сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Alone – Другият дънджън кроулър!
Alone – Другият дънджън кроулър!

Alone – Другият дънджън кроулър!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Horrible Games винаги са си падали по експериментите. Всичките им игри се опитват да съборят определени клишета в дизайна на настолните игри. И докато не винаги им се получава, то повечето им игри са били хитове в широк мащаб. В моята колекция висят няколко техни заглавия, а Dungeon Fighter е една от любимите ми игри по принцип.

Alone е най-амбициозния проект на компанията и заявка за влизане във висшата лига на класическите игри с калабалък с фигурки и зарове.

Кикстартър кампанията на Alone събра стабилно количество жълтици, макар и да не минава титаничната съкровищница на CMON. От друга страна, Horrible Games има доброто тежко рамо на CoolMini така че айде да не ги мислим.

Това, което продаде в голяма степен Alone на клиентите беше смелата концепция, с която за пореден път HB странят от стереотипите.

Alone е дънджън кроулър тип „един срещу всички“, НО! Вместо всички да движат герои срещу един зъл дънджъмн мастър, тук, както и предполага името, героят е само един, а всички останали са дънджън мастъри.

Нека да избягам обаче от фентъзи елемента, защото играта е с тема – научна фантастика. Целта на дизайна го пише в книжката – хората са искали да създадат дълбоко тематично усещане на класическа сървайвъл хорър видео игра, ала Dead Space.

Държа да отбележа, че са се справили.

Героят, който се размотава паникьосан из тъмните коридори на изоставени станции и кораби ще е изпълнен с напрежение през цялото време, което идва не само от геймплея, но и от мета атмосферата, в която няколко злодея стоят зад голям параван, обсъждат какво лошо искат да му направят и къде да сложат капани.

Дори само поради тази причина мисля, че Alone трябва да се играе с поне трима играчи, макар и интуитивно да изглежда като игра за двама.

Гледайте сега, Alone e голяма и сложна игра. Със сигурност това е най-тежката игра на Horrbile Games до този момент. Да, концепцията е сравнително ясна, но геймплеят е изпълнен с редица малки правила и детайли, които първите ви игри ще са мъгла. Особено, когато играта пристига с 4 книжки!

  • Интро книжка за обща концепция
  • Книжка за героя
  • Книжка за злодеите
  • Книжка със сценарии

Въпреки че книжките са подредени и написани отлично, ще ви отнеме време да свикнете с някои от концепциите.

Книжката със сценариите пък изобщо не е задължителна. Това, която прави тя е да ви напудри играта с тема и история. От геймплей гледна точка, тя използва същите механики, които и стандартната игра със случайно избиране на мисии.

Двете роли са тотално различни.

Героят

В базовата кутия има няколко героя от които можете да си изберете. Всеки един пристига със специално умение.

Таблото на героя е може би най-големия борд на играч, който някога съм виждал. Мисля, че дизайнът по него е изключителен!

Върху таблото можете да следите абсолютно всичко, което искате – от това кои стаи сте посетили, какво точно сте изиграли, че чак и до това да си съставяте карта на местата, които сте минали.

Целта на героя се определя от три мисии. Две стартови и една финална. За да отключите финалната трябва да минете поне една от двете стартови.

Едната стартова ви дава голям бонус, ако я приключите, а другата ви спира негативен ефект, който в противен случай ще си остане с вас за цялата игра. Разбира се, нищо не ви пречи да изпълните и двете… освен времето и гадовете.

Играта се развива в рундове, а всеки рунд има осем хода. В края на рунда всичко, което е разкрил героя (с изключение на няколко стаи, които са съседни до него) се скриват в забвение и играчът трябва да помни къде е бил. Освен това е добре да светва лампите където може, защото в тази игра осветлението е може би едно от най-важните неща.

На светло героят е с пъти по-добър, докато на тъмно, злодеите могат да развихрят гадовете си.

Героят ще използва радара си, за да открива стаи, ще чува постоянно шумове от щъкащи около него гадчета, ще претърсва всичко за предмети, ще комбинира и крафтва подобрения за своите предмети и ще прави всякакви шашми само и само да си завърши мисиите.

