Всички публикации от Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Казвам се Христо Филипов, на 31 години съм. Ако съдим по датата на регистрацията ми в Boardgamegeek.com сериозно съм се потопил в света на настолните игри от около 8 години. За това време съм изиграл повече от 250 заглавия, като съм заформил колекция от около 80 настолни игри. За мен по-важното е, че през това време създадох множество запознанства и дори приятелства с други фенове на хобито, което е безценно.

Най-големият фестивал за настолни игри в света – BigBoxGeek репорт

НА ЕСЕН (С ПЕСЕН)

Из Прес репорт от Фридрих Мерц Верлаг:

„SPIEL’14 в Есен – най-голямото изложение за настолни игри в света – приключи днес с нов рекорд на посещаемост от 158 000 души въпреки двудневната железопътна стачка и славното слънце през уикенда. Настъплението на посетителите в сутрешните часове на събота и неделя беше толкова голямо, че вратите на изложението трябваше да бъдат отворени по-рано от официално обявеното.

Още в навечерието на изложението всички рекорди бяха счупени – тазгодишното събитие беше най-голямото и интернационално досега, представяйки 832 изложители от 41 различни страни, разположени върху обща изложбена площ от 58 000 кв. м…“

Да, Есен е голямата работа.

И тази година аз, Ники и Алекс от boardgames.bg и небезизвестният почитател на военни игри Иво Биков бяхме не просто свидетели на събитието чрез постоянния интернет фийд, а в центъра на урагана, на живо, редом до стотиците издатели, дизайнери, ревюъри и хилядите фенове, сред море от игри – нови и стари; лимитирани и обикновени издания; надценени и преоценени; добри и лоши! Чувството е страхотно!…

Идеята да посетя изложението не беше нова за мен – от години се опитвам да сформирам групичка за ходене на Есен, но нещата все не се получаваха. Затова бях особено щастлив, когато още по време на престоят ни в Румъния през пролетта за тамошното изложение TIG CON, с Ники и Алекс постигнахме принципно съгласие – отиваме! Седмица след като се върнахме в България вече имахме запазена квартира, а малко след това и Иво се включи. Така се прави.

Решихме да пътуваме с кола. Да, много път е, 2000 км в едната посока, но пък си е много по-голямо приключение от това да отидеш със самолет, а и има много други предимства, като например огромния багажник, с който пренесохме поне 40 игри и удобството да има къде да разтоварваш тежките торби след поредния рейд на залите.

ПЪТУВАНЕТО (пътепис – лирическо отклонение)

Пътуването за мен беше доста приятно, очаквах да е по-тежко. Първият ден ни тръгна много добре, тъй като пътищата на Сърбия, Хърватска и Словения бяха полупразни. Като добавим и превъртането на времето с един час назад – бяхме в Грац, Австрия около 18:00 часа, с още немалко енергия от огромния ни ентусиазъм и очакване за предстоящите дни. Настанихме се в хотела и излязохме на привечерна разходка с идеята да намерим приятно място за хапване. Температурите бяха изненадващо високи – над 25 градуса! А ние се бяхме подготвили за дълбока есен… Хапнахме на открито, пийнахме бира и общо взето релаксирахме, наслаждавайки се на момента.

Разходка из Грац, Австрия

След това във фоайето на хотела се превъплътихме в кокошки и кълвахме червеи с Pickomino, а за лека нощ отидохме до Марс, за да събираме ресурси с Mission: Red Planet.

Нощта беше лека и приятна за някои от нас, но не за всички, защото други хъркат като за световно 🙂 Почти не съм спал, какво ли не пробвах – възглавницата на главата, музика… нищо не помага. Накрая се изнесох и поспах 2-3 часа на малкото диванче между етажите на хотела.

След обилна закуска и сладки разговори в кафетерията на хотела, към 9:00 часа потеглихме. Предстоеше ни да изминем около 1000 км през Австрия и Германия. За мен първата половина от деня премина в наваксване на изгубения сън. Когато навлязохме в Германия вече се бях поосвестил и не можах да не забележа красивата природа докато минавахме Алпите. Всички отбелязахме колко свежа и зелена е тревата в тази част на Европа по това време на годината, като постигнахме консенсус, че това се дължи на по-влажния климат.

Денят се оказа по-дълъг от очакваното. След полупразните магистрали от предния ден този път ни очакваха доста ремонти и дори задръствания преди по-големите градове. Все пак успяхме да се докопаме до Дуисбург, където беше квартирата ни, към 20:30 часа. Настанихме се и дори имахме време за един бърз рейд до близкия Lidl за провизии, преди да го затворят в 21:00. Квартирата беше доста приятна – голям хол, две спални и напълно оборудвана кухня. За мен това означаваше едно – аз и Иво ще спим в отделни стаи, т.е. наистина ще мога да спя! Речено – сторено!

ДЕН ПЪРВИ

Към Messe Essen – ден първи

Големият ден настъпи! След бърза закуска и кафе се качихме в колата и потеглихме. Дуисбург е немалък град на около 20 км от Есен и не след дълго отминахме заветната указателна табела. За наше щастие нямахме проблем с паркирането, защото до изложението има голям 3-етажен паркинг само за 5 евро на ден. Бяхме пред един от входовете на Меsse Еssen малко преди 10:00 часа, където вече се беше образувало стълкновение от хора. За наша изненада вече пускаха да се влиза. Тълпата се вливаше през тесните входове и вътре беше като на пазар – реки от хора, които ти пречат да се движиш с желаната скорост.

Още пред самия входа на зала 1 се беше образувало солидно задръстване, защото от едната страна имаше щандове с преоценени игри на доста ниски цена, а от другата беше щанда на Fantasy Flight Games. Ники най-бързо се ориентира, като ни каза да изчакаме, и изчезна в тълпата. След няколко минути се върна с големия удар – Star Wars: Imperial Assault! Едно от изненадващо пуснатите копия на играта на цена от 100 евро! Продажбата й беше пълна изненада за мен, защото очаквах играта да излезе едва през първите месеци на 2015 година. Затова и стоте копия се изпариха за по-малко от час. Впоследствие разбрахме, че FFG са изтеглили датата за излизане на играта и тя ще е по магазините още през декември тази година.

Общата ни плячка от първия ден

След това решихме да се разделим, защото в тълпата така и така е трудно да се движим заедно и всеки си има различна скорост на разглеждане и приоритети за бързо посещение. Имах цял списък с неща за правене – прибиране на преордъри, минаване през интересните игри, които имат лимитиран тираж и евентуалното им купуване, срещи за продажби и покупки на игри втора ръка, събиране на игри за ревюта за сайта, поръчки от приятели и т.н. Някъде там сред нещата за правене беше и тестването на много игри…

Големият удар

ИЗВЕСТНИТЕ ХОРА (СРЕД ГИЙКОВЕТЕ)

Едно от най-яките неща на Есен е, че можеш да видиш множество известни в нашите среди хора. Ерик Съмърър – човекът, с който Том Васел прави седмичното си аудио шоу, беше един от първите, които видях. Игнаси Тревичек – собственик и основен дизайнер на Portal Games. Деян беше уговорил мега хита им Imperial Settlers и Neuroshima Hex! за ревю и аз ги взех лично от него.

Фридрих Фрийзе – дизайнерът на Power Grid, човекът със зелената коса. Случайно го засякох и импулсивно го поздравих за хубавите игри и най-вече Friday, която е моя любима от него. Зи Гарсия – кой не знае Зи Гарсия? Стивън Бонакор – собстеникът на Stronghold Games, който придоби голяма популярност с участията си в шоутата на Том Васъл. Самият Z-Man – Зев Шласингер. Единият от братята Ламонт, собственици на Fragor Games – от него си взех с автограф преордъра на Dragonscroll – изключително приятен човек, за нещастие още на първия ден вече си беше изгубил гласа и шепнеше. Говорителят на Fantasy Flight Games Антон Торес – той се подаваше от една специална стаичка, затворена за общ достъп, в която се организираха разни бизнес и журналистически срещи. Аз успях да надникна вътре и беше пълно с продукти на FFG. И още много, много. Плюс още много, които просто не познавам по физиономия. А – и фенът от това клипче беше там: https://www.youtube.com/watch?v=ndVASB3ChO0

Зи Гарсия – Лошият

ТОМ ВАСЕЛ
Разхождам си се аз из зала 1 и опааа, какво да видя – Том Васел от плът и кръв! Говори с някакъв фен. Аз тактично се завъртам наоколо, чакайки да свършат разговора. При първа възможност – атакувам, казвам си. В същото време вадя фотоапарата…

Том Васел е любимият ми ревюър – много ми харесва стилът му на представяне на игрите, никога не доскучава, както се случва с немалко други ревюъри. Гледам го почти всеки ден. Имам чувството, че го познавам.

Ето, разговорът им приключи. Том тръгва към мен, аз протягам ръка и го поздравявам. Голям фен съм му от България, казвам. Засмива се, вероятно съм първият му, казва. За първи път съм в Есен и той е човекът, когото най-много съм искал да срещна тук, продължавам. Значи вече може да си го отметна като изпълнено, шегува се. Много усмихнат и приятелски настроен, точно какъвто исках да бъде. Към нас се присъединяват още двама фена.

Говорим си малко за изложението, за това какви са горещите игри. Том каза, че не очаква да играе на много игри, защото на изложения като това ходи предимно да се среща с хора и да се потопи в атмосферата. Разбирам го, най-новите игри така и така ще може ги играе и вкъщи като му ги пратят за ревю. Питах го дали е пробвал вече новата Pandemic: The Cure. Не беше, но нямал търпение. Ерик Съмърър я играл и му харесала. После учтиво го помолих да си направим обща снимка, на което той шеговито отговори, че е съгласен, но само ако му пратя снимката. Имаме сделка 🙂 Супер яко беше – може би ще ми остане като най-яркият спомен от пътуването.

Том Васел и аз!

