Site icon Big Box Gamers

Anachrony – времеви парадокс в евро игрите!

Настани се народе, защото пред вас се разгръща нещо голямо. Гответе се за мазна и топла домашна баница, за която знаете, че ще ви боли корема, след като я изядете… но това няма да ви спре да я опукате за нула време!

Може да сте чували за Anachrony, може и да не сте. Но вероятно сте чували за предната игра на компанията Trickerion, която беше също тежък звяр. Ако не сте, нека ви предупредя, че днес ще говоря за масивно нещо, което не е за нежните ви сърца.

Играта пристига в огромна кутия, която е дори малко по-голяма от старото издание на Age of Discovery. И е пълна. Така. Въпреки че геймплеят е за звероукротители, не мисля че мога да определя Anachrony за „епична”. В играта просто има… много. В началото определено ще ви стресира с масивната шарения, която ще излапа цялата ви маса и половината от пода, но след няколко хода ще осъзнаете колко интуитивно върви всичко.

Въпросният интуитивен геймплей и леснотата, с която се обясняват правилата (на геймъри!) се дължи на най-силната страна на Anachrony – нейната тематичност!

Не крия, че една от любимите теми във филми, игри и всякакъв вид поп и монахин култура е пътуване във времето. Досега съм тествал немалък брой настолни игри на тази тематика и въпреки, че не съм имал честта да играя някои от класиките в областта (Tragedy Looper, Legacy) спокойно мога да заявя, че Anachrony е най-добрата игра за пътуване във време, до която съм се докосвал.

На дизайнерът обаче не му стига простата научно фантастична идея за пътуване във времето. О, не! Той е напластил стабилно количество история и фентъзи върху това, което можеше да бъде предостатъчно. Не бих се напънал да ви обясня в подробности цялата каша (в добрия смисъл) от събития, но не мога да се размина без да ви дам няколко думи, тъй като всичко в играта е хомогенно.

Човечеството е вече напред във времето в нещо като пост апокалиптично бъдеще. Въздухът е отровен, а хората живеят под куполи. Това не значи, че науката е изостанала. Баш напротив. Стигнало се е до момент, в който е възможно измислянето на машина на времето… но не е измслена машина на времето… но се знае, че ще се измисли. Още със старта на играта вие влизате в постоянен лууп, защото често ще срещате себе си, които „себе си” ви носят както ресурси от бъдещето, така и лоши новини.

Някъде след средата на играта вие знаете, че огромен меторит ще се блъсне в земята и ще отнесе почти цялата столица на бъдещото човечество, както и част от вашите лични куполи. Искате крайна цел в играта? Ето ви – подгответе се за апокалипсиса на…постапокалипсиса.

Всеки от играчите използва фракция, която е типична за всеки самоуважаващ се постапокалиптичен свят – фанатични окултисти, тиранични владетели, техничари и разбира се еколози. Къде без еколози. Всяка от тези фракции иска да се подготви за новия пост…постапокалиптичен свят, като запази това, което им се струва за важно от стария свят. Играта свършва или след като всичко от опустошената бивша столица бъде ошушкано, или когато всички са готови да „съградят ново бъдеще”.

Ако говорим с езика на механиките – Anachrony е тежка евро игра с основа “поставяне на работници”. Въпреки че силната тематичност се среща тук-там в някои евро игри, нивото тук е несравнимо по-високо от което и да е евро заглавие, което хванете.

Личното табло

И понеже Scythe не ви беше достатъчен и тук ще боравите с Mech-ове, извинете „екзокостюми”. Всеки играч има собствено табло, върху което ще строи сгради, ще се движи по тракове, ще си държи работниците и ще ползва някои гъзарийки, уникални за него.

Сградите, които ще строите при вас в повечето случаи изискват работници. В играта има четири вида работници – учени, администратори,инженери и гении (жокери). Ако искате да ползвате сградите под вашия купол, просто си слагате работниците там, но ако искате да се поразтъпчете до столицата ще ви трябва нещо, в което да можете да ползвате белите си дробове. Тук на помощ идват въпросните екзокостюми, които, ако притежавате тъжната ритейл версия на играта като мен, са просто големи шестоъгълни плочки, но ако сте подкрепили кикстартъра на игра с лидерски пледж, тогава ще имате масивни и преголеми миниатюри мекове, в които да си пъхате токъните на работниците.

