Alchemists – три игри в една!

 CGE имат навика да правят големи и сложни игри с много компоненти. Особено когато е намесен Влаада Шватъл. Това е добре дошло за мен – аз обичам многотията и шаренията! В случая на Алхимиците, дизайнерът на е Влаада, а Матюс Котри (дизайнер за пръв път). Играта обаче отново е голяма, сложна (на пръв поглед) и с много компоненти… но не успя да ме спечели, въпреки, че има всички предпоставки да го направи. Нека заедно анализираме защо това се случи и какво прави Алхимиците такъв голям хит за 2014. Ако сте свикнали да четете мои ревюта, знаете какво да очаквате, но ако сте за пръв път тук – не очаквайте да разберете подробни правила за играта. Това, което можете да откриете обаче е усещането, атмосферата и настроението, което играта носи и опорните точки за моето крайно мнение за Алхимиците. В този случай ще засегна основите на тази… различна игра.

Темата

 

Както се досещате от заглавието – играчите влизат в ролята на алхимици, които работят в университет, изследват съставки, публикуват трудове, продават колби, издевателстват над студенти и клиенти, и се тормозят един друг. Alchemists е поредната игра в серията в света на Dungeon Lords и Dungeon Petz. CGE ме изумяват с оригиналните си теми в едно съвсем клиширано фентъзи.

Нали знаете как в стандартни игри с тъмници героите минават през град, накупуват оръжия, брони, храна и колби. Е, тук играта се е концентрирала само върху частта с произвеждането и продажбата на колбите и е разпростряла плеяда от действия, съживяващи малък детайл в концентриран свят, който сякаш никога не сме знаели, че съществува.

След изиграването на една игра ще можете да разберете колко труд и интриги се изисква в направата на една колба и следващия път, когато отидете на пазар с героя си отдайте нужното уважение към алхимика продавач. Защото, както често се случва по нашите барове, може да ви е плюл в колбата. Или в случая на тази игра – да ви продаде колба със съмнително качество.

Всичко в тази игра е тематично. За мен това е един от най-големите плюсове, който една игра може да получи. Хм… защо тогава не се получава? Да видим следващата категория.

Компонентите?

 

О, майко! От къде да започна? От големите паравани, разбира се. Всеки играч си сглобява параван от три основни части. Вдига си основен дебел параван, а в средата слага вертикален борд, върху който се закачат токъни, с които ще отбелязва прогреса си с експериментите. Отгоре, върху цялото това, закача малко параванче с малка поставка, върху която ще слага съставки и ще пробва да ги смесите, за да види какво ще се получи.

Освен това, играчът получава лист, върху който да отбелязва напредъка си с колбите и лично табло, върху което да си трупа разни бонуси.

В средата се поставя основната дъска с професионален, страхотен и шеговит арт стил – подобен на другите игри от серията. Дъската е двустранна – за 2-3 играчи и за 4 играчи.

До нея се слага още една дъска – мястото където играчите ще публикуват трудовете си – с други думи: университета.

До нея… ОЩЕ една дъска, която се използва само в последния ход!

Освен дъските, в играта има карти със съставки, карти с услуги (екшън карти), карти с отстъпки, карти с артефакти, плочки с герои (клиенти), прозрачни кубчета, готини колбички, пари и токъни с колби!

Има!

Както се досещате, съществува проблем с подредбата на играта – времето и мястото, което отнема. Разбира се, с подходящи кутийки и торбички, всичко може много да се забърза, така че не е проблем… Е къде тогава е проблема?!

„Продължаваме напред“. Нека проверим.

Дедукцията?

Alchemists е игра с основна механика – дедукция. И то доста интересна дедукция. В играта има осем съставки, които по двойки могат да образуват положителна или отрицателна колба: сила, интелигентност или ловкост.