Оставям го, не искам да ставам нахален. Впоследствие го видях още на два пъти да се разхожда из залите. Ники, Алекс и Иво също са го засякли на два пъти без мен – единия път са го снимали, а другия им е подписал едно жълто меко зарче, което може да видите на една от витрините в магазин The Game.

С подпис от Том Васел

ПРОДАЖБА И РАЗМЯНА НА ИГРИ ВТОРА РЪКА

Всяка година в седмиците преди Есен на сайта на boardgamegeek се създава специална тема за фенове, които ще посетят изложението и на които им се предоставя възможността да обявят за продажба свои игри или просто да се включат в наддаването и да си купят игри от тези, които други са пуснали. Изключително добра идея, защото при подобни покупко-продажби най-малкото се спестява цената на доставката. Тази година близо 3000 игри бяха предложени за продажба.

Аз лично се включих с 5 и успях да си намеря купувач за всички. Горе-долу толкова си и купих. От гледна точка на продавача готиното е, че можеш бързо да продадеш всякакви заглавия, като можеш да организираш продажбата като аукцион със стартова цена и краен срок за наддаване, а ако искаш може да добавиш и  т.нар. Buy it now цена, при която купувачът веднага купува играта. За купувача плюсовете са, че можеш да намериш доста евтино някои интересни игри, а също и колекционерски и редки издания на поносими цени.

Интересно е, че всички срещи свързани със сключени сделки се организират по традиция на едно и също място на изложението, наречено Галерията, и по едно и също време – всеки ден около обяд. В резултат, когато отидеш там в уречения час ставаш свидетел на забавна картинка – около стотина души стоят на едно място или се разхождат, вдигнали високо игрите, които продават или надписи с името си в boardgamegeek или пък името на човека, който търсят. Малка лудница е, но си има своя чар.

Повечето пъти бързо и лесно се откривахме с другата страна по сделката. Случиха се обаче и 1-2 разминавания, които наложиха повторно уговаряне за среща на следващия ден. За щастие в крайна сметка успях да се срещна с всички, с които имах уговорка и продадох/купих всичко както си беше по план. От продажбите ми няма как да не спомена най-голямата игра, която някога сте виждали – Ogre, която пропътува целия път до Есен, заемайки половината багажник, за да си намери нов собственик. От покупките най-големите ми хитове бяха Colosseum – страхотна игра на Days of Wonder, която никога няма да бъде преиздавана, и колекционерското издание на Puerto Rico, взето от един от любимите ми ревюъри – Ричърд Хам (Rahdo), който прави Rahdo Runs Through поредицата.

Радо, както ние в България му викаме, очаквано за мен се оказа супер земен и приятелски настроен тип. Винаги ме е удивлявал ентусиазмът, с който говори за игрите, които ревюира и колко добре го предава на зрителите си. Той самият си беше направил доста срещи и стоеше в Галерията всеки ден в 12:00 часа с една купчина от 10-тина игри за продажба. Винаги беше заобиколен от поне няколко фена, на които разпалено обясняваше предимно защо продава тази или онази игра. Използвах възможността да си кажем няколко думи и да се снимам с него.

С Rahdo

ИГРИТЕ, КОИТО ТЕСТВАХ

Преди да премина към кратките си впечатления от игрите, които играх на изложението, искам да ви споделя няколко думи за местата за играене. При всеки щанд имаше поне по две-три маси за играене, а големите фирми като Asmodee, Days of Wonder, Queen Games и IELLO и други имаха огромни пространства от по 30-40 маси на разположение. На всяка маса има готово за игра дадено заглавие и щом седнеш веднага към теб се приближава любезен служител, който в повечето случаи с желание и ентусиазъм ти обяснява правилата. Страхотно е!

NATIONS THE DICE GAME – Още преди да замина знаех, че искам да тествам тази игра. Изглеждаше лека и приятна – много подходяща за играене на подобни изложения. Издебнах удобен момент и успях да се вмъкна в една игра с още няколко французи. Играта върви леко и е забавно това, че когато си купиш дадена сграда, която ти дава нов зар, го мяташ веднага, което пък ти дава още опции да продължиш хода си. Играта ми хареса след първото изиграване и на следващия ден си я купих. За съжаление, след като се прибрах в България я играх още три пъти, като всеки следващ оценката ми за играта намаляваше.

Проблемът й е, че е твърде стерилна – няма никакви интересни умения и комбота. Всички сгради на практика ти дават или точки, или нов зар, или опция за ново мятане. Почти няма интеракция между играчите и начините за точкуване са скучни. Поне се оказа, че на изложението са били пуснати ексклузивно едва 500 копия, а следващите се очакват едва след Нова година, затова се възползвах от момента и я продадох чрез boardgamegeek с нелоша печалба 🙂

KING OF NEW YORK – Кой не е играл King of Tokyo, кой не е чувал за нея? Ето защо новата версия беше задължителна спирка за мен. Успях да я пробвам с моя приятел Николас, който също беше в Есен за три дни и успяхме да изиграем няколко игри. Играта за мен е по-добра от предишната версия – най-малкото поради по-голямото разнообразие от действия, които можеш да правиш. Освен това печеленето по точки вече е доста по-тематично от простото мятане на зарове с числа от 1 до 3 на тях.

Точки вече се печелят чрез разрушаването на сгради, като това действие ти дава и други бонуси – лекуване и енергия. Успях да спечеля играта и това ми донесе награда – промо-герой Пингвин. Всички на масата взехме и промо карта за играта. Оказа се, че политиката на Iello е да дава такива промота само на изложения и за организирани турнири, така че този пингвин се оказа доста ценен чисто финансово. Понеже ми е все едно с какъв герой играя го пуснах за продажба в boardgamegeek и не след дълго го продадох за доста добра цена. Междудругото, дизайнерът на играта и на много други емблематични игри като Magic: The Gathering и Android: Netrunner – Ричард Гарфийлд, беше на щанда на Iello всеки ден в определени часове и разписваше игри.

ESCAPE: ZOMBIE CITY – Първата игра, която седнахме да играем. Исках да видя с какво е различна от Escape: The Curse of the Temple, която имах и бях играл немалко. Оказа се, че играта е на 80 % същата, с променена тема и идващите с това някои нови елементи, които я правят по-сложна и удължават времетраенето й от 10 на 15 минути.

За мен и двете промени са по-скоро с отрицателен привкус, защото игра от този тип омръзва след 10-тата минута, като в същото време не мисля, че усложняването й е добра идея – повечето правила вкарват още повече хаос в системата, което и така не й липсва. Може за негативното ми мнение за играта да е повлиял и факта, че Иво и Алекс въобще не я харесаха. С лека доза намигване ще кажа, че още не са дорасли за тази игра… Аз пък осъзнах, че съм се наситил на Escape: The Curse of the Temple и след като се върнах в България я пуснах за продажба.

GREED – След злополучното изиграване на Еscape: Zombie City, с Алекс останахме при щанда на Queen Games и пробвахме Greed – най-новата игра от дизайнера на Dominion, Доналд Вакарино. Аз имах интерес към тази игра още отпреди изложението, защото бях гледал 1-2 ревюта и на теория ми харесваше. За щастие, играта се оказа добра и на практика.

Много забавна и бърза гангстерска игра, в която основна механика е драфтването. Добра е и с двама, и с повече хора (което установих след като се върнах в България). Още докато играхме казах на Алекс, че ако е 20 евро със сигурност си я взимам, ако е 25 ще си помисля, а ако е 30 много сериозно ще си помисля. Е, 20 беше! Йей! Докато я купувах ми предложиха допълнително промо – специални дървени токени за парите вместо картонените, но 5 евро отгоре не ми се даваха.

RUN, FIGHT OR DIE – Новата игра от дизайнера на Arkham Horror, Elder Sign и Defenders of the Realm – Richard Launius. Това е лека игра със зарчета, в която зомбита се опитват да се докопат до теб и други оцелели в малкото градче Хокенвил, като равносметката е, че имаш само три опции – да бягаш, да се биеш или да умреш! Играта е точно тип „много добра за играене на изложения“, защото е бърза, с лесни правила, доста късмет и мятане на зарчета. Затова я тествах.

Първоначално ми хареса – забавно е да мяташ зарчетата, да избираш кои резултати да запазиш и кои да мяташ наново, да се целиш в определени комбинации, които ти дават мощни ефекти. Компонентите са на ниво, с множество страхотни миниатюри и карти с прекрасен арт и флейвър текст. Затова не издържах и си я взех. След още игри мога да кажа, че към момента играта ми е на кантар. Започна да излиза на преден план най-големият й проблем – шансът със заровете и картите, които теглиш е твърде голям. Също така играта може да свърши твърде бързо поради различни случайни фактори. Малко са истинските и интересни решения, които взимаш… Трябва още да я играя, за да си съставя окончателно мнение, но подозирам, че няма да се задържи за дълго в колекцията ми.

COLT EXPRESS – Кой не е искал като малък да ограби влак в Дивия Запад? Честно? Тази игра ви дава тази възможност, като в нея се превъплъщавате в един от няколкото бандити, чиято задача е да задигнат възможно най-много скъпоценности от влака, но същевременно се борят с конкуренцията на останалите престъпници, а също така и с шерифа, който пази скъпоценностите. Уникалното е, че бордът в играта е същински 3D макет на влак – локомотив и няколко вагона, из които се движат и нашите герои. Като във всеки уважаващ себе си уестърн има и доволно количество гърмежи.

Много забавна игра! Веднага щом приключих с демото, поисках да си я купя, но се оказа, че вече са свършили английското издание. Немското можело да се намери на друг щанд. За щастие, в тази игра текст по компонентите няма, така че не се чудих много преди да си го взема.