Самата столица, това е централната дъска, където са най-важните места за работници – събиране на ресурси, провеждане на научни изследвания, събиране на нови работници, строене на сгради или дори суперпроекти, търговия с ресурси или просто колекциониране на вода. В този постапокалиптичен свят водата е толкова кът, че се е превърнала в основна разменна валута. Друг важен ресурс е неутроний или нещо такова, който е по-известен сред по-софистицираната аудитория като „лилавите кубчета”. Това е основният ресурс за производство на машини на времето и се намира рядко в сегашното бъдеще време (понеже идва основно от удрящия метеорит, който все още не е ударил Земята), затова най-често се получава от бъдещето на бъещето… ако си го изискате.

И тук идва до най-главоболезнената механика, но отново – в най-добрия тематичен смисъл. Казах, че обичам филмите за пътуване във времето, но това не значи, че не ме боли главата от времевите парадокси и безкрайни луупове.

В една от първите фази на всеки рунд, играчите имат право да „изискат” от себе си неща от бъдещето (било то ресурс, екзокостюм или работник). Тематично, вие решавате, че когато някой ден измислите машина на времето, вие ще се върнете и ще си донесете въпросното нещо. Щом го решите, вие автоматично го получавате!

Колкото повече се бавите с измислянето и позлването на машина на времето, за да се върнете, толкова по-голям шанс има да се получат времеви парадокси. А когато времевите парадокси станат твърде много се случва разцепване на времепространството под формата на времеви аномалии. От геймплей гледна точка, това е най-оригиналната механика за заем от банката, която съм срещал!

Машини на времето се срещат често в играта и имат куп възможности да си върнете дълговете. Освен това, всеки път щом пътувате във времето се движите по трак, който в края на играта има потенциал да ви засипе с точки (зависи от фракцията).

Всъщност, изобщо не е задължително да се занимавате с пътуване във времето. В Anachrony има най-различни начини за печелене на точки.

Върху всеки борд има и трак за отношението ви към работниците. Много от работниците имат нужда от мотивация, за да могат да работят отново. Ако искате, можете да ги мотивирате с плащане на вода, но ако искате можете и да използвате твърда ръка и насилие. В първия случай може да получите яко точки, в другия… ами ще ви е безплатно.

Освен тези тракове, строенето на сгради е основна част от играта и можете да си направите двигател за генериране на точки, ако си построите правилните за стратегията ви сгради.

Бът уей! Има още! В началото на играта се откриват пет крайни цели, които ви дават идеи за определена стратегия.

Това, което най-много ви стеснява кръгозора обаче са личните цели – „Евакуация”, които могат да се изпълнят единствено след удрянето на метеорита. С други думи – вие ще събирате конкретни неща, които ще са ви нужни за втората част на играта. Ако успеете да ги отбележите, това ще ви нагруха с поне една трета от общия ви сбор на точките, които ще имате в края на играта.

И точно това ме навежда на най-големият проблем на Anachrony, който е по-скоро личен, отколкото нещо обективно.

В играта има огромно разнообразие, така е. Всяка фракция пристига в два варианта и отделно с два лидера, от които си избирате един. Това автоматично прави преживяването ви напълно уникално всеки път. НО! Въпросното преживяване ви слага капаците толкова стегнато, че ви дава изключително лимитирана свобода на избори.

Искате да изпълните крайната си цел и за целта трябва да извършвате конкретни действия. Вярно е, има девиации за изпълнението й, но те са толкова малки, че едва ли ще усетите разликата.

Разбира се, това не прави играта скучна. Напротив. Просто  трябва да знаете, че Anachrony е тактическа игра с предварително уредена стратегия. Тактическите решения зависят от бруталното сблъскване с противниците. Ходовете ви винаги изглеждат малко и нямате много възможности да страничите от пътя си. Да, често сградите изглеждат вълнуващи, но ако не ви помагт за крайната цел за какво са ви. И да, „суперпроектите” са „суперумения!”, които ще ви помогнат за играта, но за да ги построите ви трябват няколко хода, в които да събирате ресурси, да провеждате изследвания (често с помощта на зар) и накрая да заемете две от така ценните места на борда си за сгради.

И понеже заговорих за важните избори, които са толкова важни, че трудно можете да се оправите, ако сбъркате, не мога да не спомена, че Anachrony е математическа игра за оптимизация. Всеки рунд, вие предварително трябва прецизно да прецените целия си ход, защото зареждането на мек-овете става преди фазата с поставяне на работниците. Освен това от приготвянето на тeзи мекове зависи и дохода ви на вода… Пфу, нека го кажа така – ще боли глава. И то около 3 часа. О,да. Това е дълга игра. Правете си сметката и не започвайте да играете уморени.

