събота, октомври 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » 9 съвета за успех в игрите
9 съвета за успех в игрите

9 съвета за успех в игрите

Димитър Симидчиев 'BigBoxExplorer'

Димитър Симидчиев 'BigBoxExplorer'

От 7 години съм фен на хобито и съм минал през всякакви жанрове, тематики и механики. С времето си намерих нишата и когато не копая за нови бижута в Kickstarter играя с приятели. И все пак съм си Explorer, защото гледам да съм в крак с новите неща, които се задават на хоризонта на бордовите игри и да осведомявам своевременно.
Димитър Симидчиев 'BigBoxExplorer'

Привет отново, скъпи читатели. Напоследък ми се случва по-често да играя с нови хора и ми направи впечатление, че има някои сходни неща, за които си говорим след игрите с тях. По-конкретно, когато ме попитат какво могат да подобрят в играта си. Има някои основни отговори, които обикновено давам. Между другото, от време на време и опитни играчи (че и аз понякога) пренебрегват някои от тези съвети, та реших да ги систематизирам тук. Държа да подчертая, че тези съвети са моето лично мнение и не твърдя, че те са Истината, но пък придържайки се към тях съм спечелил не 1 и 2 игри, та сигурно има нещо вярно в тях. И така:

pic1534815_mdСледвайте си целите – всяка игра има дадена цел. Играйте спрямо тази цел, а не спрямо това, което си мислите, че е темата на играта. Какво имам предвид ли? Да вземем RuneWars. В тази игра често виждам играчи, които наемат масивни армии и ги пращат да завземат картата … и много често човекът, който най-малко се е обаждал цяла игра и има всичко на всичко 10 военни единици печели накрая. Защо ли? Ами защото в RuneWars целта на играта е да съберете 7 драконови руни, а не да имате най-страшната армия. Играта изгелжда военна, но това е подвеждащо и може да ви коства победата. Вижте какво иска играта от вас и решете какви средства ще използвате, за да го постигнете. В този ред на мисли …

pic166867_mdИмайте план – ако имате план винаги ще сте по-напред от опонентите си. Изглежда очевидно, но причината да е тук е, че трябва винаги да имате план. Дори в игрите, в които не мислите, че това е особено възможно. Да вземем Carcassonne например – там всеки ход теглите едно картонче и го използвате, за да разширявате картата, която всички строите. Нямате много контрол върху това. Това върху което имате контрол е поставянето на работниците ви. Хората, които нямат план на тази игра бързо започват да слагат работници наляво-надясно, просто защото могат. Истината е, че е добре да планирате предварително колко работници мислите да слагате по ниви и колко да имате за градове, пътища и църкви, защото това може да има голямо влияние върху точките ви накрая – полетата ви дават много точки, но губите работника завинаги, а градовете и пътищата ви дават по-малко, но пък можете да използвате работника отново. Правилното планиране е ключово за успеха, особено ако му хвърлите един критичен поглед …

pic798666_mdОценете колко реалистичен е планът ви – понякога хората са толкова погълнати от гениалния план, който са измислили, че пропускат малката подробност, че няма да успеят да го осъществят. Може да играете на Sid Meier’s Civilization например и да сте измислили как след 4 хода ще имате необходимите монети за икономическа победа и никой не може да ви спре… като сте изпуснали, че след 3 хода опонентът ви ще постигне технологична победа. Или пък на Ticket to Ride сте взели най-дългия билет и по едно време осъзнавате, че няма да ви стигнат влакчетата, за да го довършите. Когато планирате действията си, винаги ги преглеждайте дали са реалистични и кой до колко може да ви попречи. Говорейки за другите …

pic860217_mdДръжте другите играчи под око – отново сравнително очевиден съвет, докато не започнем да играем 7 Wonders и ни кажат, че търгуваме и сравняваме военната си сила само с двамата си съседи. Изведнъж забравяме, че има и други играчи и накрая на играта се оказва, че човекът срещу мен на масата има 56 точки само от научните карти (зелените) и бие всички ни. Ако бях обръщал внимание на това какво прави тя, можех да изхвърлям научните карти, които ѝ трябват, за да не позволя да стигнат до нея. Независимо колко отдалечен е един играч от вас, в крайна сметка обикновено ще има един победител и дали той печели защото е превзел последния ви град или този на съседа ви отгоре е все тая – ще спечели. Затова дръжте опонентите си под око и адаптирайте плана си според техните действия. Това пък ме навежда на мисълта …

Обстоятелствата никога не са „равни“ – понякога за личният ви план няма голямо значение дали правите избор А или избор Б. В това отношение за вас обстоятелствата са равни. Това обаче мнооооого рядко е така в глобалния план на нещата. За вас може да е все тая, но за опонентите може и да не е. Отново ми хрумва пример със 7 Wonders – преставете си, че искате да си построите зелена карта и държите две с еднакъв символ (но различни по име и цена). Нека си представим, че имаме ресурсите да построим и двете. На нас ни е все едно коя ще направим. Е да обаче съсдът след нас може вече да има едната от двете и ако му дадем другата ще може да си я построи, а пък ако му дадем тази, която вече има – не може. Дори и да няма нито една от двете можем да видим дали пък няма да се окаже, че биха му липсвали ресурсите да построи някоя от тях и да му дадем нея. Ако пък има достъп до ресурсите, но единия ще трябва да го купи – даваме му тази – все пак ще харчи пари. Ако пък и двата ще трябва да ги купи можем да преценим коя да дадем на базата на това от кой играч ще трябва да купи и съответно кого другиго ще облагодетелства. Сами виждате колко точно не е все едно изборът, който на вас може да ви се струва такъв.