P.I. – Най-големият удар на изложението, що се отнася до дълбоко дискаунтнати игри (игри с огромно намаление на цената). Винаги има такива щандове, на които продават чисто нови игри, които явно поради една или друга причина не са се продавали достатъчно добре през годините и производителите са останали с огромни количества, от които искат да се отърват. За мен P.I. беше хитът на тазгодишния Есен сред тези игри. Създадена от не кой да е, а много успешния дизайнер Мартин Уолъс, за мен е загадка как тази игра е попаднала в тази злополучна категория. Играта е изключително забавна и лека детективска игра, в която в същото време има достатъчно и интересно дедуктивно мислене.

На практика след като Ники първи я откри и си я взе, я играхме всяка вечер до прибирането ни в България. И не просто я играхме – пускахме си тематична детективска музика, а някои от нас направо влизаха в ролята на разказвач на поредната детективска история. Тази игра е поне 7/10, а с детективска музика за фон в малките часове на нощта и Иво Биков в ролята на разказвача – 9/10. Няма такъв кеф! Всички си тръгнахме с копие.

PANDEMIC: THE CURE – Най-горещата кооперативна игра за сезона. Ники си я взе и я цъкахме редовно вечер за разпускане. Много е хитра игричката. Може би една от най-добрите, които разчитат на зарове като основна механика в играта. Pandemic: The Cure е игра, в която 4 смъртоносни болести заплашват да покосят Земята, като играчите се въплъщават в ролята на членове на екип, чиято задача е да открие ваксина за всяка от болестите преди човечеството да загине. Всеки играч има различна роля със специални умения и най-якото – различен комплект от специални зарчета.

В началото на хода си играчът мята зарчетата и те определят действията, които може да извърши на хода си. Интересното е, че е позволено зарчетата да се мятат наново без ограничение в броя пъти, с изключение на символът „Biohazard“, който не може да се мята наново и веднага щом се метне инфекцията продължава да се разпространява. Всяка роля е наистина различна от другите, което е постигнато по-много интересен начин чрез различния комплект от зарчета, които има на разположение. Някои от страните им позволяват на играча да изпълни уникални само за тях действия или по-ефективно действия от общите за повечето играчи. Харесва ми, че играта е доста хитро замислена, върви леко и приятно и трудността й може да се настрои според желанието на играчите.

ARTIFICIUM – Игра, в която преобразуваш един ресурс в друг, после него в трети и така, докато накрая не вземеш някакви точки от цялата работа. Малко скучна сама по себе си концепция. Не ми хареса шансът на картите, с които правиш това преобразуване и фактът, че някой може да ти открадне ключова карта от веригата и да ти опропасти целия ход.

NIGHT OF THE GRAND OCTOPUS – Супер хаотична и направo безмислена игра. Предполагах, че ще е такава от ревютата, които бях гледал, но просто трябваше да седнем някъде за малко и тази маса беше свободна. В тази връзка като нещо негативно, което мога да кажа за Есен – няма места за сядане да си почине човек… на практика единствените места да седнеш са демо масите. Ето защо „играхме“ това чудо или по-скоро симулирахме, че го играем след първите няколко хода. Скоро служителите на IELLO почнаха да ни гледат странно и трябваше да ставаме 🙂

ONIRIM – Уморен съм и не ми се мисли. Така и не разбрах баш правилата на тази игра, но и не ми се стори много вълнуваща. Признавам, че в случая може и в мен да е проблема.

В заключение относно игрите, които играх в Есен мога да кажа, че бяха доста по-малко от очакваното, но няма как – за първа година много повече ми се обикаляше, за да не изпусна нещо, отколкото ми се играеше. Топ 3 игрите на изложението от играните там за мен са: Greed, Pandemic The Cure, Colt Express. Изненадата на шоуто – P.I.!

ЩАНДОВЕТЕ

Направи ми впечатление, че освен щандове на производителите на настолни игри, имаше такива и на магазини, които в много случаи дори продаваха на цени по-ниски от тези на поризводителите. Също така, имаше огромен брой щандове за продажба на антикварни игри – точно те са едни от най-интересните, защото имат всякакви заглавия, сред които можеш да намериш някой диамант в прахта.

Щанда-мечта за wargamers

ИГРИТЕ, КОИТО СИ КУПИХ

Снимката показва всичко:

С какво се върнах от Есен

ЦЕНАТА НА ПЪТУВАНЕТО (МАЛКО ПРАКТИЧНИ ВЪПРОСИ)

1000 лв. те оправят, що се отнася до разноските, без включени пари за игри. Може да се мине и със 100-200 лв по-малко, ако се ограничаваш и в зависимост с какво пътуваш. Ние бяхме с кола и дадохме доста пари по крайпътните заведения, плюс за магистрални такси и винетки. На самото изложение има множество щандове за храна на много завишени цени – така например един малък сандвич ти е 5 евро, а малка Кола – 3,80 евро. Луда работа. След първия ден си носих собственоръчно направени сандвичи с продукти от близкия Lidl и едно шише 1,5 литра вода. Т.е. има начини да спестиш ако искаш.

НЯКОЛКО ИНТЕРЕСНИ СНИМКИ:

Queen Games се бяха заредили здраво
Колекционерското издание на Small World!
Dragonscroll
Новият Magic The Heroscape
Това ще е добро – Alien vs Predator

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Есен 2014 беше уникално преживяване. Чувството да си там е страхотно. В центъра на събитията, сред толкова много хора с еднакви интереси, с толкова много интересни неща за правене по всяко едно време. В някакъв момент почваш да се чудиш как да си използваш времето по най-добрия начин, защото е ясно, че не можеш да отделиш време за всичко. И сега, като разглеждам снимки от изложението, някои неща ги виждам за първи път. За мен е ясно, че догодина пак съм там. От разговорите ми с много хора, разбирам че този път ще сме много повече. Супер ще е.

Прес репорт от Фридрих Мерц Верлаг /продължение/:

„…Следващият SPIEL ще се проведе между 8-11 октомври 2015 година.“

Изиграно от BigBoxGeek: Февруари 2014 – Част 1

Здравейте, приятели на настолните игри! Дойде време да ви запозная с игрите, с които се забавлявах през изминалия месец Февруари! Този път ще го направим малко по-различно. Ще разделя статията на две части. Сметнахме, че така ще е най-добре, поради огромния брой от игри за ревюиране. Този месец съм изиграл общо 32 различни игри, от които 10 нови за мен. Приятно четене!

Pixel TacticsОще три игри на изненадващия хит от миналия месец. И след това още една с експанжъна Pixel Tactics 2. Не съм си променил мнението – играта е страхотна! С експанжъна играта става още по-добра, защото се добавя нужното разнообразие. На практика той удвоява картите в играта, като в началото на всяка игра картите за всяка от двете фракции се разбъркват и се теглят на случаен принцип 25, които ще конституират дека им за играта. Така в игра винаги ще са различни карти и за двете фракции, което е доста по-добре от преди. Хубавото е, че дори след като Уоу елементът отмине, играта продължава да е супер интересна и забавна!

Hanabi Deluxe EditionТова издание е ново за мен, иначе играта я открихме още преди около година! В последствие спечели най-престижната награда за настолни игри Spiel des Jahres за 2013 година. Заслужено, според мен! Играта използва изключително иновативна механика, изразяваща се в това, че всеки играч има ръка от карти, които са обърнати с гръб към него и с лице към останалите играчи. Така всички на масата знаят какви карти имат останалите, но не знаят своите! За да ги играят, те трябва да получават подсказки от останалите играчи. В този смисъл, радвам се, че играта е кооперативна! Но пак не е лесно, да знаете! Защото подсказките са определен и много лимитиран брой, а грешките се наказват скъпо.

Новото издание издига играта до друго ниво – придава й се чара на игри от калибъра на шах и табла. Идва в стилна дървена кутия. Вместо карти играчите имат „керамични“ плочки, подобни на тези от Домино, които разполагат изправени пред себе си. Това премахва неудобството да трябва през цялата игра да държите картите разтворени пред себе си. Уникална игра, в която е невъзможно да не чийтнеш (мамиш) поне малко. Трябва да играеш като робот – без никакви реакции, за да не чийтнеш. Но тогава – какъв е смисълът да играеш?

Stone Age Добра игра. Спомням си когато излезе – през далечната вече 2008 година. Беше голям хит! Един приятел си я взе и през първите няколко месеца я цъкахме постоянно в култовия клуб „Черната Цитадела“. С течение на времето, нормално ни поомръзна и новите заглавия я изместиха от масите ни… но не и от рафтовете ни! Тази игра си струва да стои в колекцията на всеки фен на настолните игри, дори и да не я играе често. Защото е едно от онези заглавия, чиито правила не се забравят лесно дори и да я играеш само 1-2 пъти в годината. Лесна е за обясняване на правилата, забавна, с красив арт и идва с платнена чашка за мятане на зарове, която и до ден днешен ползвам и за други игри.

Преди няколко години излезе експанжън, който не беше приет супер радушно от феновете на играта, затова и не побързах да си го взимам. Едва през изминалия месец имах възможността да го пробвам и трябва да кажа, че се присъединявам към преобладаващото мнение, че играта е по-добра без експанжъна.

С две думи той вкарва в играта допълнителен ресурс – т. нар. декорации, които могат да се взимат чрез ловуване – от мястото, откъдето се събира храна, като за всеки две точки от хвърлените зарове можеш да решиш дали да вземеш храна или декорация. Дотук добре. Проблемът е, че можеш да обменяш две декорации за какъвто и да е друг ресурс! И това е само в началото – с течение на играта, ако се развиваш в тази насока, имаш възможност да промениш съотношението на 1:1 и дори на 1:2! В резултат на това всички останали ресурси, които преди това са се събирали супер трудно сега губят ценността си. Защо да се мъчиш да взимаш злато по „нормалния“ начин (едно злато се взима на всеки 6 точки от зара), след като можеш да го обмениш за декорации, които се събират много по-лесно.

