Всички публикации от Чавдар Чанков 'BigBoxArmageddon'

Настолни игри

Zura – звезди, отшелници и мистични същества

Вашият коментар

               Светът на Зура се завръща в нова игра! Коя беше предишната, ще попитате вие? Казах ви, че ще забравите „Hasp“ бързо. J Малките деца вече са тийнейджъри. Наближава лятното слънцестоене и родителите им ще ги заведат на чудна дестинация. Мистичния оазис Церцура.  На връщане обаче се загубват. Звездите изчезват. Възрастните губят ориентация. Затова молят внуците си да намерят също толкова мистичните обитатели на това място и да ги помолят за помощ. Звездите да се появят отново и възвърнат баланса на света. Изобщо Couchsurfing-а явно е на мода тук. Вие влизате в ролята на тези тийнове. Лутайки се ще търсите обетованата земя, като по пътя ще завързвате нови познанства със същества, които ще ви помагат, или пък не.

               Играта в своята същност е мемори игра. Добавя се събиране на сетове и карти със специални умения и воала. В началото на играта всеки получава по шест карти с местности. Поставят се осем Церцуриански карти с персонажи с лица надолу, а една карта с местност се оставя видима (изхвърлена). На ход играч първо допълва ръката си до шест карти, ако има нужда. Може да взема най-горната от изхвърлените, така и от тестето с местности. След това играе колкото карти иска/може от един и същи цвят. Ето и забавната част:

  • Ако изиграе една или две не се случва нищо.
  • При три еднакви се обръща една от Церцурианските карти.
  • При четири вече се обръщат две карти.
  • При пет играчът първо тайно поглежда някоя от картите, а после обръща две карти, видими за всички.
  • При шест вече идват вълшебните моменти. Освен тайното поглеждане на една и обръщането на две играчът получава право и да открадне най-горната карта на съперник. Гадничко нали?

Ако някоя от обърнатите карти съвпада по цвят на играните карти, то активния играч ги получава и си прави купчинка. Като картата, която е отгоре е активна и освен точки ще му носи и специално умение… докато не бъде закрита. Ако спечелиш повече от една карта този ход, то ти избираш коя да е най-отгоре. Освен стандартните герои, даващи точки и умения две специални групи. Зуриански импове и отшелници. Първите са много досадни. Те са минус точките в играта. Ако в хода си обърнеш една такава карта всичко е наред, но тя остава обърната, за различка от останалите. По-късно е вероятно някой да обърне втора. Тогава той взема и двете карти в купчинката си и губи точки. Отшелниците пък очевидно обичат да си говорят с хората, затова без значение какъв тип карти играеш, обърнеш ли такава карта, те винаги идват при теб. Играта продължава докато не намерите всички персонажи. Тогава се броят точки, звездите се появяват, животът продължава. Ура!

               Малко учудващо, но въпреки притесненията ми играта си работи. В никакъв случай не е иновативна, запомняща се или велика, но пък не е и неприятна. Историята няма нужда от коментар, в книжката тя заема около десетина реда колкото да кажем, че съществува. Картите са с приятни рисунки, но са с ужасно качество. Не се трогвам особено от графика и дизайн на игрите, но тези хартиени неща, наречени карти са неприятни. Естествено цената е подобаваща, така че може и да се преглътне този минус. Уменията вкарват интересен геймърски привкус в тази иначе доста детска игра. Да, няма уау елемент, но пък не пречат. За по-малки деца спокойно могат да бъдат игнорирани и да се играе просто мемори с броене на картите вместо точки накрая. 

               + Става за игра с деца;

               + Продължава максимум 20-25 минути;

               + Уменията са приятна добавка към играта;

               –  качеството на картите е лошо;

               – историята не допринася с нищо;

               – Зурианските импове са досадни гадове!

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Hasp – безлична игра за по-малките

Вашият коментар

Наскоро си говорихме за еволюцията при Trick-taking игрите. Как те се превръщат в социални, дедуктивни и прочее страхотни игри. В пълен противовес с горното твърдение до мен достигна Hasp. Най – обикновената игра от този тип, която съм срещал.

               Но всичко по реда си. Да започнем с историята. Вие сте деца от Зура. Натоварени сте със задачата да събирате ценни предмети  – корени, растения, камъни и кости. Всички те биха били полезни на възрастните за готвене, медицина, изследователска дейност и така нататък.