Предметите са най-важното нещо на героя. Ако не се снабди бързо с тях, той е загубен. От друга страна всеки предмет бързо се чупи, особено ако го ползвате за подобрението на друг. Но пък нямате ограничения в тях и можете да се назобате така че да сте непобедим. Поне за известно време. Защото злодеите никога не спят и никога не свършват ресурсите си.

Злодеите

Злодеите нямат ходове. Те имат право единствено на реакция, като ползват карти от предварително избрани тестета. Играта пристига с 4 тематични тестета, като всяка игра се ползват само две. Някои подобряват гадовете, правят ги по-бързи или пък други слагат капани и позволяват да правите илюзии.

Най-забавната част на злдоеите се състои в това, че те имат напълно отворена информация. Те виждат цялата карта и могат да залагат капани и гадове навсякъде. Знаят какви са мисиите и къде трябва да стигне героя.

Най-ефективните ходове са тези, в които злодите успеят така да оркестрират нещата, че да извършат една масивна атака.

Героят срещу Злодеите

Играл съм и от двете страни и няма спор – да играеш с героя е много по-ангажиращо и ако си падате по дънджън кроул, мисля че това е едно от най-добрите преживявания. Разбира се, на гърба ви виси постоянно напрежение и играта е направена така, че по дизайн за героя да е по-трудно.

Играта със злодеите е предимно отпускаща. Вие имате цялата информация и можете да залагате хитри ходове.

Ако трябва да използвам логиката на видео игрите – да играеш с героя се усеща като FPS сървайвъл, а да играеш със злодеите – като sandbox RTS.

Предполагам всеки може да реши кое е по-удобно, но ако имам избор, аз винаги бих избрал героя.

Освен базовата игра, можете да откриете и две малки разширения, които добавят още герои и още мисии.

Разбира се, че това е огромен плюс, но трябва да имате предвид, че дори само базовата игра има огромна преиграваемост, която няма скоро да се изчерпи.

Възможностите за картата са огромни, тъй като се съставя от комбинация от две двустранни плочки. Винаги играете с два дека, като комбинациите между които и да е два носят определено усещане.

Най-вече обаче мисиите са МНОГО, а всяка една носи допълнителни условия, които модифицират цялата игра.

Гъци-гъци.

Заключение

Alone е успешен експеримент. Играта е оригинална и носи усещането, към което се стреми. Всъщност, Alone е толкова различна от всичко, което съм играл, че първата ми игра беше дооста трудна откъм запомняне на всяко малко правило. От другата страна, още второто ми изиграване беше толкова гладко, че всички детайли се нащракаха като малки логични механизми, които палят двигател.

В играта има достатъчно много референции, че да запомните всичко и не мисля, че имаше някой, който да се чувстваше фрустриран от това, че няма какво да аправи.

Като казах това, не всички харесаха играта, колкото аз. За някои тя не беше кой знае какво, а за други си беше откровено скучна. Разбирам напълно логиката на тези хора, защото да играеш със Злодей е като лека семейна игра без никакъв залог, докато истинското предизвикателство е да си Героя. Възможно е която и да е страна да победи, въпреки базовата идея, че на героя му е по-трудно.

Alone е инструмент в ръцете на злодеите и зависи от тях как ще използват тази sandbox машина и в какви трудности ще вкарат  героя.

Играта работи перфектно като дуелна – един срещу един. Тогава тя се превръща в асиметрична почти дедукционна блъфинг игра, но аз предпочитам злодеите да са повече, за да се създаде усещането за отчаяние в лицето на Героя.

Дълго заключение – знам. Добре, ще го кажа така – очаквах Alone да ми хареса повече, но и така както е, играта е солидна седмИца, която не бих отказал никога да играя. Не точа лиги по нея, но тя предлага толкова нови и на моменти вълнуващи механики, че бих я препоръчал на всеки дънджън кроул фен, който иска най-после нещо по-различно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Оригинален нов прочит на клишираните Dungeon Crawl игри
  • Две напълно асимитерични страни
  • Интуитивни правила, веднъж щом ги схваните
  • Почти безкрайна преиграваемост
  • Да си героя е вълнуващо и напрегнато

МИНУСИ:

  • Да си злодей не е толкова ангажиращо
  • Много малки и дребни правилца, които първите ви игри ще ви натоварят… но както казах – после добиват смисъл

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*