Интересното е, че всяка игра тези комбинации са различни. Те се „рандомизират“ от апликация за телефона (след малко за нея) или от играч, който не играе играта, а само дава информация при опитите на играчите да смесят две съставки. Йей! Наистина ми е интересно дали когато дизайнерът е мислил играта си е представял, че наистина ще има някой, който да прави това. Някой отлъчен и изманипулиран наивник… Или пък – ето какво да правите жените си, които са дошли с вас на настолна вечер, но не искат да цъкат. Или пък децата… Но да накараш дете да стои два часа без да прави нищо… Което важи и за жената…Мистерия, Котри, мистерия…

Целта на играчите е да разберат от какво е съставена всяка съставка. Тя е от три елемента – червен, син и зелен (сила, интелигентност, ловкост). Всеки елемент обаче може да е минус или плюс, голям и малък. Така че си трябва дедукция.

Когато играчите смесят две колби и разберат какво се е получило, това ще им позволи да задраскат възможните варианти за всяка съставка. На листа с възможните комбинации, всяка съставка си има варианти. Когато се смесят две съставки, те трябва да имат поне един и същи цвят плюс или минус, без значение дали е голям или малък. Объркващо нали? И за мен беше в началото, но всъщност не е толкова сложно.

Тоест, когато смесите жаба и корен например и апликацията ви каже, че се получава син плюс, това означава, че и двете съставки задължително имат син плюс, но не знаете дали малък или голям. Следователно задрасквате всички комбинации със сини минуси.

И така по метода на изключване, пробвате всякакви съставки една с друга и ще разберете накрая поне няколко компонента от какво са съставени. След това можете да публикувате тезис и накрая да спечелите точки с него.

Всъщност дедукцията много ми харесва. Доста е елементарна и само с един тест ще октриете доста информация за съставките.

Апликацията?

Когато се говори за тази игра, винаги на първо място се говори за въпросната апликация. Самият маркетинг на тази игра е свързан с апликацията. Да не говорим, че дигитализирането на настолните игри поражда някакъв екзитенциален спор на тролове из света на настолните игри. Според мен, това е излишно. Да, използват се дигитални елементи последно време в игрите, но не мисля, че роботи ще превземат света. Така, че успокойте се приятели, нямаме нужда от Сара Конър.

Вместо това, нека ви кажа, че апликацията си е повече от чудесна. Работи перфектно, издава приятни тематични звуци и стига да имате поне един смартфон на масата, ще можете да играете играта в пълния й потенциал.

Телефонът сканира двете съставки и после ви показва какво се получава. Освен за стандартното сканиране, когато правите колба, апликацията се използва за още едно-две неща в играта, след малко и за това.

Ако всички имате смарт фони, можете да си ги синхронизирате, като апликацията ви дава код, който всички да си въведете. Ако играете с по-малко телефони ще трябва да си подавате телефона, което не е болка за умиране.

Ако светлината в стаята не е много добра, ще имате проблем със сканирането. У нас е сравнително тъмничко, защото тъмните стени попиват повечето светлина и от определени ъгли не може да се сканира. Поради тази причина, хората са позволили на апликацията да се въвеждат ръчно съставките, но с това има два проблема. Първо, ще ви трябва интернет, за да използвате тази опция (защо?!) и второ – това позволява за мамене… но така или иначе ако някой от компанията ви е склонен към такива неща е по-добре да не играете с него.

Ако все пак нямате смарт фони, в интернет има програмка, която можете да използвате на компютъра си, така че винаги имате някаква опция. Ако и това нямате – ами… пак напомням за жените. С други думи, ако не можете да разчитате на технология във вашата компания, по-добре не си купувайте играта, защото тя пък разчита основно на това.

Смарт фон или смартфон…

С други думи, апликацията е направена да работи много добре, интуитивно и почти няма проблеми с нея. Даже е доста готина.

А защо играта не е, според мен? Хм…

Блъф?

Играта продължава шест рунда. След това се разбира от какво са съставени  самите съставки и който е публикувал правилни тезиси, той ще спечели много точки, а който е грешал – ще губи много точки.