И не само съотношението на обмяната е проблемът. Проблем е и, че декорациите се добиват от единственото поле, което не е ограничено откъм броя на човечетата, които могат да правят това действие – това за събирането на храна. Останалите полета за събиране на ресурси са ограничени до 7 човечета общо на всички играчи. Когато играеш с базовата игра винаги има голямо съревнование за заемането на всички полета. Нищо подобно с експанжъна – постоянно почти всичко, освен по-евтиното дърво е свободно. Много ясно – всички по-скъпи ресурси е в пъти по-изгодно да се взимат чрез декорации. На полето за събирането им е като на „Женския пазар“.

На всичкото отгоре, можеш да правиш замяната по всяко време на твоя ход, тъй че декорациите ти дават и гъвкавост на ресурсите, с които разполагаш. Всичко това прави играта много по-праволинейна и безинтересна, само с една печеливша стратегия – декорации на макс. Рядко се среща толкова слаб експанжън, който така да разваля иначе добрата игра. Не бих играл повече с него.

Going Going Gone – Натрупах 7-8 изигравания на тази игра и това, за съжаление, ми е достатъчно. Иновативната механика – наддаване в реално време – бързо губи своя блясък и не остава нищо друго, заради което човек да би искал да играе тази игра. Просто е твърде лека и хаотична, за да имаш въобще някаква идея какво се случва. Това не е проблем за първите игри, докато все още е много смешно, но всяка следваща игра е все по-малко и по-малко забавна. На практика, последните няколко пъти, когато я играх останах напълно неудовлетворен след изиграването й. И не е защото съм много зле на тази игра – каквото и да правя почти винаги или нищо не взимам, или плащам прекалено много за това, което взимам! Не, това не влияе върху мнението ми за играта с повече от да кажем 10 % (добре де – 20 %). Жалко… исках да харесам тази игра, но Going, Going… for sale!

Escape: The Curse of the Temple – мина време от предишното изиграване, но каква игра, каква игра! 4 поредни игри цъкнахме, а можеше и още! И как не, като една игра е 10 минути, а е толкова забавно! Играта е кооперативна, като всички сме археолози, попаднали в прокълнат храм, от който трябва да излезем преди да се срути. За целта трябва да открием изхода и да активираме определен брой кристали, които ще ни позволят да отворим вратата за „навън“.

Уникалното е, че всичко се случва в реално време, като действията, които можем да правим се определят от специални зарчета, които можем да мятаме наново колкото пъти искаме докато получим нужните ни резултати. Разбира се, не е толкова лесно, защото времето е кът, а на всичкото отгоре на два пъти в играта трябва бързо да се връщаме в стартовата зала, в противен случай губим от най-ценния си ресурс – заровете. Времето се отброява с таймер или тематичен саундтрак, който можете да пуснете от телефона си. Гарантирам ви, че пулсът ви ще се ускори докато играете тази игра!

CavernaНово. Уникална игра, която всеки любител на евро игрите и по-конкретно на worker placement механиката трябва да притежава! И това го казва човек, който не харесва Agricola! Според всеобщото мнение Caverna e Agricola 2.0 и бих могъл да се съглася с това, в смисъл, че играта от една страна е доста подобна, но от друга е подобрена във всяко отношение. Като цяло играта е много по-интуитивна и олекотена от гледна точка на правила – веднъж като я изиграеш повече няма да ти са налага да се ровиш из правилата, освен за да провериш как действа някоя сграда. Играта насърчава многообразие от стратегии и тактики, всяка от които интересни за изследване. Това за мен беше проблем в Agricola, където точкуването беше доста по-ограничаващо в това отношение и принуждаваше играчите да се развиват по определен начин – да имат от всичко по определено количество, вместо да имат свободата да се специализират в дадена област.

Друго голямо предимство е, че изхранването на хората ти (т.е. джуджетата ти) е много по-лесно и ненатоварващо отколкото в Agricola. Това придава на играта много по-лежерно усещане, което на мен ми допада. Що се отнася до компонентите – те са уникални! Огромно количество дървени и пластмасови ресурси във всякакви форми. Вече бях спрял да следя игрите на Уве Росенбърг, но тази ме изненада повече от приятно!

Star Wars X-Wing Miniatures Game – ходих на още един турнир. Първата игра я загубих катастрофално след моя грешка, а и добър късмет от страна на противника. Той игра с експериментална ескадрила от Tie Bombers. Втората я спечелих (естествено, късметът нямаше нищо общо!). Третата я взех служебно, защото един от играчите се отказа от турнира след изнервяне от лоши зарове. Такава игра е.

Risk LegacyНово. Големи вълнения около тази игра! Още преди година търсих достатъчно сериозни и отдадени играчи за нея, но ударих на камък. Сега най-сетне се сформира група! Идеята е, че се играе кампания от 15 игри с едни и същи играчи. Първата игра е горе-долу стандартен Риск, но с течение на кампанията започват да се добавят правила, които променят играта до нещо по-добро. Играта идва с много запечатани отделения и пакети, които не трябва да се отварят докато не се изпълнят специфично определени условия в процеса на кампанията. Правят се перманентни промени в света – пише се по борда, лепят се стикери по борда и картите, а когато имаш избор между две неща, обикновено това, което не избираш бива безвъзвратно унищожено – късаш картата!

Под инсърта на играта дори открихме пакетче с надпис: “DO NOT OPEN. EVER“. Разбира се, отворихме го след първата игра 🙂  Няма да казвам какво има вътре, за да не развалям изненадата на бъдещите собственици на играта (а то май има 4 версии на това пакетче). Като цяло в серията от ревюта на играта няма да давам спойлери, така че четете без да се притеснявате в това отношение. Ще споделям само някои впечатления след всяка сесия от гледна точка дали ми харесва играта или не и какво е развитието й (ако сметна, че това не е спойлер).

След първата игра – стандартен Риск, което само по себе си не е нищо особено, но поради тръпката от кампанията и трайните промени, които се правят в света е все пак доста по-интересно. Освен това играта е направена така, че първите игри, които се предполага, че ще са по-скучни, да са по-кратки. Успях да я спечеля, защото първи осъзнах силата на картите с територии при използването им за вкарването на нови войски, а не за пазенето им за точки. Спечелих привилегията да се подпиша като победител върху борда и да избера локацията, както и да кръстя първият голям град в играта (Ицо Таун)! В коя друга игра можеш да правиш това?

След втората игра – втората беше изненадващо бърза, някои от нас май нямаха и трети ход преди Деян да спечели. Риск си е слаба игра сама по себе си и в това разиграване се открои един от недостатъците й – да си първи е винаги огромно предимство в първите ходове, поради факта, че ако на първи ход си завладял континент (което всеки прави), със сигурност ще си вземеш бонус подкрепленията от континента, докато колкото по-назад си в поредността на изиграване на ходовете, толкова по-голяма е вероятността някой да ти завладее част от континента и да не можеш да си вземеш бонуса. Този бонус в началото на играта е доста ключов и който го пропусне трудно ще се съвземе. Но това е положението, Риск си е Риск, но поне е бърза и така в кампания си струва, въпреки многото недостатъци. Формирах нов малък град – Dice Town.

След третата игра – третата игра също беше бърза, но доста по-интересна от моя гледна точка, защото успях да я взема. Някои обстоятелства, за които не мога да говоря, се стекоха както трябва и успях да вкарам огромно количество свежи попълнения, с които изорах борда, завладявайки щабовете на всички останали играчи! Това доведе и до отварянето на първия от пакетите със специални условия, а именно – някой играч да подпише борба за втори път. Става все по-интересно… Междудругото, как ви звучи Ицо’s Continent? 🙂

Theseus: The Dark Orbit – Прибавих още 3 изигравания на сметката си, пробвайки и другите раси. Те ме убедиха, че играта си струва. След вече 7 игри все още искам да я играя и имам чувството, че едва започвам да навлизам в тънкостите на играенето с различните раси. Винаги търся добри игри за двама, но повечето продължават повече от 2 часа. Тази е от редките наистина добри игри за двама, които се играят за час. Това я прави още по-желана за мен, тъй че по някое време мисля да я добавя към колекцията си.

Kingdom BuilderНово. Най-накрая успях да пробвам тази доста противоречива игра. Набра доста популярност поради това, че беше първата на Доналд Вакарино след супер хита му Dominion. Хората имаха огромни очаквания. Според голяма част от тях, те не се оправдаха. От ревютата, които бях гледал на мен също не ми изглеждаше нещо кой знае какво, затова и не бързах да си я взимам. Този месец обаче ми се отдаде възможност да я пробвам и аз се възползвах. За съжаление, играта за мен е доста слаба. Изключително абстрактна, праволинейна, на късмет, и най-вече – скучна! Всеки ход теглиш по една карта и я играеш. Понякога изтеглената карта ти върши страхотна работа, друг път – абсолютно никаква.

Целта ти е да печелиш точки, като във всяка игра се теглят по три карти, които определят какво дава точки в конкретната игра. Проблемът е, че с течение на играта ходовете ти предоставят все по-малък избор, като в същото време стават все по-неефективни и в крайна сметка – скучни! Играта се играе на автопилот след първите 2-3 хода, поради задължителното изиграване на изтеглената карта и ясно дефинираните цели. Въпреки че се играе бързо, още от средата нататък нямах търпение да приключи. За сравнение, в класиката Carcassonne, в която също теглиш по една плочка и я играеш, там имаш множество добри варианти за изиграването й, така че не се чувстваш, че играта играе теб, а ти нея.

Castle for All SeasonsНово. Доста посредствено заглавие. Лека евро игра, на която й липсва тази малка частица, която да я направи по някакъв начин специална. Просто събираш ресурси, с които строиш сгради, които пък ти дават точки. Правилата са даже с една идея твърде усложнени, като се има предвид колко лека е стратегията в тази игра. И те кара постоянно да пресмяташ, защото сградите могат да се купуват само с ресурси, чиято обща стойност възлиза на точно определено число. При това не можеш да купиш сграда с по-малко от три различни вида ресурс по твой избор.

