вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » 1001 – Вярно е, че не играем за точките, но…
1001 – Вярно е, че не играем за точките, но…

1001 – Вярно е, че не играем за точките, но…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Откриваме годината с приказна тема и дано ни върви по този начин, като приказка… но не и като точно тази.

Сигурно сте забелязали шарената картинка на класическия Дисни Аладин и предполагате, че вътре има още от тази ориенталска приказна и приятна шаренийка. Прави сте. Вътре наистина е пълно с рахат-локумена визия. Това и беше нещото, което ме привлече към 1001.

Второто нещо беше отборният аспект. Не съществуват достатъчно добри отборни игри и се надявах да видя нещо изпъкващо и… не открих. Но едно по едно.

1001 е поредната игра от 2016, която използва рамка. В нея се нареждат доста големички шарени плочки на случаен принцип. Плочките са двустранни. От едната страна играта е малко по-трудна.

Плочките са с дупки и в тези дупки се слагат класически кристалчета, през които Аладин ще минава и ще събира токъни с цвета на кристалчетата.

Играта е отборна, както вече казах. Отборите се редуват да играят с Аладин и Везира. Тоест, когато единият отбор е с „добрите“ – Аладин, другият е с „лошите“ – Везира. Така всеки отбор има шанс да бъде Аладин 4 пъти, след което играта приключва.

Основният принцип на играта се развива около Визини ефект. Или… Везири ефект!!! Не? Добре… Откриват се 4 различни пътя, по които може да поеме Аладин и да обира кристали и „облачета“. Играчите с Аладин избират път, по който той да поеме. Всеки играч избира път за себе си (с помощта на карти) и тайно може да се консултира със съотборниците. Ако всички съотборници изберат един и същи път, играчите с Аладин ще получат бонус точки.

Защо обаче това би се възприело като риск? Защото играчите с Везира се опитват да познаят по кой път ще поеме Аладин. Там също всеки избира тайно път и след като се разкрият картите, ако играч с Везира е познал път от възможните на играчите с Аладин, то тогава този играч получава индивидуални точки за края на играта. Странна механика, но за нея ще говория после. По важното е, че всички играчи с Везира колективно избират само една допълнителна „везирска“ карта с път, която блокира една от четирите възможни посоки. И ако все пак играчите с Аладин са се наговорили да изберат само един път и това е точно този, тогава Аладин изобщо няма да поеме по пътя си този ход.

Точно тук идва Визини ефекта, защото ще има очевидно добри и очевидно лоши пътища. Тогава ще се случи точно това: „Те си мислят, че ние си мислим това, но ако не си мислят това, по-добре да не си мислим това, защото ако и те мислят, че ние мислим…“

Ако след избирането на картите има няколко варианта за път, пътят на Аладин се избира на случаен принцип от тези варианти. В началото ми се струваше странно, но всъщност този случаен принцип  е добре позициониран, защото в противен случай понякога може да сложите кофти път, само за да сте сигурни, че ще имате варианти, а пък после да си изберете друг. Да, но ако е случайно, точно този кофти път може да ви се падне.

Цялата тази част е в реално време – две минути. Оказа се, че са идеално преценени. Не са твърде малко, че да се чувствате притиснати, нито твърде много, че да се проточи.

Отделих толкова време за тази част, защото тя е основната. След като Аладин премине и събере токъните, играчите с Аладин имат право да „купят“ карта с точки, като използват събраните токъни. Всъщност, това е и основният начин за печелене на точки.

Ииии тук играта се разпада на съставните си части, които иначе са толкова красиви.

Точкуването в играта е изключително дървено и безинтересно. Картите, които се получават изискват различен брой еднакви кристали. Има такива и от трите вида в играта. Тоест, каквото и да правите, вие се опитвате да събирате еднакви кристали. Това опростява изборите ви и правят пътищата ОЧЕВАДНИ. Да, можете да изберете друг път, но тогава бихте взели твърде малко и не бихте могли да си купите нищо, а в играта имате само 4 такива шанса. Ако имаше различни комбинации… може би пък тогава всички пътища биха били валидни, което отново би било безинтересно… Не знам.

Освен това, единственият друг начин за получаване на точки са тези бонус три точки, когато отборът се наговори за точно определен път и рискува. Това всъщност е хитро и би било добре да има поне още два-три подобни начина за точки, защото това определено не е достатъчно. По този начин точките се движат почти еднакво през цялото време. Ако пък отбор изтърве ход да си купи карта е почти сигурно, че няма да може да се върне в игра. А и… няма какво толкова да се направи. В играта няма развитие, не получавате умения или нови начини, или пък някакъв вид ново знание. Не. Вие правите едно и също всеки път. Дори и имате лимит на ресурсите, което значи, че няма да пренасяте повече от един-два на ход. Поради факта, че можете да купите само една карта на ход, не е много изгодно и да пазите кристали за по-силна карта следващия ход.

Отделно всеки играч има шанс за индивидуални точки, което е… просто ненужно. Така или иначе удоволствието в такъв тип игри е в отборната победа. Ако индивидуалистичния начин на игра беше вплетен в самата игра, може би щеше да има повече смисъл. Но сега стои като кръпка към иначе чиста отборна игра. Хубавото нещо на кръпките е, че се разшиват лесно. Можете просто да не играете с индивидуалните точки. А може и да играете с тях. Все едно е. Просто не носят абсолютно нищо.

Не трябва да забравям, че играта пристига и с мод за напреднали, който е на цяла отделна книжка. Аз така и не съм го пробвал, защото той усложнява нещо, което няма нужда от усложнение… а от подобрение.

Заключение

1001 е определено добре изглеждаща игра. От кутията, арта, че дори до компонентите. Всичко е… стилно. Геймплеят има оригинални идеи и добре замислена отборна игра. Силно застъпеният Визини ефект работи отлично и горе-долу тематично ,и на пръв поглед сякаш това е една отлична игра… само че не е. Точкуването е твърде праволинейно, предвидимо и откровено скучно.

Събирането на кристали би било по-интересно, ако можеше да бъдат използвани за повече неща, или пък ако самият геймплей предразполагаше към различни начини на игра. Пример за това е добрата хрумка за риска при игра на едни и същи карти от страна на отбора на Аладин. Просто… липсват още от тези идеи.

Хубавото е, че играта не е дълга и продължава максимум 40 минути. За жалост обаче втората минута ще ви бъде абсолютно идентична с трийсет и осмата, защото в играта просто няма развитие.

И ето, започвам годината с негативни мисли, надявам се да не ми потръгне така…

ПЛЮСОВЕ:

  • Добър арт и компоненти
  • Добре работещ Визини ефект
  • Отборна игра

МИНУСИ:

  • Точкуването е скучно и предвидимо
  • Индивидуалното точкуване е безсмислено

Още за играта можете да откриете на сайта на производителите:

Tiki Edistions

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers