Site icon Big Box Gamers

21 Days – За съжаление, не всичко е темата

Бъбря и бъбря колко е важна темата в игра. Често споделям как ако темата е страхотна и ако атмосферата се усеща, то геймплеят трудно може да счупи играта. Е, 21 days е тук, за да ме опровергае.

Тук играчите са оцеляващи корабокрущенци на сал и се опитват да оживеят 21 дни, когато ще мине наблизо кораб, след което с последни сили ще крещят и ще хвърлят сигнални ракети, за да му привлекат вниманието. С други думи – това е напълно кооперативна игра.

От цялата игра струи усещане за „по истински случай“, въпреки че никъде не видях това да е така.

Всеки персонаж има собствена история, цялостно носи „историческо“ усещане, а върху всяка карта има цитат от Библията, което… както се досещате е едно от нещата, които ме привлякоха към играта.

Другото е зарчето генезис – зарче в зарче. Което нямаше нужда да е така, можеше да бъдат просто две отделни зарчета, но пък защо не, като е яко.

И като казах зарче… всичко в играта се върти около зарове. 21 days е „dice placement” игра, ама не съвсем. Тук играчите са зарове. Всеки е всъщност… два зара един върху друг, като общата стойност е живота на персонажа. За всеки персонаж има специална дупка в сал, който се намира в средата на масата.

Всеки ход ще се случват гадости, които да свалят от живота на персонажите, а понякога ще падат цели дъски, които ще потопят напълно някой във водата. А ако има потопен, не, играта не свършва. Играчът просто излиза от играта. Да, тук има елиминация на играчи, което всички знаем, че табу за съвременна игра.

Това не е чак такъв проблем обаче, защото открихме, че играта не е чак толкова трудна, колкото звучеше на теория. Което всъщност може и да не е напълно вярно, защото хвърляхме добре. В тази игра всяко действие е толкова случайно, че може да превърне играта ви или в лесна, или в трудна.

Основният ресурс в играта са токъни „Надежда“, които ги харчите тук-там, но най-вече искате да ги запазите за последния ход, защото ако нямате достатъчно може и да не успеете да извикате кораба да ви спаси на 21-вия ден.

В играта има медузи, делфини, опасна акула и огромен Кракен. Освен делфина, всичко иска да ви навреди.

В началото на хода се обръща карта, която ви казва няколко неща – кофти неща, които ви се случват, както и ново специално място по картата, където можете да ходите.

След това има част с поставяне на работници, като всеки играч има собствен зар, който слага някъде. Всяко място обаче изисква хвърляне на зар – дали е ловене на риба, дали е търсене на предмети в плаващи бутилки, дали е дори играене на карти. Всичко е пълен шанс.

Контролът на заровете не е просто минимален, но често е и опасен, защото можете да си добавяте или вадите от заровете само с няколко специални токъна „Надежда“, които в общия случай е добре да си пазите.

С други думи – случайност, случайност, случайност. Случайност до такова ниво, че играта играе себе си и се превръща в излишно изтърпяване на час-два.

Можете да вкарате няколко разширения, които играта предлага и това би разширило наистина опциите ви по време на хода, но въпреки тях, случайността си остава…

Заключение

21 Days можеше да е отлична игра. Но не е. Темата е оригинална и богата. Носи усещане за историческа игра по истински случай. За съжаление обаче случайността дебне зад всеки ъгъл и това превръща цялото ви изиграване в досадна активност, която просто трябва да изчакате да свърши. Действията по картата са ограничени и винаги е очевидно какво трябва да правите. Освен това самите действия са несигурни, защото се решават с абсолютния шанс на зара.

За съжаление, играта попада в класическия модел на кикстартър игра – страхотна визия, тема и компоненти, но с проблемен геймплей.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Exit mobile version