               Разделяте се на два отбора и се надпреварвате да събирате тези ценности, за да зарадвате по-старото съсловие на обществото. Получаването на неща очевидно в тази вселена се получава с играта на карти. Та ето и как. Препоръчително е да сте четирима души. Раздавате си по три карти на играч. След това залагате зелени камъчета за това кой ще спечели ръката. Първият играч може да заложи колкото иска, останалите след него избират по ред дали да покажат висока карта, за да вдигнат залога или не. Има и две допълнителни възможности. По всяко време можете да заложите за това, че ще хванете всички или николко ръце в следващата игра. Това вдига цената на рунда с две камъчета и играта започва. Раздават се допълнителни четири карти на човек и пръв е човекът в ляво от раздаващия. Ако има залог за хващане на всички/николко ръце в момента, в който се случи така, че отборът обявил bid-а да не може да го изпълни автоматично, победата се начислява на другите състезатели. В противен случай се изиграват всички седем ръце, броят се малките точици под числата на картите и отборът с повече печели рунда. Победителят печели броя камъчета, заложени за този рунд вив вид на точки. Който събере дванадесет точки печели играта и похвала от възрастните в селото.

Картите са пет цвята. Четири за различните местности, с нарисувани по тях деца и пети с възрасните в селото. Когато някой играе карта останалите са длъжни да отговорят със същия цвят. Ако не могат да длъжни да цакат. Козът е случайно определен с обръщане на карта. Ако се обърне обаче карта със старейшина тогава се играе без коз… но пък картите със старейшини винаги са коз. Ако се обърне карта с местност, тогава картите от този цвят са коз, а старейшините пак са коз. В общи линии възрастните винаги могат да се месят в делата на мъниците. На всичкото отгоре картите на бабите и дядовците на селото са с по-висок номер, така че винаги печелят ръката.

               Артът на играта не ме впечатли особено. Картинките са с еднакви деца за едно и също число, като се различават само по цвета на локацията. Картите с възрастни са уникални, просто защото са по-малко и няма как да са с детски физиономии, нали? Все пак оценявам факта, че числата на картите са поставени и в четирите ъгъла на картата и винаги можеш да се ориентираш какво имаш.

               Геймплеят е далеч от оригинален, въпреки че хора на незапознати с trick-taking игрите им допадна. Да, няма как да направиш велик ход, планирайки четири карти напред, или пък да излъжеш всички с тайна роля, или каквото и да е малко удоволствие от живота на геймърите, но играта е простичка и лесна за схващане, а това е плюс за неопитни играчи. За мен остава загадка защо дизайнерите са решили да се залага на три от седемте карти, с които ще играеш. Та това е по-малко от половината. Но това са бели кахъри.

               Играта трудно ще влезе в нечий топ 100. Вероятно трудно ще бъде запомнена дори. Но все пак ако имате деца.. дайте ѝ шанс. Нека събират растения и кокали. Може би ще оценят игра направена за тях.

               + опростена и подходяща за нови играчи;

               + игра с картинки на деца… за деца;

               + предлага различни възможности за игра с трима и четирима;

               – нищо иновативно или поне интересно за опитните;

               –  артът и темата не са особено впечатляващи;

               –  липсва уау елемент.

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Bitcoin Hackers – завръщане в уновщето

Вашият коментар

Като дете обожавах игрите с карти. Война, 3-5-8, Макао, Румб, Пастра и още много. Понякога се събирахме с приятели и си измисляхме версии на тези популярни игри. Какво ще стане ако вместо 3-5-8 го направим 3-4-9 например. Изпробвали сме безброй възможности – бяхме креативни деца.

               Наскоро попаднах на игра, която е сякаш изпаднала от нашите детски фантазии и то… не заради темата – Bitcoin Hackers. Нооо нека да започнем отначало. В Bitcoin Hackers вие сте най-добрите хакери в света. Решили сте да хакнете голям Биткойн акаунт и всеки иска парите само за себе си. Затова вместо да работите заедно и да разделите плячката вие се борите помежду си докато се опитвате и да докопате паролите на горкия Биткойн портфейл.

               Това, което ще правите е да играете карти, да си пречите с карти и да се опитате да се отървете от всички… карти и да достигнете до три кода за достъп, които са… изненадаа – карти.

               Какво се случва в играта? Всички започвате с по шест карти и се опитвате да се отървете от тях. За целта, когато ти дойде реда трябва да спазиш условието на предишната изиграна. Картите са с числа от 1 до 9 и знак: „плюс“ или „минус“.  Знаците са и правилото за игра – съответно по-високо или по-ниско от предното изиграно число. Ако не можеш тогава си хакнат: преброй колко карти са изиграни досега и изтегли от тестето карти равни на броя на половината от изиграните карти. Доста грубичко а? Къде всъщност е врътката в играта? Когато играеш карта числото и една малка стрелкичка показва кой ще играе. Преброяваш до показаното число, в съответната посока и воала, това е следващия в реда.

               Правилата са елементарни. Затова дизайнеръте на играта са направили и три нива на трудност. Това беше първо ниво. Във второ се включват и специалните умения на картите. Карат следващия да изтегли карта, модерират картите в ръка и други благини. При ниво Експерт се добавят и роли. Специалисти по.. хакерските му неща. Те дават допълнителни умения на играчите и правят играта по-интересна.

               Има два типа хора – едните добри с числата и такива, които никак не се спогаждат с тях. Успях да изпробвам играта в смесени групи от двата типажа. Математическия усет помага много за изживяването. Някои от играчите просто имаха доста голям проблем да се ориентират коя карта какъв резултат ще даде. Това определено намалява удоволствието от играта. Хората с по-математическо мислене доста по-лесно се ориентираха и можеха да планират и да се забавляват.

               Та… изводи! Играта е относително забавна, бърза, а на по-високите нива и стратегическа. За съжаление, както  копането на биткойни, така и  механиките в играта вече малко се поизтъркаха. Има много други игри, които са по-добри и по-иновативни. Ако в теб все пак дреме неосъществен хакер то докажи се сега или замълчи завинаги!

               + Забавно е да се играе с програмисти;

               + Още по-забавно е да се играе с пияни програмисти;

               + Можеш да сбъднеш мечтата си за крипто богатство;

               – Вече ми омръзна от биткойни;

               – Постоянното смятане убива удоволствието;

               – Специалните умения не се чувстват особено вълнуващи.

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Rebel Nox – Хаотична революция

Вашият коментар

Trick Taking игрите еволюират. Те стават все по-социални.  Да хванеш ръка-две вече не е достатъчно, за да спечелиш. Нужни са и наблюдателност, преговори, добра стратегия.

Такава е и най-новата игра  на  Aporta Games – Rebel Nox. Нека да я приемем като продължание на предишишна тяхна – Capital Lux. Те си приличат по три неща: Артът може да се определи като експресионистичен, с доста приятни топли цветове.  И второ – лекият, на пръв поглед, геймплей има доста дълбочина и блъф. Последно, но не по значение – двете игри споделят общ свят.

 Lux не е просперирал особено, въпреки всички наши лукави планове досега. Настанали са смутни времена и бунтовници и лоялисти се борят със зъби и нокти да наберат достатъчно последователи, за да докажат правотата си. Ние влизаме в ролята на тези агресивни хора и ще си поиграем със съдбата на Lux.

Нека опитам да обясня за какво става дума откъм геймплей. Цветовете са три на брой – червен, син и жълт. Те символизират Религия, Мъдрост и Търговия.  Освен това има и три бонус карти, символизиращи бунтовниците. Всички играчи получават по девет карти. Изтеглилите бунтовна карта обявяват, че този рунд ще бъдат срещу режима и сме готови да започнем. В средата на таблото има наредени шест локации в пирамидална форма. Водачът на размирните елементи избира една от тях за атака и изиграва карта. Този ход това е основната боя и всички, които могат са длъжни да отговорят. Ако не – можеш да козиш като правилата са следните – жълто може да се кози със синьо, синьо с червено и червено с жълто.  Има допълнителен маркер. Той стои под територията, за която се борим. На него са нарисувани и възможните комбинации на взаимодействие между основната боя и коза. След като всички изиграят карта – този, изиграл най-висока карта печели територията за себе си. Взема картата, символизираща територията пред себе си и изпълнява умението, ако има такова. След това спечелилият взятката отново избира локация и цвят и играе карта. Всичко се повтаря шест пъти, докато се вземат всички локации.

Да не забравим обаче –  самите игрални карти също могат да имат едно от трите умения в играта:

  • Убиец – унищожава най-високата карта/коз. Възможно е ако е прекалено висока стойност дори да се самоубие;
  • Инфилтратор –  играчът с най-ниска карта тегли една или няколко карти, за всеки такъв символ, от играчът спечелил локацията;
  • Последното, незнайно защо, е останало без наименование. Да го наречем „флаг“ – то се добавя към стойността на базата.

