четвъртък, ноември 23, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Arena: For the Gods – „Кралят“ на биткаджийските игри?
Arena: For the Gods – „Кралят“ на биткаджийските игри?

Arena: For the Gods – „Кралят“ на биткаджийските игри?

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Винаги съм бил фен на Арена тип игрите. Влизам ви направо с бутонките, защото както е ясно от заглавието, точно това ще получавате в лицето всеки ход, докато играете.

Това си е биткаджийска игра с прозаична тема на митологични образи и същества, които се млатят в съвсем буквално  гладиаторска арена.

Ще бъда малко лицемер и ще си противореча на заявената преди малко любов с твърдението ми, че все още нямам игра от този тип, която да се е задържала в колекцията ми. Може би най-големия претендент за титлата „Господар на секцията“ в жанр „Шамари в арена“ беше The Ultimate Warriorz, но за съжаление, играта се изтърка след 2-3 игри и просто нямах желание да я вадя повече.

Очевидните две заглавия от този жанр, за които всеки геймър се сеща, щом чуе арена игра със зарове са King of Tokyo и King of New York. Е, и тези съм ги играл… но тези дори са в дъното на всяка класация за биткаджийски игри, която бих могъл да скалъпя.

Хвърлям разни имена на игри, не само защото обичам да се правя на големия играч, а и защото Arena: For the Gods има нещо общо със системите. Хвърлянето на зарове и сравняването с карти е от кралете, а движението по арената е от Ултимативните войнизи.

… С тази разлика, че играта е нива по-дълбока и от двете. Системата със заровете е далеч по смислена от кралете, а движението по картата не е само фиктивно (както е  Ultimate Warriorz), но си изисква сериозно тактическо мислене.

Arena: For the Gods е игра на Iello (създателите на франчайза с кралете) и както се очаква от тези визуални терминатори, играта е със зашеметителен арт и презентация. Качеството на компонентите е фантастично, макар и само картон, а илюстрациите изкачат със своите топли и изпъкващи цветове. Като казвам „изкачат“, имам предвид съвсем буквално изкачат!

Някои от илюстрации излизат от рамките. Куул.

Основната разлика от другите аренни игри, е че тази не започва директно от шамарите, а има известна доза подготовка. Тук има фаза, в която играчите събират екипировка. А по-скоро – оръжие, броня, магия и нещо, което да яздят.

Това става с добрия стар аукцион. Който ме познава, знае, че една от любимите ми механики в игрите е наддаване. Тук се използва противоречивото „сляпо залагане“, в което всеки тайно избира колко ще заложи и после независимо дали е спечелил или не – губи всичко, което е заложил. Това може да ви звучи като тежка загуба на ресурси, но чакайте да чуете следното. Всеки залага с кръвта си! Не своята истинска, но би-май-гест, само не цапайте картите.

Играчите започват с 20 точки живот, които си държат зад параван. Когато залагат в първата част на играта за екипировка, те решават колко са готови да дадат за определено оръжие или магия. Още по-тънкият момент е, че дори и нищо да не заложите, вие пак ще получите нещо – просто ще бъде това, което е останало. Но дори и то няма да е за изхвърляне. Повярвайте ми – в тази игра нищо не е за изхвърляне… освен, може би, промото за King of Tokyo, с което пристига играта.

Първо се обръщат 4 карти с оръжия и играчите залагат тайно. Който спечели, той избира пръв. Който е последен, събира огризките. След това се залага за същество за яздене, брони и магии. Бихте си помислили – щом така или иначе ще взема нещо, защо да залагам?

Ами поради две причини. Първо – не бихте искали да вземате карти, които изискват едни и същи зарове. Така ще ограничите тотално възможностите си по време на битка и ще се надявате да хвърляте еднакви зарове.

И второ – картите имат синергия помежду си и бихте искали да си изградите стил и характер на боеца си с помощта на тези карти. Мислете по този начин – вие самите изграждате клас и специални умения на вашия герой. Например, няма смисъл да си слагате много умения за близък бой, но да нямате движение.

След като всеки е събрал 4 карти (което не отнема повече от 10-15 минути), започва същинската битка.

Има най-различни начини, по които да наредите арената. В книжката са изброени всички варианти, които зависят от броя на играчите и дължината, която предпочитате за играта. Ако желаете, вие самите можете да си съставите арена. Не е трудно. По класически „токиокралски“ принцип, Arena: For the Gods може да се играе до 6 човека. Ходовете са бавни и има известна доза чакане между играчите, така че бих си помислил три-четири пъти преди да играя такава игра с максималния брой играчи. От друга страна, дължината на играта едва ли ще бъде по-различна. Целта е един играч да бъде елиминиран. Дали ще го бият двама играчи за два хода или четири за един – времето е същото. Въпросът е, че с повече играчи всеки отделен човек би имал по-малко ходове.

Самата арена има 3Д визия благодарение на огромните картонени герои и кулите с шипове.

По време на хода си играчът хвърля 7 зара, като има право на едно повторно мятане. Използва заровете спрямо изискванията на картите и се мушка в мелето.

Картите дават движение, удари, магии и бутане. МНОГО БУТАНЕ! В тази игра бутането е една от основните механики. Да, и в други игри има бутане, но тук е по-важно дори и от битка за трамвай 20 в 8 часа сутринта. Понеже арената е тясна и пълна с кули, щом бутнете някой в стена или в друг играч той си поема щета. С други думи, можете дори и да нямате умения за атака и пак да смелите всички от бой. Най-добрият пример за това е любимата ми карта.

Козелааа! Ех, имаме толкова история с него…

От тук нататък ви е ясно. Бой, бой, яко бой и така, докато някой не сдаде багажа. Тогава всички свалят параваните си и който има най-много кръв печели. Това кръвта да е скрита е изключително вълнуващо за мен, тъй като в арена, в която всеки се бие срещу всеки, вие бихте искали да нападате този с най-много кръв. Освен, ако не сте Рейнмен, вие едва ли ще можете да следите с точност кой е този човек. Обикновено победителят изненадващо печели, след като през цялата игра е мрънкал, че е на малко кръв и е нямало смисъл да го атакувате. И понеже вие сте се държали като празни саксии и сте му вярвали на мрънкащите жалейки, сега ще си сърбате попарата, като видите, че в крайна сметка има два пъти повече кръв от вас. Е, следващата игра, той ще бъде първият долу, това е сигурно. Защото нека ви кажа – Arena: For the Gods е игра, в която личните предпочитания, нека ги наречем „вражди“м често водят вашите ингейм мотиви.

Всичко това щеше да превърне Arena: For the Gods в една от готините аренни игри, на които бих дал седмица в BGG. Това, което издигна играта до осмица и нагоре обаче е отборния вариант! О, вече винаги ще играя играта само така.

Когато имате два или три отбора на масата, тактическата дълбочина вече нагазва с водолазен костюм на масата и дори още в първата част с наддаването играта се превръща в сериозно тактическо съревнование. Ако успеете да си изградите отборна стратегия и си подберете добре екипировката, можете да направите такова комбо, че дори заровете да не са чак толкова важни. Е, те са важни, разбира се, все пак това е основата, но това как вие ще се позиционирате, точно кой кога и как да го ударите и всякакви други отборни щуротии биха спечелили играта. Не толкова това дали този ход ще хвърляте само щитове, а другия мечове. Този отборен дух ми напомня на първите години на CS, когато все още се правеха турнири по двойки и когато залите не бяха налазени от 7 годишни хедшотовски оркчета. Тогава победителите се определяха от хитрото тактическо изиграване, а не от 360-no-scope-headshots.

Не ме разбирайте погрешно. В Arena: For the Gods все още ще има „сука-блят-долен-wall-hacker” моменти, благодарение на някакви супер случайни хвърляния и яката случайност от точните зарове в точния момент, но играта създава толкова абсурдни истории и тематични обрати, че дори да загубите гарантирам вълнуващо преживяване. Да не говорим, че не е по-дълга от 40 минути.

Заключение

Познахте. Arena: For the Gods е една от любимите ми игри. Преди да пробвам отборния вариант играта беше вече сред топ аренните ми заглавия. След като се помлатихме отборно обаче осъзнах, че кутията заслужи званието „Господар на секцията“. А дори не съм пробвал Титан мода!

Това е игра от типа на King of Tokyo и Ultimate Warriorz, но е с пъти по-дълбока и по… удовлетворяваща. Да, често ходовете ви ще се определят от заровете, но отплата от добри решения в краткосрочен и дългосрочен план е фантастична. В краткосрочен – как да оптимизирате заровете спрямо уменията  с които разполагате е въпрос на добри решения, и дългосрочен – какви точно умения да вземете, за да ви помогнат напред в играта биха могли да задвижат двигател във ваша полза.

С други думи – Arena: For the Gods е по-скоро игра за геймъри и за малко по-напреднали играчи. Не бих я препоръчал за хора, които никога не са близвали игри, но ако са ръфнали картона на поне едно-две заглавия, вероятно биха могли да се насладят и на качественото преживяване, което тази игра би им осигурила. Да не говорим, че играта предлага предварително готови комплекти от оръжия, ако не ви се занимава с търга. Аз не съм ги пробвал, защото щом чуя „търг“ ми потичат геймърски слюнки.

Качеството в компонентите е гарантирано от Iello, а геймплеят е запленяващо тематичен. Да, атмосферата е съвсем прозаична и невдъхновяваща, понеже сме я виждали стотици пъти, но малките истории, които вашите герои ще създадат са повече от достатъчно, за да ви вкарат в кратък и безумен филм от ранните деведесетарски калабълъци по пиратките.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изумително качество на компоненти и арт
  • Изненадващо дълбок геймплей, като за такъв тип игра
  • Различни модове и вариации
  • Още по-изненадващо бърз геймплей
  • Една от най-добрите отборни игри (мод), които съм пробвал
  • Създава забавни и абсурдни дребни истории

МИНУСИ:

  • Ходовете могат да се проточат
  • Личните ви конфликти могат да повлияят на решенията ви в играта (не съм сигурен дали е минус)

Играта можете да откриете в сайта на нашите партньори от Pikko Games. Можете да си я поръчате онлайн, а можете да яхнете козела и да избутате до физическото място в София, Неофит Рилски 31.

Купи: Arena:For the Gods

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Един коментар

  1. Аде сега, лични конфликти – ти просто пръв ме нападна и нямаше никой друг наблизо 😉

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*