pic1392135_mdСключвайте съюзи – да кажем две думи и за социалната страна на нещата. Настолните игри са готини, защото са социално преживяване, в което можете да се позабавлявате с приятели. Приятно е да си говорите с тези хора докато играете, но би могло да бъде и много полезно. Колкото и една игра да не предразполага към съюзяване, винаги можете да си сформирате неформален пакт, който да облагодетелства и двамата играчи. Да вземем една игра, в която съюзите са опасни – The Resistance. Добрите не знаят кои са лошите, но ако можете да бъдете 75% сигурни, че някой е добър би било от полза да започнете да го защитавате. Обикновено той ще ви върне жеста и двамата ще натискате в една посока, ще си вярвате повече и като цяло ще бъдете по-успешни. Разбира се, че може да се доверите и на грешния човек, но в повечето случаи съюзяването (до един момент) е от полза и ви дава да се фокусирате върху разгръщането на собствения си план. За да можете да правите това обаче …

pic1077906_mdНе предавайте без причина – игрите имат победител. Рядко има значение дали сте на 2-ро или последно място. Има хора, които са склонни да забият нож в гърба за нещо различно от победата. Това е вредно за имиджа ви. Ако играете с едни и същи хора повече време ще ви излезе име, че не може да ви се вярва и никой няма да сключва съюзи с вас, а както стана въпрос по-горе – това е нещо полезно. Уважавайте съюзите, които сключвате и ги нарушавайте само ако имате реален шанс за победа в рамките на 2-3 хода. Играта за пример тук е Game of Thrones: The Board Game – върхът на дипломатическите отношения в по-популярните игри. В нея разчитате на другите играчи за подкрепа и че няма да ви нахлуят в леко защитените територии, които сте оставили до тях. Лесно е да забиеш нож в нечии гръб, но рядко си заслужава. Ако го направите просто ей така,  можете ще си навлечете гневът не само на човека, когото предавате, ами най-вероятно и на всички останали. Ако го правите, защото така печелите – разбира се – никой не очаква да не спечелите, само защото сте сключили съюз, но като цяло дръжте на думата си и хората ще са склонни да се съюзяват с вас и в бъдеще.

„Избухвайте“ изведнъж – често в игрите хората си избират мишени за различни умения или нападения на принципа на „свалете лидера“ – хората се обединяват срещу играча, който е най-близо до победата. Колкото и да сте добри трудно ще удържите на концентрираното внимание на 3-4 други играчи. По тази причина е добра идея да не „откривате картите си“, така да се каже. Когато сте на 1-2 хода от победата, можете наведнъж да си направите точките, да си превземете територии или каквото там друго трябва да правите, за да не привличате излишно внимание. Отново ще дам за пример RuneWars – когато тръгнете да събирате руни, другите играчи ще започнат да се опитват да ви ги взимат. Ако обаче си седите с 3-4 руни и през това време държите една изпълнена лична мисия (която дава руна), 1 от героите ви носи руна и имате армията, с която да завземете територията на опонент, в която също има руна е време да се разгърнете в 1-2 хода и да направите 7-те си руни без да давате шанс на другите играчи да реагират. Не е нужно да взимате руните си една по една и да показвате на опонентите си как се доближавате до победата – направо ги изненадайте с нея.

След играта поговорете – последният съвет не е свързан пряко с игрането, но е може би най-важният. След всяка игра е добре (пък и приятно) да си поговорите с другите играчи какво се случи, как успя да спечели победителят, можеше ли да се направи нещо, за да бъде предотвратено това, отчитате ли си явни грешки? Попитайте и другите за тяхното мнение – какво мислят те за вашата игра, имало ли е момент, в който са се страхували от вашата позиция, а вие не сте се възползвали от това? Пропуснали ли сте критични възможности? Отговорите на всички тези въпроси ще ви помогнат да се справите по-добре следващия път и така от игра на игра наистина ще ставате по-добри и това ще стане много по-бързо отколкото ако просто играете без да оставите време накрая за размишление.

Това е от мен за тази седмица. Надявам се поне част от тези съвети да са били полезни на  част от вас, но още повече бих искал да ви приканя да дадете и своите съвети как да подобрим играта си в коментарите отдолу! Аз съм се опитвал да се придържам към съвети, които са общовалидни, но ако имате съвети конкретно за военни игри например, не се колебайте да споделите и тях – нека всички си помагаме да бъдат игрите ни по-интересни и по-оспорвани!

Ако тази статия ви е харесала, ще се радваме да ни подкрепите в това, което правим:Дарение за сайта

Магазинът, в който се тества.

За Димитър Симидчиев 'BigBoxExplorer'

Димитър Симидчиев 'BigBoxExplorer'
От 7 години съм фен на хобито и съм минал през всякакви жанрове, тематики и механики. С времето си намерих нишата и когато не копая за нови бижута в Kickstarter играя с приятели. И все пак съм си Explorer, защото гледам да съм в крак с новите неща, които се задават на хоризонта на бордовите игри и да осведомявам своевременно.

Един коментар

  1. Теодор

    Бих добавил да не се бърза. Както е казал Емануел Ласкер „Ако видите добър ход, спрете и потърсете по-добър.“

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*