Остава да смелим и начините за победа и сме готови. След като рундът свърши се проверява кой от отборите е събрал повече флагове  от локации. По-убедителният отбор печели допълнителни последователи, а двата отбора си обръщат събраните досега флагове в последователи. Ето и вълнуващата част. Събраните точки се натрупват. Ако в края на някой рунд фракцията, която представлявате е събрала достатъчно последователи то тя печели, а всички, които са яхнали вълната и са част от отбора в момента печелят автоматично. Няма значение колко и дали въобще сте допринесли за каузата. Стига само да сте в правилната партия. Познато а?

Има и някои дребни правилца относно това как работят уменията и колко точки са нужни на отбор за победа, но ви препоръчвам да си намерете играта и да ги пробвате сами. Струва си. Играта звучи странно. Мноого странно. Прочетох книжката с правила няколко пъти и не бях никак сигурен дали разбирам какво да очаквам от нея. Не ме разбирайте погрешно. Тя е съвсем кратка и добре написана, но е различна от очакванията за обикновен Trick-Taking. Цветовете, които играем не са постоянни, правилата се сменят постоянно, ролите на картите могат да съсипят и най-добрата стратегия. Съюзниците ти в началото могат да се променят само с една карта…. Хаос в чиста форма. Все пак сте посред политическа криза. Аз обичам хаоса. Особено когато си е съвсем тематичен и очакван. Затова харесах и тази странна игричка. В нея си има всичко – доза стратегия, социален елемент, хаотичност. Общо взето има всичко нужно една 30-минутна игра да се превърне в голяма забава.

  • Различна от игрите в жанра, но подаваща тон какво ще ни донесе бъдещето за жанра;

+     Доставя достатъчно стратегическа мисъл и хаос, правещи я идеална както за семейно преживяване, така и за филър между две тежки игри;

+     Играта блесва, ако се играе в една и съща компания;

–      Как се обяснява такъв хибрид, хммм?

–      Артът на някои от картите се повтарят с оргиналите им в Capital Lux;

–      Ако не обичаш Trick Taking едва ли ще променим мнението ти сега.

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Да си построим Underwater Cities – емоционално ревю

Вашият коментар

Всички знаем – Земята е пренаселена. Все още не сме готови да колонизираме Марс и Луната.  Да изтрием половината население на планетата си е геноцид. Какво е решението? А защо не прекрасни подводни градове? Те са по-достъпни. А всъщност вече има няколко проекта. Всички те изглеждат приказно. Особено с нужното количество флора и фауна около тях.

Вероятно някой от проектите е вдъхновил и Delicious Games и моя нов любим дизайнер Владимир Суши. Таааа, както вече стана ясно – Underwater Cities е игра, в която създаваме комплекс от множество градове в световния океан, заедно с прилежащата им инфраструктура. Както може да се очаква, всичко, което правим ни дава точки, а те от своя страна ни водят до победа и световна доминация мухахаха… ъъ не, това беше друго. Тук и победителят и загубилите могат да се насладят на своя прекрасен и реализиран план за облагородяване на водната шир.

Механиките в играта са семпли. По време на ход играч трябва да си избере позиция по борда и карта, която ще играе. Ако цветът на картата съвпада с цвета на избраното поле може да изпълни действията и на двете в избран от него ред. Ако пък не – е тогава картата просто бива изхвърлена и се изпълнява само полето. Възможните цветове са само три – червен, зелен и жълт, като ценността на полетата и картите варира. Най-силни са жълтите полета, но пък картите от съответния цвят са с най-мижав ефект. Червените полета и карти са междинни и малко ситуационни. Зелените от своя страна са с най-слаби полета и мощни карти. Когато всички играчи изиграят по три действия рундът приключва. След 10 рунда играта минава в графа – „Ее, още само 1 ход и щях да бия“.

Звучи бързо нали? Трийсетина действия и Финал. Поне на мен така ми се струваше. Е, играта е доста сериозна главоблъсканица. Оказва се, че 40 минути на човек е доста оптимистично предположение. Играта си е 3+ часа в повечето случаи с трима. С четири играча вече става страшно. Винаги има много възможности, коя от коя по-привлекателни. Освен това искам да изиграя тази червена карта, даваща ми хиляда ресурса, но пък това жълто поле ми позволява да сложа нов град, а пък другия рунд ще остана последен и ще ми вземат полето…  Всяка стратегия е валидна, всяко действие ще се отплати рано или късно. Няма грешен старт, а по време на ходовете искаш да направиш много неща, като времето е малко. Постоянно искаш да помислиш още малко, да сметнеш още веднъж дали няма да получиш повече от друга опция.        Нека да мина през възможностите на полетата:

  • Може да се правят два вида градове: Симбиозни и Несимбиозни. Първите са червени и дават точки няколко пъти. Вторите са бели и дават точки само в края на играта;
  • Важно е да се правят тунели, свързващи градовете: изглеждат безполезни в началото, но не ги подценявайте, няма как да заселите град без да бъде свързан в основната мрежа;
  • Неизменна част от градовете са техните ферми, лаборатории и инсталации за обезсоляване, а можете дори да ги подобрите;
  • Добре е да се купуват и Специални карти, те са по-силни действия или ви дават право да изкарате много точки за някое постижение (например: многото Симбиозни градове)
  • Винаги може просто да вземете няколко ресурса за бъдещо ползване;
  • Да се подмажете на ООН, за да сте по-напред в реда за следващия ход;
  • А освен това можете да наемате Асистенти, които да помагат в тежката работа.

Всяко поле е ценно и правилното използване е ключ към победата. Това е евро-частта на играта. Играчите искат да използват пълните възможности на полетата, но останалите не спят и също на свой ред се възползват от най-сочните опции. Тази част е изпълнена чудесно. Има добра дистрибуция на най-ценните действия, така че да можеш да си позволиш някой рунд да не се бориш за първо място, но пък и не са прекалено много, за да неглижираш съвсем оптимизирането на ходовете си. Тук е и основната разлика между трима и четирима: Добавянето на бонус поле в играта за максимум играчи: клониране на използвано от друг играч поле срещу една паричка. Не е нищо невиждано, но работи.

Втората част на играта – нека не забравяме картите! Те са солта на играта. Често дават насока на хода и не искаш да бъдат похабени. Те са разделени на три тестета. По едно за всяка епоха, като очаквано стават по-добри и с повече бонуси при игра. Картите биват няколко типа: еднократни ефекти, асистенти, специални карти, постоянни ефекти и производствени ефекти.

  • Картите с еднократни и постоянни ефекти правят точно това, което се очаква от тях: дават еднократен или постоянен бонус на играча;
  • Специалните карти се вземат малко по-трудно и се плащат, за да бъдат играни, но са със силни ефекти;
  • Картите Асистенти са особено интересни. Те стоят на борда. Но са ограничени до максимум 4. Ако искаш нов Асистент трябва да премахнеш някой от старите. Те се активират от специални полета и ефекти, и се ползват трудно, но пък предлагат сигурност;
  • Производствените ефекти също се подразбират – дават нещо, но само при производство.

Може би сега е моментът да кажа, че производството е малко странно. То се случва само 3 пъти в играта – след 4-ти, след 7-ми и след 10-тия рунд. През останалото време се оправяй с каквото можеш. Това е времето за възстановяване на изразходвани Асистенти и хранене на градове и разни дребни точкувания.

Картите могат да бъдат временно решение или доста приятен двигател, който осигурява нужните ресурси за преживяване сред доста малкото производствени възможности на градовете ни.

Мога да говоря още много за правилата, но ще те оставя да откриеш подробностите  сам/а 🙂 А има още дреболии разбира се, но пробвай, няма да съжаляваш.

Играта е красива. Картите са забавни, тематични и с приятни цветове и илюстрации. Има малко странен момент с повтарящите се илюстрации. Картите правещи сходни неща имат една и съща рисунка. Според мен те са оставени еднакви от „геймплейна“ логика.

Картите между епохите градират като цяло. Не е обаче нещо велико. Има дори карти от първа епоха, които дават по-добри неща, в сравнение с подобни от трета. Но може да кажем, че в първа епоха градиш двигател, във втора се засилваш поправяйки каквото можеш в движение, а в трета береш плодовете.

Играта е за трима. Точка. С повече играчи играта става бавна без да допринася положително към  усещането. С трима души Underwater cities е страхотна. Не напразно се шуми толкова около нея. Много хора вече я включиха в „ТОП класациите си“ на игрите за годината. Очакваме експанжън. Поне един. Може и два.

Нека обобщим. Обичаш да си образуваш мозъчни гънки? Underwater Cities ще го уреди. Играта е за сериозни геймъри. Горещо препоръчвам. Истината е, че обожавам играта.   Нямам търпение да я пробвам пак. Дали с нови хора, или същата група, с които я играем вече няколко пъти, няма значение. Да, играта награждава множество изигравания, но след първия път вече ще си видял достатъчно, за да знаеш какво да очакваш.