Продължителността е другият сериозен проблем на тази игра – твърде кратка е, лишавайки я напълно от смисъл за мен. Сякаш дизайнерите са осъзнали, че играта не струва и са решили да я скъсят, защото към по-кратките игри изискванията са по-малки, по принцип. За съжаление, това не спасява играта, а тотално я закопава. След изиграването й останах напълно неудовлетворен, нямах чувството, че съм постигнал какво й да е съществено – просто съм построил няколко сгради и това е. Скука… Сравняват я с Pillars of the Earth и Stone Age – и двете игри са на светлинни години пред тази! Да не говорим, че има и жанрово объркване, защото основна механика в тях е worker placement, а в Castle for All Seasons – simultaneous action selection. Радвам се, че не се изкуших да си я взема, въпреки изключително ниската цена, на която може да се намери. Пълна загуба на време (като се има предвид колко по-добри игри има в същата категория).

PitchcarПак играхме на тази игра, като този път беше на доста интересна писта – не само със скок, но и с тунел! Понеже пистата беше дълга, по време на състезанието се получиха доста обрати. Лидерът се сменяше непрекъснато, а поне на 2-3 пъти един от незавидно изостаналите успяваше не само да настигне, но и да изпревари останалите. Стартът беше лош за мен (4-5 хода безуспешно се мъчих да мина един скок), като през първите 2 обиколки почти постоянно бях сред последните, но след 1-2 страхотни фликвания накрая успях да изляза на печеливша позиция! Страхотно! Кой не обича обратите, особено когато са в негова полза!

Cash and Guns – Противоречива игра е. На мен лично ми харесва и като идея, и като реализация, но не всяко изиграване е забавно. Това е една от онези игри, за които казват, че много зависи от компанията, с която я играеш. Имал съм уникално забавни изигравания – най-вече си спомням компанията, с която я играхме често на срещите на по бира и игра, които Кънчо от Пикко геймс организираше в несъществуващия вече бар Memories. Играта е добра с 5-6 души и наистина на всички трябва да им харесва, за да се получи. Трябва да се играе бързо и фокусирано – 30 минути  макс.

За какво става въпрос? Вие сте група гангстери събрали се след големия удар да разпределят печалбата. Един вид „Глутница кучета“ на Куентин Тарантино. За всички по равно явно не работи. Тук на преден плат излизат фалшивите пистолети, които идват с играта и се насочват между играчите. Ако не ти стиска, можеш да залегнеш под масата, за да избегнеш куршумите, но ще трябва да вземаш маркер „срам“, да олекнеш с 5 000 долара и да излезеш от рунда. Ако се правиш на смел и бъдеш ранен също излизаш от рунда. В края на рунда останалите на масата разделят печалбата. И така някъде около 7 рунда. Междувременно можеш да бъдеш убит ако те ранят три пъти. Фън таймс.

Love Letter – Страхотна малка игричка е това, казвам ви! С компоненти от само 16 карти и десетина дървени кубчета за следене на резултата, тази игра постави началото на нова мода в настолните игри – на т. нар. минималистични игри, с изключително малко компоненти и времетраене от 10-20 минути. Впоследствие, наизлизаха много такива игри, но тази си остава най-добрата, според мен! Темата е доста сладникава и човек би си помислил, че е твърде странно геймъри да я играят. В нея играчите се опитват да спечелят сърцето на принцесата чрез написано от тях любовно писмо (Йей!). Проблемът е, че писмото трябва да стигне до нея, а това не е лесно, защото принцесата е заключена в замъка. Затова ви трябва помощта на различни персонажи от замъка, които в една или друга степен са приближени до нея.

Като геймплей играта е много лека блъф игра, с огромна доза късмет и неустоим чар, поради което е изненадващо, че всъщност работи. Това е игра, в която можеш да отпаднеш още преди да си изиграл и първия си ход, но да не ти дреме особено, защото след няколко минути почва следващата врътка и пак си вътре! Интересното е, че се играе до серия от спечелени рундове, така че например с 4 играча се играе докато някой не постигне 4 победи. Така че отпадането от един рунд не е фатално. Играта е изключително подходяща за новаци в хобито. Това че може да се играят и само отделни рундове, я правят един от най-добрите филъри, които съм играл. Почти винаги я взимам с мен, когато отивам да играя.

Mission: Red PlanetМиналият месец пробвах тази игра за първи път и ми хареса, но обикновено второто изиграване е решаващо за съставянето на окончателно мнение. В случая с Mission: Red Planet мога да кажа, че тестът на второто изиграване бе преминат повече от успешно – играта ми хареса дори повече от първия път, което винаги е добър знак. Получи се супер забавна игра с ожесточено съревнование за всяка марсианска територия и изненадващ, може би, победител.   Определено остава в колекцията и често ще се играе!

Mush Mush: Snow Tail 2Същата история като с предната игра – беше време за теста на втората игра и резултатът е подобен – играта си заслужава! Разбира се, различни са една от друга и ми харесват по-различен начин. Например, тази бих я играл по-рядко, но съм сигурен, че винаги когато я извадя ще си прекарам страхотно. Това е една от по-забавните състезателни игри, а прекрасните компоненти и зимната тематика я правят специална. Аз затова и си я взех – търсех нещо носещо чара на зимата и коледните празници. Изборът беше между зимните версии на Carcassonne, Ticket to Ride и тази – лесен избор, бих казал. Да не говорим, че поради елементарните правила съвсем скоро ще мога да я играя с най-голямата ми племенничка (на 6 и половина)! Що се отнася конкретно до геймплея – втората писта е доста по-интересна – с два резки завоя, които могат лесно да те хванат неподготвен ако не внимаваш. А следващите писти се очертават още по-вълнуващи!

Това е засега от мен, очаквайте скоро и втората част на статията за изиграните от мен игри през месец февруари, в която ще посоча коя от новите игри най-много ми е допаднала, коя е била приятната изненада на месеца и коя ме е разочаровала тотално!

 

Източник на всички снимки:  www.boardgamegeek.com

 

 

 

Изиграно от BigBoxGeek: Януари 2014

Здравейте, приятели на настолните игри! В настоящата рубрика ще споделям с вас какво съм играл през изминалия месец и какво ме е впечатлило в изиграните игри. Играя настолни игри средно 2-3 пъти седмично и често имам възможност да пробвам нови заглавия, затова се надявам, че настоящата рубрика ще ви e интересна. Игрите, които са нови за мен са съответно отбелязани. Накрая на статията ще избирам по една игра от новите като победители в личните ми класации за най-добра и най-лоша игра на месеца, както и за приятна изненада на месеца.

Сметките показват, че през изминалия месец съм изиграл поне по веднъж 23 различни игри, от които 13 са нови за мен. Добро начало на годината, а?

Crokinole – Отдавна не бях изваждал този цар на игрите за сръчност (dexterity games). Няколкото игри с баща ми ми припомниха колко забавна игра е. Единствената настолна игра, която баща ми иска да играе. Надявам се скоро да мога да я покажа на повече хора (тя не е от игрите, които можеш да разнасяш наоколо). Много е приятна и винаги се получават изумителни удари. Най-смешно е когато искаш да направиш едно  се получава нещо съвсем друго, много по-добро от планираното!

The Hobbit: An Unexpected Journey – Извадих я за една бърза соло игра. Добра е за това. 60 минути мятане на специални зарове, поставянето им на определени позиции, поемане на рискове и използване на умения. Не е нещо супер, но е сравнително забавна. Исках да проверя искам ли продължението, което сега излезе. Все още не знам, оставям го за по-нататък, ще видим.

Warhammer: DiskwarsНово. Имах възможност да пробвам новата игра на FFG. Изиграхме две бързи игри с приятел, който си я беше купил. Интересна е. Добре изглежда и е уникална – особено движението на единиците, което ти предоставя много свобода. Битките също са много оригинални – в близък бой на практика няма шанс. Късмет има само при магиите и стрелбата отдалеч. Всеки ход играчите избират карти, които показват едновременно и те определят кой има инициатива за хода и какво специално умение ще ползва – доста добро. Може да си правиш различни армии, като в един Core Set идват 4 армии с немалко единици. Все пак за да имаш повече опции се очертава нужда от два Core Set-а. Мисля да я тествам по-сериозно в близко бъдеще.

Steam ParkНово. Доста очаквания имаше около тази игра след ултра позитивното ревю на Том Васел. Дали оправда очакванията – и да, и не! Мисля, че големите очаквания от нея може и да са ме оставили леко разочарован след първата игра. Просто играта свършва твърде бързо, в смисъл че нямаш време да построиш увеселителния парк на мечтите си.

След втората игра обаче нещата си дойдоха на мястото – реално погледнато това е една много добра и оригинална като механика игра, от която щях да съм приятно изненадан, ако не знаех предварително нищо за нея. 60 минути, франтично мятане на дървени зарчета в реално време, строене на атракциони и щандове, които ти дават специални умения и теглене на роботи-посетители от платнена торбичка в стил Thebes. Като допълнение – играене на карти от ръка, с които трупаш пари по различни начини и, разбира се, тонове боклук от всичко, което правиш – какво повече му трябва на човек за една забавна геймърска вечер? Страхотният арт от художничката на Dixit само допълва приятното изживяване.

AnasaziНово. Кой казва, че оценъчната система в BGG не отразява адекватно качествата на игрите? Там играта заема незавидното 9 314-то място и не без основание, ако питате мен. Дизайнерът на супер хита Carcassonne вероятно е бил пиян, докато е сътворявал това нещо. Може би има една добра идея някъде там, но реализацията е отвратителна и играта е на практика невъзможна за играене. По-интересен от самата игра е въпросът колко ще издържиш преди да се откажеш.

Dice Town – Добрият стар Dice Town. Който е внимавал в картинката знае, че това е една от любимите ми игри. Поредното изиграване не промени по никакъв начин мнението ми. Работи и с новаци, и с геймъри. Бърза, забавна, интересни избори след всяко хвърляне на зарчетата, обрати в последния момент, различни стратегии и тактики, и любима тема – Дивия Запад (получава бонус, заради това че всеки ход можеш да обираш банката!).

Citadels – Не знам за какъв дявол се навих пак да играя пак тази игра. Твърде бавна, с много време, в което просто чакаш другите да си изиграят хода, доста късмет – особено в частта кой ще бъде ограбен или убит всеки ход. Ако на един играч му се случи това няколко пъти е извън играта със сигурност. Нещо, което се потвърди и в последното разиграване – вероятно Кристиян си е казвал: „Какъв е шансът пак аз да съм прецаканият, все пак играем 6 души?“. И когато това му се случи 3 хода поред вече започваш да виждаш колко усилия полага, за да сдържи раздразнението си. Безценно. И подмятанията на другите играчи от типа на това, че Citadels вече е любимата му игра – заради това си струваше, може би (не).

Krosmaster ArenaНово. Имах сериозни съмнения дали тази игра ще ми допадне. Въпреки това ме привличаше и в мислите си редовно се връщах към нея, заради страхотните компоненти. Нямаше как – трябваше да я пробвам, за да реша веднъж завинаги екзистенциалната дилема дали да си я взимам или не. Ами не.

За количеството компоненти и време за подготовка за игра е твърде елементарна и без достатъчно интересни решения. Всеки ход, на практика това, което правиш е да местиш някой от героите си и да атакуваш. Това е. Имаш уж някаква опция да събираш пари от борда, с които да си купуваш ъпгрейди (които са един милион токена), но действието се развива толкова бързо, че реално е доста глупаво да пропуснеш атака, защото героите са на по 3-4 удара. Останах незадоволен от играта –  направо ми стана скучно, честно казано. Слаба работа.

Carcassonne Winter EditionНово. След фиаското с горепосочената игра имаше време за нещо малко, на което знаем правилата. На практика, това си е добре познатия Carcassonne, но в зимна премяна, т.е. навалял е снежец върху градчето. Май има няколко допълнителни плочки, но те не променят общото усещане на базовата игра. Приятно беше, настина добре изглежда, но без 1-2 експанжъна Carcassonne не е нещо, което бих поел инициатива да играя, освен в редки случаи като този, в които трябва да се запълни малко време.

Heroes of Might and MagicНово. Много хора са развълнувани около настолната версия на тази популярна компютърна игра. Ето и моето мнение – играта е добра, но не страхотна. Защо? Има си проблеми. Ще започна с добрите неща. Атмосферата на компютърната игра е добре уловена – всички основни неща, които правиш там, ги има и тук. Играта не е много сложна като правила, което за мен е добре. Забавна е, някак си има своя чар. Обаче.

Проблем номер 1 – има голяма вероятност за поява на т. нар. „ефект на снежната топка“ – някой от играчите бързо успява да се развие (поради комбинация от умела игра, плюс късмет в битките и околния терен), вследствие на което става неудържим. Също така му помага и факта,  че вече печели битките си без дори да се изпоти и без да губи единици.  Това пък освен, че му дава големите награди от победата в битката, му спестява и ходове за движение, за да се връща в столицата си и пари, за да си купува нови единици. Получава се ултра „ефект на снежната топка“ или известен още като „богатият става по-богат“ и другите играчи нищо не могат да направят по въпроса освен да се надяват въпросният играч по-бързо да стигне до заветните 16 точки за победа и играта да приключи.

Проблем номер 2 – играта е дълга и има доста време, в което на практика не играеш, а чакаш другите играчи да си приключат хода. Очаквайте първата ви игра да отнеме поне 3 часа. По време на ходовете на другите няма какво да правиш и не е особено интересно. Битките, макар и може би най-интересната част от играта, доста я забавят. Проблем номер 3 – струва ми се, че няма добра преиграваемост и разнообразие. Имам чувството, че нямаш какво толкова различно да правиш като начин на развитие от игра на игра. Все пак, въпреки тези проблеми, играта ми беше забавна и към момента имам желания да я изиграя поне още веднъж. Ако това се случи, ще допълня мнението ми за играта с новите впечатления.

Star Wars X-Wing Miniatures Game – Играх на два пъти, общо 5 игри. Първите две бяха приятелски, а останалите три на турнир. В приятелските пробвах совалката на Империята. Добра е, но за украшение на дома, не за игра. Твърде трудно се маневрира с нея, защото няма обратен завой – играта е твърде бърза, за да се обръщаш по „другия“ начин. На турнира излязох с много добър за мен билд, който старателно бях съставил предния ден, но плановете ми бързо станаха на пух и прах в първите две игри след ужасяващ късмет в началото. В третата игра нещата се случиха както ги бях замислил.

Проблемът на тази игра е, че късметът играе огромна роля. И е дразнещо, когато виждаш, че губиш само заради късмет, защото ако резултатите от заровете отговаряха на статистическите вероятности, нещата щяха да са иначе.  В такива моменти даже се прокрадват мисли за продажба на играта. Ами не играя игри, за да се ядосвам, а за да се забавлявам! Като минат няколко часа обаче размислям. Има и нещо друго – на турнир е доста по-дразнещо да губиш от късмет. Колкото и да не съм отишъл да печеля турнира, а да се забавлявам, вероятно на подсъзнателно ниво си оказва влияние („Защо точно на турнира трябваше да извадя най-лошия късмет?“). Както и да е, смело към следващия турнир!

Khet: The Laser GameНово. Интересно замислена игра, но още преди да я пробвам си знаех, че не е за мен. Наподобява шах, но с фигурки, имащи огледало на една от трите си страни. В края на всеки ход се пуска лазерен лъч, който се отразява в огледалата на фигурките, докато не спре върху част от фигурка без огледало – тази фигурка е унищожена (независимо твоя или противникова). Много ми е затормозяващо да преценявам пътя на лазерния лъч (защото се получават множество отразявания) – бих могъл, но би ми отнело твърде много време, за да е забавно за мен, камо ли за противника ми. Не бих играл повече.

Going, Going, Gone /a.k.a. Скот Никълсън/Ново. Малко трудно е да кажеш Going, Going, Gone бързо, без да прозвучи тъпо. Затова просто й казваме Скот Никълсън, по името на именитият й дизайнер –първият и останал си един от най-добрите, за мен, видео ревюъри на настолни игри. Супер забавна! В тази игра наддавате за закупуването на различни ценни предмети, като колкото повече бройки от даден вид предмет имате, за толкова повече ще можете да ги продадете в края на играта. Който има най-много пари в края на играта печели!

Това, което прави играта уникална и забавна обаче е начинът, по който се извършва наддаването! Не е по стандартния начин – аз давам една пара, ти две, Пешо – три, Тотка – четири… и така да се въртим, докато всички освен един не пасуват. Не – всичко се случва real time, дами и господа, сиреч – в реално време! До всяка карта, за която се наддава се поставя една пластмасова чашка; всеки играч започва с 25 пари, под формата на дървени кубчета с неговия цвят; след което един от играчите е аукционерът, който брой от 10 до 1 с каквото темпо той избере; през това време всеки от играчите може да пусне (или хвърли) колкото иска от неговите кубчета в които иска чашки; в един момент аукционерът казва: „Две, едно, ПРОДАДЕНО!“ и поставя един голям похлупак върху чашките – който пуснал, пуснал!

Време е да се види кой колко пари е дал за всяка карта! Който е дал най-много я взима, останалите си връщат парите и се надяват на по-добър изход следващия рунд. Ако искате забавна парти игра, която ще ви накара неудържимо да се смеете поне 7 пъти (колкото са общо рундовете за наддаване в играта) –  играйте тази игра!

Once Upon a TimeПоредната много забавна сесия на тази игра за разказване на истории. Винаги се получава добре. Понякога блокираш обаче и не можеш да вържеш развитието на историята в момента с картите, които имаш в ръка и с финала, към който се стремиш. Тези три неща понякога си противоречат драстично и няма как – след едноминутно дзверене пред картите следва пасуване. Друг път, без да осъзнават, другите играчи ти помагат неимоверно и всичко се развива по мед и масло в посока твоя финал. Модерна класика в жанра.

KingsburgНово. Играх на два пъти с експанжъна и много ми хареса. Това е една от онези средни към леки откъм мисловно натоварване евро игри, които можеш да играеш лежерно и просто да се забавляваш, наслаждавайки се на опциите, които зарчетата ти предоставят всеки ход. Има обаче едно нещо, което може да изведе изживяването с подобен тип игри от добро до страхотно и това е компанията, настроението и това да не взимаш играта много на сериозно.

Именно така я играем ние – затова сградата Inn, е Инчето, която ни прави торти в края на всяко лято (вместо да ни дава токени с +2 за промяна на зара, които много приличат на торти), ресурсите са лимони, шоколад и сирене, (вместо злато, дърво и камък), царят пък дава една дървена фигурка, която няма да казвам на какво прилича (знам само, че някои играчи винаги я взимат, а други – никога 😉 ). Като единствен малък недостатък мога да изтъкна, че мятането ходове наред на ниски зарове ще ти се отрази на възможността за печелене, но при тази игра и без това няма особено значение за мен дали ще я спечеля или не, а дали съм се забавлявал достатъчно през двата часа, които отнема. А, и още нещо – без експанжъна май ще е зле.

Love Letter – Използвахме я по предназначение, като „filler“ – за запълване на малко време, докато дойдатo станалите. Успяхме да изиграем само един рунд, в който отпаднах на първи ход. Изводът е, че не е толкова добра ако ще се играе само един рунд – имам чувството, че не играх. Но иначе си е добра игра.

Mission: Red PlanetНово. Тази игра я имам повече от година, но пробата все й се размиваше, тъй че чак сега я играхме за първи път (Steam обаче води убедително – имам я от почти 3 години и още не е пробвана). Както и очаквах, играта е доста добра. В същността си е area control, като всеки играч има девет карти с различни роли, от които играе по една на ход в стил Citadels и Libertalia.