Така. Имате осем съставки, имате и много токъни, с които да публикувате тезиси. Имате шест рунда. Шест рунда?

Ще можете да публикувате един, в краен случай два пъти или в екстремно краен случай – три пъти на ход. Следователно, трябва да публикувате всеки ход, следователно – никога няма да сте сигурни на 100 процента за съставката.

Ако не сте сигурен обаче и сгрешите, някой друг може да оспори тезата ви. Докато това не се случи, никой друг не може да предположи за другите съставки комбинацията от плюсове и минуси, които вие сте предложили. Тоест, това забавя още повече процеса на публикации.

Но пък други хора могат да решат, че вие сте прави в тезисите си и да публикуват трудове, с които да ви подкрепят с надежда те също да спечелят точки в края на играта.

Често ще блъфирате с теории, които не биха ви носили точки, но ще се надявате други да сложат токън с точки на вашата теория с надежда да загубят много точки. И така вашия план да си изядат ушите ще се получи.

Проблемът с този блъф е, че вие блокирате определена комбинация от плюсове и минуси и ако по-късно се окаже, че тя ви трябва за друго предположение ще ви бъде трудничко.

С други думи, за да сте успешни в тази игра, трябва много да рискувате, да блъфирате и да се хвърляте почти на сляпо. Ако разчитате само на една две теории за цялата игра, ще спечелите твърде малко точки… въпреки, че и това е тактика. Защото ако рискувате, това може да ви донесе много минуси.

Този елемент на блъф ми харесва и държи играчите на нокти, като придава пасивно взаимодействие, което може дори да бъде доста вълнуващо.

И въпреки това… Какъв ми е проблема, бе!?

Работниците?

Alchemists е класическа игра с поставяне на работници. Само, че кубчетата не са различни работници, а просто вашите действия. Играчите слагат своите кубчета да събират съставки, да ги продават, да ги ползват за правене на колби за продажба колби на преминаващи герои, да купуват артефакти, да публикуват теории, да оспорват теории, да тестват колби върху студенти или пък да ги пият сами.

Артефактите в играта са изключително мощни и освен, че дават силен ефект, сдобиват играчите и с не малко точки. Например – можете да ползвате едно поле два пъти или пък ви дават отстъпки. Парите са много кът в тази игра и всяка отстъпка ви е добре дошла.

Когато пробвате две съставки, ползвате апликацията и ако се получи минус, вие ще пострадате с някой негативен ефект. Ако тествате върху студент е безопасно, но само ако сте пръв. Ако някой преди вас е тествал и се е получило минус, студента ще ви иска пари да пробва колба следващ път. Не му е лесно на момчето.

Продаването на колби на преминаващи герои е  доста важна част от играта. Защото не само, че имате възможност да направите много пари, но и да получите важна информация.

Всеки герой изисква различни колби – положителни със сила, отрицателни с ловкост и други. Ако знаете как се прави това, вие можете да не рискувате и просто да направите такава. Но… можете да порискувате и да видите дали ще успеете да уцелите това, което иска. Така хем ще имате нова информация, хем ще изкарате някой лев. Ако не успеете, има наказание от една паричка, не е кой знае какво, въпреки че празното действие в тази игра може да е опустошително.

Освен това, можете да гарантирате на героя, че ще му направите точна колба, можете да му кажете, че ще уцелите само плюса или минуса, или пък цвета, или пък нищо да не му гарантирате. В зависимост от гаранцията, той ще ви плати различна цена.

И… да не забравяме, че и другите играчи ще искат да направят всичко това. С тях ще се надпреварвате кой ще предложи на героя най-изгодната сделка. Тайно слагате карта с намаление с лицето надолу и разкривате едновременно. Който е предложил най-голямата отстъпка избира пръв какво ще продаде на героя. Но не е добре да се прекалява с отстъпката, защото все пак искате и да изкарате някакви пари.