И както се казва в правилата: Без значение кой печели, отделете време, за да се полюбувате на мрежата от подводни градове, които сте направили. Защото благодарение на вашите усилия, милиони сега имат храна, вода и подслон.

Чудесна работа!

Източник на снимките: www.dailyworkerplacement.com

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Shikoku – Пътят към храма

Вашият коментар

Човек и добре да играе, идва ден да пише ревюта. След много, много време на колебания идва и моят ред.

Първата е една от голяяямото количество игри от Есен, до които се докопахме (и все пак можеше повече).

Shikoku е новата, различна, състезателна игра на GDM Games. Наскоро Деян говори за Q System и нейната нестандартна система. Shikoku е със сигурност, ако не чак толкова иновативна, то със сигурност свежа и предлагаща интересни решения на наболели проблеми в жанра.

Шикоку (Shikoku) е четвъртия по големина остров в Япония. Известен е със своите 88 будистки храма. В живота си всеки японец трябва да поеме пътя на пилигрима и  направи поклонение пред всички тях. Цялостната обиколка на храмовете продължава около 11 дена из доста красива и одухотворяваща местност. Ако ви е омръзнало да ви говорят за Камино, вече може да опитате нещо различно. 🙂

Стара японска традиция гласи, че до 42-рата си година всеки мъж (33 години за жените) трябва посети задължително поне 23-тия храм – Якуши  (Yakuōji (薬王寺)). Това е храмът на Краля на лечителите. В противен случай ги очаква тежка година с лош късмет и беди.

За да избегнем тази безрадостна година група пилигрими тръгваме на поклонение. За да изкачим 33-те стъпала на храма обаче не е лесна задача, защото на всяка крачка трябва да оставим по монета, докато пеем мантри за здраве, благоденствие и т.н. Японското общество обаче не харесва крайностите. Затова най-напористият, или известен още като първият стигнал до пагодата, е дисквалифициран и печели втория пилигрим, да де, играч. Ако сме по-голяма групичка то същата ужасна участ ще да сполети последния, а предпоследния играч също ще се окъпе в славата на победител.

С други думи целта ни е да се състезаваме по стъпалата на храма, но накрая на играта печелят играча на второ и предпоследно място.

Написах го пак, защото докато разучавах правилата го прочетох няколко пъти, докато потвърдя, че съм разбрал правилно. В крайна сметка коя друга игра се интересува от не-първите. 🙂

За изкачването на стълбите всеки пилигрим играе по една карта в съответния ред. Картите се пренареждат във възходящ ред и повечето играчи движат своите мийпъли по борда с толкова стъпки колкото им казват обувките по картата. Кои не се движат? Ами разбира се – втория и предпоследния. Те просто остават на място. Как става допълването на карти? Все пак започваме само с три.  Изиграните карти остават за следващия рунд като пазар. При допълването първият играч получава карта на случаен принцип от тестето и има правото да играе последен следващия рунд. Всички останали избират по една от изиграните преди карти спазвайки новия си ред. Оставащата една карта (така де, първият играч не си взема от пазара) бива изхъврлена и не влиза повече в игра. Това продъжава колкото рунда е нужно на някой да стигне до края на пътя и да влезе в храма… за да загуби. В края на този последен рунд, потретрвам – „вероятно“, печелят вторият на стълбицата и предпоследният. Тъй като играта е сууупер приятелска при равни, в края на стълбицата печелят всички на полето.

Играта е семейна. Спокойно може да я играете с деца. Цялото забавление не е по-дълго от 20-25 минути и е доста наситено със събития, за да се разсейваш. През повечето време  има интерес какви карти слагат играчите и дали няма да те оставят без движение точно когато имаш най-голяма нужда от него, защото как пък всички се движат толкова бързо, а аз съм още на третото стъпало, аааааааа…

Началото е малко мудно, но към края всяка карта и всяка стъпка има огромно значение. Във всички състезателни игри се случва често някой да изостане много от първия и просто да си гледа в телефона до края на играта. Тук този проблем е решен брилянтно. Никой не иска да е прекалено напред или прекалено назад. А и с едно–две спирания всяка преднина бива стопена за секунди. Със сигурност е твърде приятелска за заклети геймъри, но за начинаещи в хобито и за семейства с деца над 7-8 години играта ще бъде много на място.

+ Високо ниво на ангажираност на ходовете на другите;

+ Всеки има шанс за победа до последния момент;

+ Може да се играе от до 8 души, а и от деца.

– Стълби.. никой не обича да изкачва стълби.