в който се усети тежестта на паричните средства, нужни за поддържане на нивото. Тогава, като ученик не получавах по много пари. Реално два лева на ден…!!! Но си събирах всеки ден малко по малко и в края на всеки месец си купувах по няколко бустера с надеждата да изкарам редки и силни карти. Понякога ставаше, но да си призная в повечето случаи – не! Трябваше да се измисли алтернативен вариант на нещата, защото така щеше да ми отнеме цяла вечност докато постигна реално нещо.
И тук дойде момента на промяната, започнах да разменям картите с другите играчи само и само да мога да усъвършенствам тестето си. Започнах да се представям по-добре и по-добре на турнирите, докато даже най-накрая сам не започнах да ги печеля! Но както можете да се досетите и другите играчи не седяха безмълвно да гледат как им отмъквам наградите под носовете. И те започнаха да се стягат и занимават повече и повече с играта, докато не се стигна до един такъв период, в който започнаха да изпъкват двама-трима играча, които всяка седмица буквално си разменяха победите на турнирите.
В този момент в мен се обади един такъв първичен човешки инстинкт на групиране и реших да ни обединя в първата по рода си (както ние си ги наричаме) – „фирма“. Да, получи се една уникално добра идея, която от своя страна ни направи „светата троица“ за онзи период от време. Освен, че си давахме картите един на друг без да се налага да си ги купуваме или разменяме, друг бонус от „фирмата“ беше именно това, че станахме монополисти на най-силните тестета и карти до онзи момент. Всичко вървеше без проблем, докато обаче не се появиха и другите „фирми“ от бранша. Не бяхме само ние хората, на които им беше дошла тази идея ами напротив, ние се превърнахме в опитно зайче на повечето играчи, които от своя страна започнаха също да се групират и образуват мощни съюзи.
До ден днешен нашата „фирма“ и приятелство съществуват, вярно, някои си тръгнаха, дойдоха нови, но все още един от най-силните съюзи води и крепи нашата игра. С времето се сформираха много други и също толкова се разпаднаха, но наскоро изпъкна един нов феноменално силен съюз, направен от няколко момчета на възраст между петнадесет и осемнадесет години, които от началото на 2013г. не са пуснали първото място! До кога ще е това? Дали това ще е новата водеща фирма? Предстои ни да разберем!
Реално, именно това е истината зад хобито, наречено Trading Card Games – отношенията между хората. Или иначе казано – запознанствата с нови хора. По-късно те се превръщат в партньорство, което след време се превръща в приятелство, което пък остава за цял живот! Именно тук намерих най-добрите си приятели – в клуба!
Ставам си аз тази прекрасна съботна сутрин по-рано от обикновено(което за мен си е нереално при условие, че обичам да си поспивам :P) и усещам, че нещо е по-различно… Да, така е! В Yu-Gi-Oh! TCG, като не броим вайкането около големите турнири, има няколко периода, които винаги изпълват клуба(а.к.а. играчите) с емоции и разгорещени спорове. Говоря за първи март и първи септември. Тези две дати винаги са били очаквани с нетърпение и страх от играчите. Причината е повече от неясна за непросветените – това са двете дати, на които излиза новият списък със Забранени и Лимитирани карти!
Събота сутрин е… оправям си чантата, слагам си дек-а, папката за размяна и потеглям към обичайната локация – клуба. От далече видях тълпата хора, която седи и чака ли чака… Това ме наведе на две идеи „Естественошефчето пак закъснява“ и „Странно е, че толкова много хора са тук толкова рано…“ След няколко метра бях забелязан от няколко малчугана, които веднага се затичаха към мен с въпросите „Викторе, Викторе видя ли новият списък със Забранените карти“?
Неимоверно след това последваха коментари от сорта на „Ох, тия Wind-Up-и как си взеха! Така им се пада!“ , „Супер! Нищо, не са ми пипнали на дека!“, „Нямам търпение да тествам новата карта, която върнаха от забранените“ и най-забавният „Викторе, не казвай на Масаки, че Goyo Guardian все още е забранен(идеята идваше от една спекулация, за това как едно от най-силните Synchro чудовища щял да излезе от списъкът на прокудените), че искам да се отърва от моя“. Да, както се забраняват карти, така и някои се връщат от страната на обречените.
Някои хора ще се запитат защо изобщо има такъв списък със Забранени и Лимитирани карти? Отговора е лесен – След като на всеки три месеца излиза издание със сто нови и уникални карти, които комбинирани със старите могат да доведат до невероятни последици, неочаквано силни даже за самите създатели на карти, внася нуждата от баланс в играта.
И все пак замислете се, ако играете една игра няколко години и абсолютно винаги механизма за победа е един и същ няма ли да ви се стори малко скучничко? Поради тази причина Konami два пъти в годината балансират силата на дековете, за да може турнирите да бъдат по-колоритни и интересни. Да ви призная, тази стратегия е много ефективна! Аз като ветеран играч съм бил свидетел, както на възходите на тази игра така и на паденията и.
