петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Енциклопедия » BigBoxLan – Разбор след 300 игри
BigBoxLan – Разбор след 300 игри

BigBoxLan – Разбор след 300 игри

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Дойде време за поредния разбор. Подобно на BigBoxGamer, който написа статия по случай 300 статии съвпадаща с 3 годишния рожден ден на BigBoxGamers и аз ще използвам сходен повод – това че направих 300 играни различни игри.

Какво играх последния месец:

  • Pandemic Legacy – продължаваме сагата и този месец макар и с по-бавно темпо. Дали играта заслужава първо място в BGG незнам, но определено е уникално преживяване. Оценката ми не е толкова висока колкото можеше, понеже конкретно последната ни сесия загубихме две игри поред. 8/10
  • Through the Ages: A New Story of Civilization – първия ден на 2016-та година играхме новото издание на тази високо-оценяване игра. За съжаление вървеше много бавно и изиграхме само първата епоха за около 3 часа, та решихме че макар и да е доста интересна, не е за нас. 6.5/10
  • 7 Wonders duel – отлична игра за двама! Освен добрата имплементация на драфтинг за двама чрез пирамидата от карти, възможностите за военна и научна победа правят играта свежа и интересна. Макар да не съм много голям фен на игрите за двама тази ми влезе високо в списъка на желани игри (жалко че английското издание не е в печат в момента). 7.5/10

7 wonders_duel

  • Takenoko + Chibis expansion – доста приятна лека, зен игра в която все пак се случват достатъчно неща, задържа вниманието а и изглежда страхотно. Разширението е интересно – кара те постоянно да се замисляш дали да преместиш мъжката панда да яде бамбуци, които ти трябват, понеже тогава оставяш възможност на следващия играч да премести женската при него и да получи бебе-панда. Тъй като BigBoxGamer написа скоро ревю за основната игра, ще опитам скоро да напиша за разширението. 7.5/10
  • Dead Man’s Draw – случи се да играя 2 пъти по няколко раздавания. Играта е забавна, бърза и не трябва да се взема на сериозно, за мен е добър филър. Много добра имплементация на „пушурлък“, специални умения и доста хаос. Като стана въпрос за умения – не са особено балансирани, но за такава бърза и хаотична игра не е проблем. Възможно е почти до края да нямате нищо и един успешен рунд да ви спечели играта, което задържа интереса дори и да започнете зле. 7/10
  • Release! – trick-taking игра с тематика Software development. Като програмист темата ми беше интересна, но не е особено силна, тъй като играта е проста и кратка. Интересното в нея е, че според изтеглена карта на условия в началото на играта печелите или губите точки от различни карти, които вземете, та често ще се опитвате да не вземате ръката, има и карти със специални умения. Все пак не е нещо което бих играл често или да си направя труда да закупя. 6.5/10
  • Mangrovia – скрит диамант! За тази игра не се чуваше почти нищо, но като попаднах на нея ми се стори любопитна. След като я играх надмина очакванията ми, изчистена, с лесни правила, но доста дълбочина, добър микс на стратегия, тактика и късмет. Изглежда чудесно също така. След първото изиграваме веднага я играхме пак. Очаквайте скоро ревю. 8.3/10 (игра на месеца!) * Съвет – може да я пробвате в клуб Mulligan

mangrovia

  • Brick Party – доста приятна игра, в която по отбори в реално време единия играч строи конструкция от лего тухлички, а друг му обяснява. 7/10
  • Fun Farm – игра на рефлекс и бързина с гумени животни. Не е лоша и животните са яки, но Dobble ми харесва повече от този тип игри, защото при нея елемента на наблюдателност е по-важен от елемента на бързината на реакцията. Не съм играл още Jungle Speed. 6.3/10
  • The Producer 1940-1944 – Ужасна игра, не знам как са я пуснали в печат. Страшно бавна, основно късмет, механиките са остарели, неинтуитивни и скучни. Жалко за интересната тема и не лош арт. 3.5/10 (най-лоша игра на месеца)
  • 6 nimmt – класическа лека картова игра от Крамер. Първото изиграване не беше особено интересно – изглеждаше, че случайно се случват нещата, но ми се струва, че има повече в нея, та искам да я пробвам пак. 6.3/10
  • AYA – кооперативната игра с редене на изправено домино в реално време и бутането му накрая, за да се получи верижна реакция. Интересно на теория, но на практика според мен е забавно само за 1-2 пъти. 6.3/10
  • Queen’s architect – като цяло е добра евро игра с иновативна механика, но се надявах на малко повече. Липсва ми възможност за различни стратегии, само една е и който по-добре си оптимизира ходовете печели. Интеракцията също е малко ниска дори и като за моя вкус. 7.2/10
  • Codenames – за първи път я играх с 8 човека. Интересно е обсъждането между играчите и имаше интересни и напрегнати моменти. В един момент обаче играта се забави много, та трябва да се има предвид да се ползва часовника веднага и да не се чака твърде дългото разискване. Остава си една от любимите ми парти/асоциативни игри. 7.5/10
  • Choson – доста добра филър картова игра с различни умения. 7/10

choson

  • Trajan – първи успех за месеца в личната ми мисия да играя повече от игрите, които са ми харесали много, но не играя често. Така се получава понеже са по-сложни, отнемат повече време и не мога да ги играя с не-геймъри, а геймърите пък обикновено искат да се играят все нови игри (cult of the new). Отново играта беше много добра, BigBoxWolfy, който я спечели също я хареса много и каза, че мисли да си я добави в колекцията. 8.3/10
  • The Princes of Florence – отново малък успех в мисията. С 5-ма играчи, от които 2-ма не може да се определят като геймъри се проточи малко и не всички я харесаха заради гадността (ако направиш грешка потъваш), и някои особености в правилата. Все пак я признавам като добра класика и знам, че ако намеря подходящата група за нея играта ще блесне (но дали ще я намеря е друг въпрос). 7.3/10
  • Villanous Vikings – тематична игра с викинги и битки с зарове. Поради някои малки пропуснати правила играта не се получи добре, но с верните има известен потенциал. Все пак се забавлявахме, докато я играхме. Компонентите са интересни, макар че има какво да се желае от заровете със стикери и това, че всички войни имат един и същ арт. 6.3?/10
  • 011 – най-накрая я изиграх, но с неоптималния брой от трима играчи. При трима няма „предател“, което е ключов елемент, на който играта разчита, а и блокирането и нуждата да си напред в turn-order-а не са достатъчни. Като недостатък в играта видях, че движението по картата не е много полезно в първите ходове, а и отнема не малко време да се обмисли. Остава да я пробвам с 4 или 5. 6.3?/10
  • Subdivision – пробвах я с двама. Mеханиката на това, че като сложил плочка тя не се активира, а се активират само плочките до нея е малко странна. Също така това, че зоните свързани с пътя ти носят много точки доста те ограничава да активираш много зони наведнъж, което интуитивно ти се ще да правиш. Няма и почти никаква интеракция освен драфтинга. Все пак е бърза и има интересни аспекти, трябва да я пробвам с повече играчи. Има и соло вариант, който бих играл. 6.5/10
  • Keyflower + Farmers expansion – двоен успех – и в мисията ми, и в изпробването на експанжъна, с който се сдобих от Есен. Страхотна игра, разширението не я променя особено, но внася разнообразие и новата геймплей механика ми допада. Въпреки че започнах много слабо (спечелих само 3 плочки след първите 2 сезона) накрая завърших само на 1 точка от победителя. И все пак слабият старт може би попречи да се насладя на максимума от играта. 8.5/10

keyflower-farmers

  • Ali (Open Sesame) – кратка и лека (почти парти) игра комбинираща „пушурлък“ и памет. Оказа се по-забавна отколкото си мислех. Като успееш да кажеш правилно 8-9 предмета или пък като играча преди теб сгреши е доста удволетворяващо. И е забавно да видиш дали другите ще успеят да си спомнят предметите. 7/10
  • Tides of Time – микро игра с драфтинг за 2-ма играчи само с 18 карти. Има малко сходство с Fairy Tail и работи изненадващо добре въпреки, че драфтинга с двама обикновено не е оптимален. Изиграва се доста бързо, а има интересни решения. Това че е толкова кратка и лесна за обясняване я прави подходяща за запълване на малко време или игра навън. 7.2/10

Новата игра, която нямам търпение да играя е Steam Time. Получих много добри отзиви за нея и според правилата и това как изглежда смятам, че има голям потенциал. Вече е в колекцията ми и мисля, че ще е първият хит за мен на Рудигер Дорн. На неговите игри досега все ми липсва по нещо. Играта изглежда, че има много интересни решения и опции без да е прекалено тежка и отрупана с правила. Има потенциал да „замести“ за мен Egizia, която има подобен механизъм на поставяне на работниците пред предишните. В Egizia ми липсва възможност за различни стратегии. Също така може да утоли мъката ми по Aqua Sphere, която ми е любима игра, но е твърде сложна за повечето хора, с които играя (програмиране на робот, който програмира други роботи си е объркващо). Steam Time ми се струва че ще има малко сходно усещане, въпреки че е по-лека и с по-различни механики.

Защо искам да играя по-често отлични стари игри вместо всеки път да се играе нова игра?

  • Няма нужда да се четат наново дълги правила
  • Някои (или всички в най-добрия случай) от играчите са играли вече играта и няма нужда от дълго обясняване, както и се намалява риска от сгрешени правила. Дори и всички играчи да не са я играли, обясняването на правилата след като съм играл играта и съм ги обяснявал вече ми е доста по-лесно.
  • Тъй като знаем, че играта е отлична, се намалява риска новата игра да не е достатъчно добра, а тъй като имам ограничено време имам желание да го оползотворявам по най-добрия начин
  • Отличните игри обикновено имат достатъчно дълбочина, та да имат какво ново и интересно да предложат и след 3-4 изигравания
  • Когато всички (или част от хората) са играли играта могат да премерят сили на по-високо ниво и конкуренцията е по-силна и интересна
  • Опита от предишните изигравания помага да се сравняват игрите, да има по-интересни дискусии по време и след играта
  • Когато играя позната игра свиквам с нея, усещам я по-позната и близка и е по-вероятно да се „вживея“ в играта, което помага доста за доброто прекарване. Малко подобно на това да чуеш на концерт любима песен, ще се зарадваш повече отколкото някоя нова песен на групата, дори и да е добра.
  • Играта не се „изплаща“, ако ще се играе само 1-2 пъти. Също така каква е ползата от класации като игрите ни на 1-во, 2-ро или 3-то място се играят по 1-2 пъти на година

Разбира се, не казвам, че не искам и не е приятно да се играят нови игри, но смятам, че отношението, което за мен би било оптимално е около 40 на 60 време за игра на нови към време за стари игри, а в момента баланса накланя към новите.

Тъй като списъка с изиграните игри се оказа голям, ще завърша с въпрос – на коя игра игра искате да напиша ревю? За момента имам в предвид някой от следните: Mangrovia, Takenoko Chibis, Tzolkin, Trajan, Lords of Watedeep. Но може да предложите и друга разбира се.

Източник на снимките – BoardGameGeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.