На три пъти по време на играта се точкуват различните територии на Марс и който има най-много хора там печели точки. В допълнение има специални карти, които могат да се сложат към дадена територия и променят начина на точкуване там – гадничката част е, че се поставят от даден играч с лицето надолу и само той знай какво е точкуването там. Другите играчи могат да използват специално действие на една от ролите си и да погледнат, но така пък те няма да могат да сложат карта. В края на играта преди последното точкуване се разкриват тези карти и влизат в ефект.

Като негативно нещо мога да кажа, че названията на териториите на Марс са абсурдно сложни за произнасяне и, най-вече, близки едно до друго. Така че постоянно ще търсите и сравнявате кой космически кораб с пасажери за коя от различните територии на Марс заминава. Текстът по картите също е смешно малък, като се има предвид, че картите са с по-голям размер от стандартните – просто картинката заема едно 80 %. Въпреки тези малки недостатъци, играта определено остава в колекцията ми – лека и забавна е, с достатъчно мислене, но не повече от необходимото за лежерна вечер – любимата ми комбинация за игри с 4-5 човека.

Blood Bowl Team Manager The Card Game – Много добра и тематична игра, със страхотен арт и атмосфера! С четирима обаче отнема около 2 часа, затова я предпочитам с трима, дори с двама. Този път играх с Хаоса, които са много добри в битките, но извадих супер лош късмет – от 10 атаки едва ли взех повече от 3-4, като на два пъти се спънах и паднах (метнах на двата зара X при шанс едно към шест на зар). Същевременно ме изгониха 4-5 пъти! Забавно, а? И въпреки това, играта за мен е много добра – вълнуваща е точната дума! С нетърпение очаквам следваща възможност да я играя, а и да я пробвам с експанжъна.

Theseus: The Dark OrbitНово. Дизайнерът на Neuroshima Hex определено има стил, който се усеща при съпоставката на двете игри. И тази е за двама, доста тактическа, с някои иновативни и доволно интересни механики. Първоначално не й обърнах внимание, защото ми се струваше доста абстрактна и поради това трудна за разбиране. Но след като BigBoxGamer си я взе и ми обясни правилата – ихууу, играта е добра! Да, има някои абстрактни елементи, като това че всички се движат само в посока на часовниковата стрелка и то със скорост, зависеща от това колко общо единици има в полето, от което тръгваш – ако примерно тръгваш от поле с 3 единици (независимо твои или чужди) ти си задължен да се придвижиш с три полета в посока на часовниковата стрелка. Моля?

Да, ама няма значение, защото играта компенсира тематично с доста от останалите елементи от геймплея, а пък този абстрактен механизъм на практика прави играта! Много е забавно, че можеш да подготвяш така нещата, че противникът ти да е задължен да ходи на места, които са вредни за здравето му, ако мога така да се изразя! Играта се води за от двама до четири човека, но определено с двама е в пъти по-добра, отколкото с останалите бройки. С повече става съществено по-хаотична и дълга, което идва в повечко за тази игра.

Играта е интересна, но има и някои елементи, които ме карат все още да не мога да си съставя окончателно мнение, което рядко ми се случва след 4 изигравания. Понякога (трябва още да играя, за да кажа дали е често) като че ли може да се стигне до състояние на борда, при което си прецакан и нямаш правилен избор ходове наред и виждаш, че ще загубиш – просто е въпрос на време. Мисля, че е игра, която възнаграждава честите изигравания и всеки път, малко по-малко ти разкрива нови тактически възможности. Определено искам пак да играя.

Pixel Tactics – Ново. Каква игра! Каква игра! На пръв поглед непретенциозна малка картова игра, която си прави майтап с графиките на компютърните игри от 80-те и началото на 90-те години (артът е като на компютърна игра от този период). На втори обаче се разкрива уникално забавна и лека игричка, която едновременно с това може да бъде и немалко мисловно натоварваща, ако решите да я играете така. Какво представлява играта? Това е биткаджийска игра за двама, в която целта ви е да унищожите лидера на противника.

В началото на играта си теглите 5 карти, от които си избирате лидер, който поставяте в центъра на вашия боен отряд, а след това по време на хода си можете да направите по две действия, като например  вкарване на нов герой в игра, атака с герой, местене на герой, теглене на карта и други. Интересното е, че всяка карта от дека ви може да се използва по 5 различни начина, имайки различни характеристики – като лидер; като герой на 3 различни позиции – пред лидера, в неговите флангове или зад него; и като специално умение с еднократен ефект. Още по-интересното е, че всяка карта искате да я използвате по всеки един от тези начини – толкова добри са всички умения, които предоставят.

В интерес на истината уменията са толкова силни, че аз лично много пъти се хилех от кеф само докато ги четях за първи път! В допълнение докато се играе много пъти се чуват изрази от типа на: „What the f***!“ и от двамата играчи – в превод: „Тази карта наистина ли е толкова мощна? Това е счупено!“. Да, счупено е! Всички карти в тази игра а счупени… и това ги балансира! Защото няма една или две счупени карти – всички са такива! И това прави играта уникално забавна и вълнуваща за играене!

Mush Mush! Snow Tails 2Ново. Това е ново, преработено и подобрено издание на играта Snow Tails, която аз никога не съм играл. Новото издание обаче хвана вниманието ми на първо място заради страхотните компоненти. След това осъзнах, че играта всъщност може да се окаже и доста забавна. В нея се състезавате с шейни с кучешки впряг по множество писти, които можете допълнително да разнообразите с поставянето на дървета и специални сгради на и около пистите (и двете са впечатляващи 3D модели, които придават уникален чар на играта).

Впрягът ви се води от две кучета – едно отляво и едно отдясно. По време на хода си може да играете или две карти с еднакъв номер на всяко от кучетата ви, или само една карта на едно от кучетата ви по избор. И в двата случая се събират номерата на картите на двете кучета (ако сте играли само една карта на едното куче, за другото куче продължава да важи картата от предния ви ход) и с толкова полета напред трябва да се придвижите. Същевременно ако едното куче се движи по-бързо от другото, т.е. едната карта е с по-голям номер от другата, то тогава трябва и да завиете толкова пъти по време на хода ви, колкото е разликата между двете ви карти, като завоите трябва да са в посока на по-бързото куче.

Това е основното, като допълнителни правила правят нещата още по-интересни – може да се блъскате в дървета, сгради и други състезатели, като в такъв случай взимате карта „Повреда по шейната“ в ръката си, намалявайки опциите си от полезни карти, които можете да изиграете. Има четири вида сгради, които ви дават специални бонуси ако хода ви свърши до тях – например можете да си махате карти „Повреда по шейната“ или пък да вземете ново, по-бързо куче във впряга си. Играта е бърза и много забавна! Можете да играете само една писта или турнир с поредица от различни писти, което е според мен ще е даже още по-забавно. Играта е лека, но все пак има достатъчни интересно тактическо мислене и плануване на това как ще вземете задаващия се остър завой – ако не внимавате като нищо ще се забиете я в борче, я в сграда, я в друг състезател.

PitchcarСупер игра! По стечение на обстоятелствата не бях я играл от повече от година – каква загуба на забавление в най-чиста форма! Това е още една dexterity game (игра, в която сръчността ви оказва най-голямо влияние върху резултатите ви). Една от най-добрите, бих казал! На практика това е Формула 1, в която колите са дървени дискове, които фликвате(удряте с пръст) и така ги придвижвате по пистата към финала – най-бързият печели! Не е толкова лесно обаче – има множество коварни завои, скокове (СКОКОВЕ!), а и някакви други некадърни участници, които ви се пречкат. Стартът е даден! Нека най-доброто червеното Ферари победи (винаги играя с червено)!

Suburbia – Още едно, трето изиграване на тази игра, този път и с експанжъна, като и този път си прекарах страхотно. Много добра игра – вероятно топ 25 материал. Защото съчетава в себе си елегантни правила с богата тематичност и забавлението да строиш квартала си по твой вкус. И всичко това в красива опаковка. Различните сгради са толкова тематични, че просто ти прави кеф. Искам да я имам, макар да знам, че винаги когато ми се доиграе може да играем с копието на BigBoxGamer – толкова е добра.

[divider]

Най-добра игра на месеца:

Kingsburg

(3-4 игри са на косъм зад нея)

Най-лоша игра на месеца:

Anasazi

 (с голяма преднина)

Приятна изненада на месеца:

Pixel Tactics

 (очаквах, че ще е добра, ама чак пък толкоз…)

 Това е от мен за този месец – беше добър месец за хобито, изиграх доста неща, много от които нови, имаше доста супер забавни и запомнящи се сесии. Такива се очертават и следващите месеци, защото тепърва има да се пробват много от може би най-добрите игри за 2013 година.

Очаквайте разбор на изиграните от мен игри през Февруари 2014 в началото на следващия месец!

С пожелания за много игри и забавления през настоящия месец!

BigBoxGeek

[divider]

Източник на всички снимки:  www.boardgamegeek.com

Memoir’44 – номер едно за мен BigBoxGeek

Когато някой разбере, че имам над 70 настолни игри, следващият въпрос обикновено е коя е любимата ми игра. Имам заучен отговор – Memoir’44! Не, че толкова категорично може да се отговори на този толкова некоректно зададен въпрос…  Защото аз деля игрите на много видове, например взависимост от бройката на играчите, от вида на компанията, с която би следвало да се играе, от темата, от времетраенето на играта, от количеството мислене, което се изисква от играча и т.н. Във всяка категория мога да кажа, че имам една или няколко любими игри.

И все пак избирам да посочвам Memoir’44 за любимата ми игра, без да се обяснявам, че това е само условно. “Защо?” – ще попитате. Защото е една от малкото преминали два много тежки теста – теста на времето и теста за преиграваемост. Играя тази игра редовно от 5-6 години и все още изпитвам огромно удоволствие всеки път, когато я играя. Благодарение на факта, че играта е базирана на стотици сценарии, може да играеш като мен години наред, без да се налага да изиграеш един и същи сценарий два пъти. Всеки път си поставен пред нова игрова ситуация, което е особено ценното на тази игра.