Навремето имаше един такъв Сух период в Yu-Gi-Oh! TCG, когато всичко се печелеше от един и същи дек наречен – Chaos Deck. Беше си много скучна работа да ви кажа… Във всички турнири топ 16 дековете не се променяха… направо да ти се отще да играеш! Но нещата се менят. Ban List-а наказа провинилите се и сега няколко години по-късно, в топ 36 се виждат най-малко двадесетина уникални дека.
Както смяната на сезоните ни кара да обличаме любимите си дебели или съответно по-тънки дрехи, така и Ban List-а ни кара да сменяме най-силните си карти с други потенциално по-силни такива! До следващата седмица!
Повечето от вас най-вероятно си спомнят още от преди седем-осем години, когато играехме на улицата Yu-Gi-Oh! видовете карти бяха следните:
BlackLusterSoldier
BlueEyesWhiteDragon
Endymion,theMasterMagician
Fortune'sFuture
InheritedFortune
Както всичко в този свят и нашата игра се променя и подобрява. Вече освен базовите карти, които видяхте по-горе ще можете да видите и новите такива:
Number39Utopia
StardustDragon
Всеки един вид от тези чудовища се призовава по специфичен нов метод. Например Synchro чудовищата се призовават като събереш звездите на едно тюнер чудовище и едно нормално чудовище и след това ги изпратиш в гроба. Xyz картите имат малко по-специфичен начин на призоваване. За тях трябва да се сложат буквално едно върху друго две чудовища с едно и също ниво, след което самата черна карта се поставя върху тях и те съответно стават нейни материали.
В модерните декове има нова тенденция да се играят и чудовища без ефекти, защо ще се запитате? Това ще разберете в следващата ми статия.
Всеки един спорт притежава едно такова ниво на изява, което всеки сериозен играч цели да достигне. Става въпрос именно за Световното първенство. И тук Yu-Gi-Oh! TCG не отстъпва пред нищо на другите себеподобни спортове. Световното първенство се провежда всяка година през месец Юли в държава заслужила честта (според брой продажби през изминалата година) и правото да организира това събитие. В турнири от този ранг играят само играчи спечелили мястото си в него – тоест избрани чрез квалификации. От всеки главен регион отиват първите четирима класирали се на квалификационните турнири. Съответно САЩ, Европа, Азия и Япония. Има и допълнителни покани за специфични хора, като бившият световен шампион или играчът с най-голям рейтинг в света и т.н. По принцип квалификационните турнири са националните първенства, но в Европа тази роля заема Европейското първенство. За него се класират топ осем от всяка държава в региона. И реално се получава така, че за да стигнем до Световното първенство трябва: Да сме в топ осем на Българското национално първенство, след което да сме в топ четири на Европейското първенство и чак тогава ще заслужим правото да се състезаваме за титлата Световен шампион.
Освен тези престижни турнири се провеждат и по-обикновени такива, визирайки седмичните и месечни събития. На тях играчите главно изпробват тестетата си или тренират за по-големите турнири. Всяко едно такова малко събитие ви носи (според зависи броя победи или загуби) рейтинг, който от своя страна, според зависи на кое място си в България, накрая на годината ви носи престижни награди, като например спонсорство до Европейското първенство или някоя много силна и ценна карта. Естествено, всеки един седмичен или месечен турнир си има собствените награди под формата на бустери.
Какво е Yu-Gi-Oh! TCG? За повечето непросветени то представлява:
Но реално истината е малко по-различна:
Да, Yu-Gi-Oh! TCG е най-известната игра в бранша си. Спечелила е рекорд на Гинес по брой продадени карти (22 билиона за 2009г.) и се радва на стотици хиляди фенове по целия свят.
До момента са напечатани 55 различни издания, които включват от 80 до 100 уникални карти като продължават на всеки 3 месеца да издават по едно ново издание. Освен това има 13 под-издания базирани на различните герои от анимето и допълнително още 37 структурни колоди.
В България вече 9 години съществува Yu-Gi-Oh! TCG Organized Play. Като всяка събота се организират турнири в специализирани клубове намиращи се на територията на страната. Такива има в София, Пловдив и Варна. Подобно на други видове спортове, Yu-Gi-Oh! TCG има Регионално първенство, Национално първенство и Световно първенство (като преди него има Европейско първенство).
В статиите ми за Yu-Gi-Oh! TCG ще Ви внедря в дълбините на тази толкова интересна и динамична игра, която промени живота ми завинаги. Очаквайте подробни описания на картите и изданията, интервюта с най-добрите ни играчи и какво ли още не, но всичко с времето си. До следващия вторник!