Има едно нещо, което обаче наистина ме дразни. Отново лично мен. Сградите в играта нямат илюстрации – окей, разбирам, че това е много труд и може да се получи претрупване, но поне можеха да се постараят да им измислят имена. Вместо това, сградите са с референтни числа, които можете да откриете в книжката с правила. Да кажем, че и място за имена върху плочките е нямало. Ама поне в книжката им измислете имена бе, аджеба! Предпочитам да ползвам водния си мега колайдер или времевия подпръцтрактор, отколкото 216 или „третата ми синя сграда”.

И докато това всичко е субективно, ето ви едно обективно мрънкане. Изборът да направят кубчетата прозрачни може и да звучи като гъзарска идея, но превръща разграничаването на цветовете в пълен кошмар. И дори не говоря за хората със зрителни проблеми тук (а сме играли играта и с такива). Ако светлината ви не е перфектна, всички ще имате проблем при събирането на ресурси – гарантирам.

Може да се говори адски много за Anachrony, защото самата игра е адски много, но мисля да сведа вече чудовищно дългия текст до големина, което няма крашне сайта, затова преди да мина към заключението само ще спомена, че всяко копие на Anachrony пристига с Doomsday модул, а лидерските издания идват дори с още разширения и модули.

Doomsday модулът добавя още един борд и място за мековете, както и карти с “експерименти”, които ви дават още един начин за печелене на точки срещу ресурси.

Експериментите са окей, макар и не абсолютно нужни, но Doomsday модулът… за мен направо си го оставете под инсърта на кутията и нивгъш не го вадете… освен ако не сте играли играта трилион пъти и решите да се разнообразите малко. Тематично модулът е готин, но от геймплей гледна точка добавя голяма доза случайност, която за тежка евро игра е недопустима. С този модул има начин да влияете на ходa, в който метеоритът ще удари земята, като го местите наляво надясно и можете да приключите играта за нула време, а може пък да направите така и че този апокалиптичен ден изобщо да не дойде!

Забравих да спомена, че както всяка една съвременна игра и тази идва с правила за соло. Като никога, този път съм ги пробвал и… всъщност правилата работят прекрасно, но не бих ви препоръчал да си правите целия този труд със сетъпа за една соло игра. Моят случай беше различен и… тъжен. Просто ми вързаха тенекия, а вече бях приготвил играта на масата.

Бордът за соло игра.

Заключение

Anachrony е звяр, няма съмнение за това. Да, със сигурност е голяма и с огромно количество компоненти, но е толкова добре изпипана, че в нито един момент няма да ви се стори тромава. Правилата са интуитивни и се схващат бързо за един-два хода. Е, трябва да имате предвид, че това си е тежичка геймърска игра и не е добре да я предлагате на вегани в игрите.

Артът и компонентите са фантастични, а ако сте подкрепили лидерското ниво на кикстартър кампанията, или пък се сдобиете с разширението, фигурките са извън всякакви графики.

Разнообразието е безсрамно голямо, тъй като четирите фракции са напълно различни, а и всяка фракция има няколко различни начина на игра. Интеракцията между играчите е напрегната, а цялостното напрежение се качва с всеки изминал момент, както откъм геймплей, така и откъм логична и внушителна тематична кулминация.

Ако желаете да експериментирате с мазохизма си, можете да добавите дори още неща с допълнителните модули.

С изключение на някои дребни детайли, Anachrony изглежда като перфектен избор за всеки фен на тежкото евро. Въпреки това, за мен играта страда от нещо, което може и да е само мой дразнител, но трябва да го имате предвид.

Anachrony прилича на игра с безгранични възможности и на практика е такава, но тези възможности изглеждат като различни измерения, които вие можете да видите през аномалиите във времепространството, но сякаш никога няма да можете да се докоснете в този свят, защото стратегията ви е предварително зададена, а времето е малко. Може би следващия път, когато разгърнете това туловище от компоненти на масата си ще си промените плановете. Може би… но не знам колко често бихте играли тази игра. Да, тя е великолепна, но е изморителна и… дълга. Мнооого дълга. С четирима човека ще се проточи около 3 часа, защо не и повече. Ходовете са бавни, защото прогнозирането и прецизирането на целия ви ход се прави преди всяко друго действие, а мин-максването ще съкруши всеки склонен към дори лека форма на аналитична парализа.

И така. Струва ли? О, да. Струва си. Все пак това не е от онези игри по 200 лева. Anachrony съвсем комфортно се настанява сред стандартните големи игри по около 120 лева. Разбирам, не е малко, но повярвайте ми – получавате много.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Mожете да поточите лиги в сайта на производителите:

Mindclash Games

Exit mobile version