Но нека да обясня малко повече за правилата, преди да продължа с анализа и превъзнасянето по играта!

Това е игра за двама, която е базирана на различни битки от Втората световна война. Всеки сценарий представлява разиграването на дадена битка. От едната страна са нацистите, а от другата – американците (експанжъните вкарват и други нации). Бордът, върху който се играе, е разделен на шестоъгълни полета, върху които преди началото на битката се разполага сценарий, т.е. добавят се различни терени като градове, реки, гори, хълмове и т.н., всеки от които с различни, но елементарни правила. След това се поставят и различните военни единици на стартовите им позиции според сценария. Основно има три вида такива военни единици – пехота, танкове и артилерия. Всяка с различни правила за движение, атака и брой военни (фигурки) в нея. Експанжъните добавят десетки нови военни единици, така че разнообразието в последствие е огромно.

След слагането на борда се раздават по определен брой карти, с които по време на играта се дават команди на единиците. Броят на картите за всеки играч зависи от конкретния сценарий.

Ходът протича по следния начин: избираш карта от ръка и я изиграваш. Най-често срещаният вид карта е за даване на команда на определен брой военни единици от дадена част на борда (сектор) да се движат и атакуват. Тук следва да се спомене, че бордът е разделен с пунктирна линия на три сектора – център, ляв и десен фланк. Та, съответната карта ти дава право да даваш команди само на единици от съответната част на картата. Първо, имаш право да преместиш всички единици, които решиш, до лимита, даден ти от картата. Различните единици имат различен начин на движение, като теренът също влияе на движението – на някои терени трябва да спреш, на други влизаш само от съседно поле и др. такива. След това атакуваш, като се използват специални зарове. Съответно всяка единица атакува с различен брой зарове, който се модифицира и от терена, на който се намира съответната единица и атакуваната единица, както и от разстоянието между тях. След хвърлянето на зара, успехът на атаката се определя от целта, която си атакувал. Така например, ако си атакувал пехота, всяка страна на хвърлените зарове, която сочи пехота е удар, както и гранатата, която пък уцелва всички единици. Интересното е, че пехота има на две от страните на всеки зар, така че като добавиш и гранатата, лесно можеш да сметнеш, че с всеки метнат зар имаш 50 % шанс успешно да удариш пехота. За сметка на това, за да свалиш танк ти трябва зар със страна танк, която е само една, плюс гранатата. Артилерията пък се удря само с граната! Другите страни на зара са звезда, която в общия случай е пропуск, но има множество допълнителни правила, които я използват като допълнителен удар, например самолетите удрят и на звезда, или пък други специализирани единици удрят и на звезда срещу определена цел – например антитанковата пехота срещу танкове. Последната страна на шестсенния зар е флаг, който задължава атакуваната единица да се измести с едно поле назад. Ако няма накъде да се премести, защото е блокирана от други единици или непроходим терен, всеки флаг, който не може да изпълни се брои за допълнителен удар по единицата.

За всеки удар, атакуваната единица маха една от фигурките си. Интересното е, че дори останала с по-малко фигурки, единицата продължава да има същата атакуваща сила като военна единица с максимален брой фигурки. Това е критикувано от някои като нереалистично, но за мен е доста гениално от гледна точка на подобряване на геймплея, защото ти дава допълнителни опции. Да приемем, че атакуваща сила на единицата се намаляваше – тогава след понасянето на 2-3 удара, единствената разумна опция би била единицата да се премести назад, за да не бъде унищожена напълно. Ниската й атакуваща сила би направила неблагоразумно да атакува. Докато при пълна атакуваща сила имаш избор  –  дали да атакуваш (макар и да съзнаваш, че ще бъдеш лесна жертва за противника на следващия ход), или да бягаш, което си остава опция.

Различните единици се различават и по броя на фигурките в тях – така например пехотата се състои от 4 фигурки, танковете са 3, а артилерията – 2. Когато и последната фигурка от военна единица бъде унищожена, атакуващият я играч печели един медал, което се отбелязва с последната фигурка от унищожената единица на специално място на борда, отброявящо медалите. Целта на играта е спечелването на определен брой медали, според сценария – обикновено 5-6. Медали могат да се печелят и чрез постигането на определени специфични цели по картата – например завладяването на град, излизане от определено място на картата с твоя единица и други.

Освен посочените горе карти, има и тактически такива, които ти позволяват да правиш специални неща, като например да атакуваш с повече зарове в близък бой, да лекуваш единици, да атакуваш с артилерията два пъти, да я местиш три пъти по-бързо от нормалното или други подобни.

Интересна е игровата механика, че можеш да даваш заповеди само на единици, за които имаш карта в съответния сектор – това понякога води до неприятни ситуации. Например при лош късмет може няма как да дадеш команди на единиците, които искаш, но пък това създава много важното усещане за „fog of war”, т.е. не знаеш къде със сигурност противникът ти ще играе на следващия си ход. Иначе би било много по-предвидимо и не толкова интересно Освен това би довело до прекалено анализиране (подобно на шаха). А и със специалните карти, които командват бази не в отделни сектори, а на по-свободен принцип (като например 4 пехоти), това до голяма степен се поставя в едни разумни граници. Следователно много редки са случаите, в които можеш да се чувстваш тотално прецакан от картите.

Във връзка с това мога да кажа, че играта има и добро количество „hand management” (управление на ръката с карти), защото определено не е най-добрата тактика да играеш винаги най-силната си карта всеки ход. Можеш да я запазиш за бъдещ ход, като подготвяш нещата така, че да има още по-голям ефект. Например, може да прехвърляш някои единици в центъра в единия ход, а в следващия да изиграеш картата „Мести и атакувай с всички единици в Центъра“; или пък ако твои единици са в съседство с две противникови единици, можеш вместо веднага да изиграеш картата, даваща ти право на 4 единици да атакуват в близък бой с допълнителен зар, да изчакаш и засега само да преместиш още 2 единици в съседство, за да използваш пълния потенциал на картата следващия ход.

Компонентите на играта са на отлично ниво – като почнем от картата, тайловете с терени, фигурките – всичко е направено, за да издържи дълго време. Аз съм изиграл стотици игри и всичко все още е в перфектно състояние, с едно изключение – заровете. Те са дървени (любимите ми) и логично, с времето боята почва да се поизносва. Засега обаче това не е проблем – след стотиците игри, все още е напълно разбираемо какво изобразява  всяка страна на зара, а поизносеният им външен вид ги прави дори по-автентични и по-привлекателни за игра, поне за мен. Така че все още играя с тях, макар да имам и допълнителни, чисто нови зарове от експанжъни. Много приятно допълнение към компонентите са т. нар. Cardholders – държачи на картите, така че да можеш спокойно да гледаш едновременно всичките си карти, а не да ги държиш и прехвърляш в ръката си. Ползвам ги и за много други игри, защото са голямо удобство (а за играта Hanabi са си направо задължителни). Артът по картите и терените също е страхотен.

Правилата са много ясно и добре написани, с много примери и илюстрации. Никакъв проблем тук. Освен това за всички видове единици, терени, нации и специални действия има карти, така че когато ти трябва да свериш някое правило, можеш бързо и лесно да намериш нужната ти информация, без да ровиш в различни книги с правила (а техният брой набъбва с всеки експанжън). Вместо това можеш да използваш само няколко тестета с карти, съдържащи всичко, което ти трябва (а картите са дори номерирани, като техният номер е посочен в сценария, който ползва съответната по-специализирана единица, например).

Базовата игра включва 16 сценария, които са напълно достатъчни за немалко време. Безплатно от сайта на издателя Days of Wonder можете да си изтеглите още множество официални и стотици неофициални сценарии, направени от фенове.

Играта може да се играе и онлайн срещу заплащане, като в зависимост от пакетите, изиграването на една игра ви излиза между 5 и 15 стотинки. Самото инсталиране на програмата ви дава около 40 безплатни игри.

Няколко думи и за поддръжката на играта от издателите Days of Wonder – тя е меко казано феноменална! От излизането си през 2004-та, всяка година излизат средно по 2 експанжъна, така че ако си фен на играта, едва ли ще те оставят да скучаеш дълго – тъкмо си изиграл последния експанжън и се появява нов (аз даже съм малко назад с материала). Експанжъните добавят много към играта, много! Вече има около 20 експанжъна, някои от които са уникално добри. Експанжъните пренасят битката и по другите фронтове на Втората световна война. Те представят и други нации, със свои специални правила, добавят самолети с физически фигурки в играта (а не само с абстрактна карта, както е в базовата игра), десетки нови терени, единици и стотици сценарии. Добавят се и нови игрови формати, като Breakthrough и Overlord – при тях се играе на по-голяма карта, като там има възможност и за игра с повече от двама играча. Особено ми харесват и вече излезлите две книги с кампании, които ти дават възможност да играеш поредица от сценарии в кампания, като изходът на битката предопределя коя ще е следващата.

Уникалното в тази игра е, че съчетава в себе си перфектното за мен съотношение на мислене, късмет и забавление. Всеки ход имаш определено количество опции за игра, които не са прекалено много, че да се бави ненужно играта, но и не са прекалено малко, че да играеш на автопилот. Оживлението и напрежението всеки път, когато метнеш заровете, играе голяма роля за наслаждаването ми от играта. Много често игрите завършват така, че ако единият не спечели този ход, то другият ще спечели на следващия – поне така би трябвало, но точно тогава заровете започват да показват фриволната си страна и се получава доста забавно и изпълнено с напрежение преживяване!

Базовата игра може да се намери в България за около 100 лв. За експанжъните ще ви трябва специална поръчка, защото не се намират по нашите ширини, но си струва, уверявам ви.