Ако играете с пълен комплект хора – 4, тогава ще можете да ползвате само 4 действия на ход, които ви гарантирам, че са твърде малко за всичко, което искате да направите. Така че много внимателно следете другите играчи какво правят и гледайте да ги изпреварите във всичко!

Което ме навежда и на системата за определяне на първи играч. Подобно на Viticulture, всеки слага колбичката си на трак за определяне на ред и колкото по-назад се сложи, толкова по-голям бонус ще вземе. Това е доста интересно и особено ценно, тъй като могат да се вземат 3 съставки наведнъж или пък така ценните карти с услуги.

Е, доста тематична игра с работници. Обикновено това ми харесва. Обикновено…

В общи линии, това е играта. Не навлизам в подробности, но като за мен, даже обясних твърде много за правилата. Не споменах как работят картите с услуги, фестивала накрая, кое дава точки и още много малки детайлi, но мисля, че разбрахте какво представлява играта. Най-после е време за…

Заключение

Преди да започна играта, бях останал с впечатление, че това е игра с много мислене и пресмятане. Оказа се, че съм грешал. Alchemists е проста и сравнително лека игра с елементарна дедукция. Това може да ви звучи противоречиво, но ако сте геймър, мозъкът ви няма да се пръсне от изключително мислене. Наистина, играта изглежда като опасен звяр щом се сложи на масата, но не се отчайвате, ще откриете, че е доста приветлива откъм отношение към играчите. Всичко се дължи на тематичността и логичните неща, които правите. Взаимодействието е прилично и достатъчно за такъв тип игри, а времетраенето е съвсем приемливо – около 2 часа с пълен комплект хора.

Всички изглежда супер, но…

Играта не е за мен. Преди да прочетете всичко това, имайте предвид, че играта е голям хит за изминалата година и много хора я намират за привлекателна, и дори биха излезли на втора среща с нея. Тя и аз обаче, ще си останем само приятели.

Проблемът ми е симетричен на проблема ми с Ancient Terrible Things. Твърде много неща за твърде проста игра. Съжалявам, но ако някой твърди, че Алхимиците е тежка игра или не е играл достатъчно игри или не е виждал тежка игра. За мен определението на тежка игра е такава, в която мозъка ти се пържи от постоянните избори и изчисления, които да оптимизират хода ти и накрая да имаш чувството, че си прекарал 16 часа в мъкнене на кегове и обслужване на досадни клиенти, на които да им предлагаш разкиснала бира от хладилника… кхм… отнесох се… но съм го правил.

По принцип нямам проблем с леките игри, даже напоследък ги предпочитам. Тъй като нямам достатъчно време за игра, а рафта ми е пълен с тежки игри се преориентирам към по простите, елегантни и динамични игри, които да могат да се играят по няколко на вечер.

За Алхимиците важи израза „Твърде много е твърде малко“. Не мога да повярвам, че го казвам, защото многотията ми е сред любимите неща в игрите. Само че тази многотия в Алхимиците не работи. Играта се усеща като няколко игри смесени в една.

Всяка една от тези мини игри обаче има по-добър заместник. Ако търся игра само с дедукция, ще хвана 27^th Passenger, ако търся лека игра с работници, ще извадя Viticulture, ако търся игра с блъф, ще играя Lost Legacy.

Трите малки неща се смесват, но не образуват хомогенна смес, а дават отрицателен резултат. Това мога да го видя и без апликация на телефона.

ПЛЮСОВЕ:

• Оригинална тема
• Иновативна дигитализация
• Качествени компоненти и илюстрации
• Тематични действия
• Уникално ниска цена за това, което получавате

МИНУСИ:

• Усеща се като 3 мини игри, които не се връзват една с друга
• Твърде много неща за елементарната основа

Ще остане ли в колекцията ми?

• О, да!
• Засега
• Не
• О, не!

Защо?

• Не харесвам темата
• Твърде сложни правила
• Няма да се играе често в моя дом
• Усещам, че играта много бързо ще се забрави

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Може да закупите играта от: Boardgames.BGBigBag.bg

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта